Марсел Райх-Раницки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марсел Райх-Раницки
Marcel Reich-Ranicki
Reich Ranicki Buch.jpg
Марсел Райх-Раницки през 2009 г.
Роден 2 юни 1920 г.
Починал 18 септември 2013 г. (93 г.)
Професия писател, литературен критик, есеист
Националност Флаг на Полша Полша
Флаг на Германия Германия
Жанр есе, критика
НаградиНаграда Гьоте“ (2002)
Уебсайт Страница в IMDb
Марсел Райх-Раницки в Общомедия

Марсел Райх-Раницки (на немски: Marcel Reich-Ranicki) е германски писател и литературен критик, роден във Влоцлавек, Полша.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Марсел Райх е роден на 2 юни 1920 г. в Полша, в семейството на евреина Давид Райх, дребен фабрикант, и съпругата му Хелене, германка. През 1929 г. семейството се преселва в Берлин. През 1938 г. като полски евреи са изгонени обратно в Полша. През ноември 1940 г. Марсел Райх и неговите родители се озовават във Варшавското гето, където младият Райх намира работа като главен преводач за Еврейския съвет и пише музикална критика за сътрудничещия с властите вестник „Газета Жидовска“ (Еврейски вестник).

Райх се жени за съпругата си Теофила на 22 юли 1942 г. – първия ден от масовите транспорти до концлагера за унищожение Треблинка (служителите на Еврейския съвет и техните съпруги са изключени от първия тур на депортирането). Работата на Райх като преводач го прави очевидец на срещите между еврейските и нацистките власти. През 1943 г. Райх и съпругата му успяват да избягат от гетото. Родителите му и брат му загиват в Холокоста. Сестра му оцелява, понеже малко преди войната емигрира с мъжа си в Англия.

През 1944 г. Райх постъпва в Полската народна армия (Armia Ludowa) и служи в Министерството за обществена безопасност, където е назначен в отдела за цензура[1]. След края на войната Райх встъпва в комунистическата Полска работническа партия.

През 1948 – 1949 г. Райх е полски дипломат и разузнавач (действащ под псевдонима „Раницки“) в Лондон. През 1949 г. е отзован от Лондон във Варшава, а през 1950 г. е уволнен от разузнавателната служба и изключен от партията по обвинение в „идеологическо отклонение“. За кратко е пратен в затвора.

Впоследствие Райх развива кариера като редактор, издател на източногермански автори и писател на свободна практика, сътрудничещ на вестници и радиото с фокус върху немската литература.

Живот в Германия[редактиране | редактиране на кода]

Разочарован от ограничавенето на свободата му в Полската народна република, Райх емигрира през 1958 г. със съпругата и сина си във Федерална република Германия и се установява в Хамбург. Там започва да пише за водещи немски периодични издания, включително Ди Велт и Франкфуртер алгемайне цайтунг. В Полша Райх е публикувал под псевдонима „Раницки“, кодовото му име на разузнавач. По съвет на художествения редактор на Франкфуртер алгемайне приема професионалното име Марсел Райх-Раницки[2]. От 1963 до 1973 г. е литературен критик за немския седмичник Ди Цайт, издаван в Хамбург.

През 1973 г. Райх-Раницки се преселва във Франкфурт, където от 1973 до 1988 г. ръководи литературния екип на ежедневника Франкфуртер алгемайне цайтунг. До края на живота си пише и редактира за този вестник.

От 1971 до 1975 г. Райх-Раницки е гост-професор в Стокхолм и Упсала. През 1974 г. е удостоен с титлата почетен професор в Тюбингенския университет. През 1990 и 1991 г. е гост-професор в Университета на Карлсруе, а през 1991 и 1992 г. е гост-професор в Университета „Хайнрих-Хайне“ в Дюселдорф.

Макар през по-голямата част от живота си да пише върху немска литература, Райх-Раницки публикува също книги върху американска и полска литература. Съпругата и синът му го насърчават да напише своята автобиография, „преди да е станало твърде късно“. Издадена през 1999 г., „Моят живот“ на Райх-Раницки става бестселър в Германия[3].

През февруари 2006 г. писателят получава почетната титла „Доктор хонорис кауза“ от Университета в Тел Авив. През февруари 2007 г. Хумболтовият университет на Берлин му връчва почетната титла „Доктор хонорис кауза“. Това е същият университет, в който Марсел Райх е кандидатствал през 1938 г., но молбата му е била отхвърлена поради еврейския му произход.

Синът на Райх-Раницки, Андрю Раницки, става професор по математика в Единбургския университет. Съпругата му Теофила Райх-Раницки го предхожда в смъртта с две години и умира през 2011 г.

Марсел Райх-Раницки умира на 18 септември 2013[4] във Франкфурт на Майн на 93-годишна възраст с диагноза рак на простатата.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Публикации (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Literarisches Leben in Deutschland. Kommentare und Pamphlete München, 1963
  • Deutsche Literatur in West und Ost, 1963
  • Wer schreibt provoziert. Pamphlete und Kommentare, 1966
  • Literatur der kleinen Schritte. Deutsche Schriftsteller heute, 1967
  • Die Ungeliebten. Sieben Emigranten, 1968
  • In Sachen Böll. Ansichten und Einsichten, 1968
  • Lauter Verrisse, 1970
  • Lauter Lobreden, 1985
  • Über Ruhestörer. Juden in der deutschen Literatur, 1973
  • Nachprüfung. Aufsätze über deutsche Schriftsteller von gestern, 1977
  • Entgegnung. Zur deutschen Literatur der siebziger Jahre, 1981
  • Thomas Mann und die Seinen, 1987
  • Der doppelte Boden. Ein Gespräch mit Peter von Matt, 1992
  • Die Anwälte der Literatur, 1994
  • Ungeheuer oben. Über Bertolt Brecht, 1996
  • Der Fall Heine, 1997
  • Sieben Wegbereiter. Schriftsteller des 20. Jahrhunderts, 2002
  • Goethe noch einmal. Reden und Anmerkungen, 2002
  • Meine Bilder. Porträts und Aufsätze, 2003
  • Lauter schwierige Patienten. Gespräche mit Peter Voß über Schriftsteller des 20. Jahrhunderts, 2003
  • Unser Grass, 2003
  • Vom Tag gefordert. Reden in deutschen Angelegenheiten, 2001
  • Wir sitzen alle im gleichen Zug, 2003

Автобиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Mein Leben, 1999

Съставителства[редактиране | редактиране на кода]

  • Auch dort erzählt Deutschland. Prosa von „Drüben“, 1960
  • 16 polnische Erzähler, 1962
  • Erfundene Wahrheit. Deutsche Geschichten seit 1945, 1965
  • Gesichtete Zeit. Deutsche Geschichten 1918 – 1933, 1969
  • Anbruch der Gegenwart. Deutsche Geschichten 1900 – 1918, 1971
  • Verteidigung der Zukunft. Deutsche Geschichten seit 1960, 1972
  • Frankfurter Anthologie, 1978 – 2010 (33 Einzelbände)
  • 1000 Deutsche Gedichte und ihre Interpretationen, 1995 (Zehn Bände)
  • 1400 Deutsche Gedichte und ihre Interpretationen. Chronologisch von Walther von der Vogelweide bis Durs Grünbein, 2002 (Zwölf Bände)
  • Meine Gedichte von Walther von der Vogelweide bis heute, 2003
  • Romane von gestern – heute gelesen,1996 (Drei Bände; 1900 – 1918; 1918 – 1933; 1933 – 1945)
  • Meine Geschichten. Von Johann Wolfgang von Goethe bis heute, 2003 (Anthologie)
  • Der Kanon. Die deutsche Literatur. Romane. 20 Bände und ein Begleitband, 2002
  • Der Kanon. Die deutsche Literatur. Erzählungen. 10 Bände und ein Begleitband, 2003
  • Der Kanon. Die deutsche Literatur. Dramen. 8 Bände und ein Begleitband, 2004
  • Der Kanon. Die deutsche Literatur. Gedichte. 7 Bände und ein Begleitband, 2005
  • Der Kanon. Die deutsche Literatur. Essays. 5 Bände und ein Begleitband, 2006

Телевизионни поредици[редактиране | редактиране на кода]

  • Das literarische Kaffeehaus (1964 – 1967)[5]
  • Das Literarische Quartett (1988 – 2001)
  • Lauter schwierige Patienten (2001)
  • Reich-Ranicki Solo (2002)[6]
  • Was taugen unsere Klassiker? (2005)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gerhard Gnauck: Wie Reich-Ranicki in Polen die Zensur organisierte In: Die Welt, 10. März 2009.
  2. Claudia Michels: „Jeder wusste, wie er klingt“ In: Frankfurter Rundschau, 19. September 2013
  3. Marcel Reich-Ranicki: Mein Leben. S. 11f. „Nie war ich ein halber Pole, nie ein halber Deutscher – und ich hatte keinen Zweifel, dass ich es nie werden würde.“
  4. Literaturkritiker Marcel Reich-Ranicki ist tot. Süddeutsche Zeitung, 18. September 2013
  5. literaturkritik.de: Marcel Reich-Ranicki. Literaturkritik
  6. literaturkritik.de: Marcel Reich-Ranicki. Solo
  7. Libera, Paweł. Marcel Reich-Ranicki przed Centralna Komisją Kontroli Partyjnej (1950 – 1957). // „Zeszyty Historyczne“ 2009, Nr. 167. ASSOCIATION INSTITUT LITTÉRAIRE KULTURA. с. 189 – 190.
  8. Staats-Anzeiger, 6/2003, S. 526
  9. Mendelssohn-Preis für Reich-Ranicki und Schreier. In: Sächsische Zeitung, 7. Juli 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]