Марсел Детиен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марсел Детиен
Marcel Detienne
френски историк
Роден
1935 г. (82 г.)
Научна дейност
Област История, антропология
Образование École des Hautes Études
Лиежки университет
Работил в École pratique des hautes études
Университет „Джонс Хопкинс“

Марсел Детиен (на френски: Marcel Detienne) (р. 1935) е френски историк от белгийски произход, университетски преподавател по старогръцка култура, специалист по сравнителна антропология. Почетен професор по класическа филология на Университета „Джонс Хопкинс“ в САЩ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с Жан-Пиер Вернан и Пиер Видал-Наке Детиен е сред пионерите в прилагането на антропологическия подход, изграден под влиянието на структурализма на Клод Леви-Строс, към Гърция от архаичния и класическия период.

Получава докторска степен по религиознание (на френски: Doctorat en sciences religieuses) в École des Hautes Études през 1960 г., а докторска степен по философия и литература (на френски: Doctorat en philosophie et lettres) в Лиежкия университет през 1965 г.[1]

До 1998 г. Детиен преподава в парижкия École pratique des hautes études. От 1992 г. е професор в Департамента по класическа филология към Университета „Джонс Хопкинс“.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Homère, Hésiode et Pythagore: poésie et philosophie dans le pythagorisme ancien (1962) („Омир, Хезиод и Питагор: Поезията и философията на античния питагоризъм“)
  • Crise agraire et attitude religieuse chez Hésiode (1963) („Земеделската криза и религиозните настроения у Хезиод“)
  • De la pensée religieuse à la pensée philosophique (1963) („От религиозната към философската мисъл“)
  • Les Maîtres de vérité dans la Grèce archaïque (1967) („Майстори на истината в архаична Гърция“)
  • Les Jardins d'Adonis (1972) („Градините на Адонис“)
  • Les ruses de l'intelligence: la métis des Grecs (в съавторство с Жан-Пиер Вернан, 1974) („Хитростите на интелигентността: понятието „метис“ при гърците“)
  • Dionysos mis à mort (1977) („Разкъсаният Дионис“)
  • La cuisine du sacrifice en pays grec (в съавторство с Жан-Пиер Вернан и др., 1979) („Кухнята на жертвоприношенията при гърците“)
  • L'invention de la mythologie (1981)
    • „Изобретяването на митологията“. София: ЛИК, 2004, ISBN 954-607-634-1
  • Dionysos à ciel ouvert (1986) („Дионис на свобода“)
  • Les Savoirs de l’écriture en Grèce ancienne (в съавторство с Джорджо Камаса, 1988) („Писмените знания при древните гърци“)
  • L' écriture d'Orphée (1989) („Текстът на Орфей“)
  • La vie quotidienne des dieux grecs (в съавторство с Джулиа Сиса (G. Sissa), 1989) („Всекидневният живот на старогръцките богове“)
  • Apollon le couteau à la main (1998) („Аполон с нож в ръката“)
  • Comparer l'incomparable (2002) („Сравнявайки несравнимото“)
  • Comment être autochtone: du pur Athénien au Français raciné (2003) („Как да бъдем автохтонни: oт чисти атиняни до коренни французи“)
  • Qui veut prendre la parole? (2003) („Кой иска думата?“)
  • Les Grecs et nous (2005) („Гърците и ние“)
  • L'Identité nationale, une énigme (2010) („Националната идентичност, една енигма“)[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]