Марсианско земетресение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илюстрация на сенчестата зона на P-вълните на Земята. S-вълните не преминават през външното ядро.

Марсианското земетресение е теоретично природно явление като земетресение, което разтърсва повърхността или вътрешността на Марс. Получава се в резултат на внезапно освобождаване на енергия в интериора на планетата, при движението на тектоничните плочи, както е при Земята, или от горещи точки като например Олимп Мос или Тарсис Монтес. Идентифицирането и анализът на марсианските земетресения може да бъде поучителен за наблюдения на вътрешната структура на Марс, както и да определи дали все още някои вулкани са активни или не.

Общ преглед[редактиране | редактиране на кода]

Докато са били наблюдавани и добре документирани земетресенията на Луната, както и убедителните доказателства за земетресенията на Венера, много малко се знае за настоящата сеизмична активност на Марс, като някои приблизителни изчисления сочат, че марсианските земетресения се срещат толкова рядко, веднъж на милиони години или повече.[1] Независимо от това са намерени убедителни доказателства, че в миналото Марс е бил сеизмично активен с ясни магнитни ивици върху голям регион на южната част на планетата. Магнитните ивици на Земята са често знак за район с особено тънко раздробяване и разстилане на кората, формирайки нова земя в бавно-разделящите се разклонения. Добър пример за това е средноатлантическият хребет. Въпреки това в този регион не е намерено ясно разпространение на билото, което предполага, че може да е необходимо вероятно друго несеизмично обяснение.

Дългият каньон „Валъс Маринерис“ с дължина 4,000 километра (2,500 мили) се смята за останка от древен марсиански разлом.[2] Въпреки това, ако в даден момент разломът е бил активен, не е известно той дали е все още активен, или е „замръзнал“ на място.

Откриваемост[редактиране | редактиране на кода]

Илюстрация, показваща интериора на марсиански сеизмограф

Първите опити, за откриване на сеизмичната активност на Марс, са били чрез програмата „Викинг“ през 1975 година. Апаратите били управлявани в продължение на няколко години. Обаче сеизмографите били монтирани на горната част на сондите и не са успели да открият никаква ясна сеизмична активност, защото марсианският вятър ги духал прекалено силно.[3] Било възможно да се изключат чести и големи марсиански земетресения по онова време.[4] Апаратът „Викинг-2“ е събрал данни за периода от 2100 часа (89 дни), за повече от 560 дни работа на Марс.[5] „Викинг-1“ не дава никакви данни, поради проблеми с активирането на сеизмометъра.[6] Когато скоростта на вятъра е била по-ниска на местоположението на „Викинг 2“, апаратът позволявал да бъдат поставени ограничители върху сеизметичната активност по времето и мястото на Марс.[7]

Веднъж е имало предположение за земетресение на 80-ия ден на Марс, на сеизмометра „Викинг 2“, но за жалост е нямало данни за вятърната скорост, затова не е възможно да се каже дали е било вятър, или не.[8] По време на явлението, проблемът не е бил от шума на вятъра, а от липсата на неговите данни, което го прави неясно дали е било порив, или възможно земетресение.[9] Голяма част от информацията е била преобразувана във формат ASCII файлове от оригиналния запис.[10] 30 години по-късно събиранията на мисията, на „ИнСайт“ водят до повишен интерес към данните на „Викинг“ и по-нататъшен анализ може да разкрие едно от най-големите събирания на прахови частици.[11]

Сондата „ИнСайт“, която бе изстреляна през май 2018 г., кацна на Марс на 26 ноември 2018 г., която ще разположи сеизмометър, наречен „сеизмичен експеримент на вътрешната структура“ (СЕВС), за да търси марсиански земетресения и анализира вътрешната структура на Марс. Дори ако не е получено нито едно сеизмично явление, сеизмометърът е очакван да бъде достатъчно чувствителен, за да открие възможни няколко десетки метеори, причиняващи въздушни взривове в атмосферата на Марс на година, както и на въздействието на метеоритен сблъсък.[12] Също така, той ще проучи как марсианската кора и мантия, ще реагира на въздействието на метеорити, което дава съвети за вътрешната структура на планетата.[13][14][15]

Кандидат за поемане на сеизмични явления[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки недостатъците от значителните вятърни смущения, през 80-тия ден „Викинг 2“, (приблизително 23 ноември 1976), сеизмометъра установява необичайно ускоряване на явленията, в период на относително ниска скорост на вятъра. Въз основа на характеристиките на сигнала и предположението, че коравата повърхност на Марс е подобна на земната кора, близо до тестовото място, на сушата в Южна Калифорния, явлението е оценено на магнитуд от 2,7 по скалата на Рихтер, и на разстояние около 110 километра. Въпреки това, скоростта на вятъра е измерена само 20 минути преди и 45 минути след явлението, при съответно 2,6 и 3,6 метра в секунда. Един внезапен порив на вятъра със скорост 16 м/с би бил необходим, за да създаде явление, което не може да бъде пренебрегнато.[16]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Тектоника на Марс
  • Вулканология на Марс
  • Сеизмичен експеримент на вътрешната структура (СЕВС, инструмент на космическия апарат ИнСайт)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mars Surface Made of Shifting Plates Like Earth, Study Suggests. // Space.com. 14 август 2012. Посетен на 21 ноември 2018.
  2. Yin, A.. Structural analysis of the Valles Marineris fault zone: Possible evidence for large-scale strike-slip faulting on Mars. // Lithosphere 4 (4). 4 юни 2012. DOI:10.1130/L192.1. с. 286 – 330. Посетен на 21 ноември 2018.
  3. ‘Marsquakes’ Could Shake Up Planetary Science. // NASA. NASA, 28 март 2018. Посетен на 21 ноември 2018. (на английски)
  4. Lorenz, Ralph D. и др. Viking-2 Seismometer Measurements on Mars: PDS Data Archive and Meteorological Applications. // Earth and Space Science 4 (11). November 2017. DOI:10.1002/2017EA000306. с. 681 – 688.
  5. [1]
  6. [2]
  7. [3]
  8. [4]
  9. [5]
  10. [6]
  11. [7]
  12. Stevanović, J. и др. Bolide Airbursts as a Seismic Source for the 2018 Mars InSight Mission. // Space Science Reviews 211 (1 – 4). 9 януари 2017. DOI:10.1007/s11214-016-0327-3. с. 525 – 545. Посетен на 21 ноември 2018.
  13. NASA and French Space Agency Sign Agreement for Mars Mission. // NASA, 10 февруари 2014. Посетен на 11 февруари 2014.
  14. Boyle, Rebecca. Listening to meteorites hitting Mars will tell us what's inside. // New Scientist. 4 юни 2015. Посетен на 5 юни 2015.
  15. Шаблон:Cite thesis
  16. Lorenz, Ralph D. et al. [10.1002/2017EA000306  Viking-2 Seismometer Measurements on Mars: PDS Data Archive and Meteorological Applications]. // Earth and Space Science 4 (11). November 2017. DOI:10.1002/2017ea000306. p. 681 – 688. Посетен на 21 ноември 2018. (на английски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Marsquake“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.