Марсилио Фичино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марсилио Фичино
италиански философ
Марсилио Фичино 
Роден: 19 октомври 1433
Флоренция, Италия
Починал: 1 октомври 1499
Флоренция, Италия

Марсилио Фичино (на италиански: Marsilio Ficino, на латински: Marsilius Ficinus) е италиански философ, теолог, астролог, един от най-влиятелните мислители на италианския ренесанс. Възобновява Платоновата академия и неоплатонизма.

Биография[редактиране | edit source]

Марсилио Фичино е роден на 19 октомври 1433 г. във Филине Валдарно, селище край Флоренция. Баща му е бил личен лекар на Козимо Медичи. Учи гръцки и латински език, философия и медицина във Флорентинския университет, под патронажа на Козимо Медичи. Двамата дават началото на Флорентинската Платонова академия, като възраждат интереса към философията на платонизма и неоплатонизма. По-късно Фичино става възпитател на внука на Козимо Лоренцо Медичи. Умира на 1 октомври 1499 г. и е погребан във Флорентинската катедрала.

Марсилио Фичино (вляво), Христофоро Ландино, Анджело Полициано и Деметрий Халкондил, детайл от "Захария в храма" (1486–1490), фреска от Доменико Гирландайо.

Творчество[редактиране | edit source]

Марсилио Фичино е автор на много произведения върху платонизма, неоплатонизма, астрологията, магията, медицината и др. Превежда на латински Платон, Плотин, Порфирий, Ямблих, Прокъл, Дионисий Ареопагит, Михаил Псел, както и херметическите текстове от Corpus Hermeticum, свързани с Хермес Трисмегист, Орфическите химни, свързани с Орфей, Халдейските оракули, свързани със Заратустра, съчинения на питагорейците и др.

С преводаческото си и авторско творчество Фичино е една от водещите фигури в ренесансовия хуманизъм. В своите идеи той се опитва да обедини древните традиции на питагорейството, платонизма, неоплатонизма, херметизма с християнството. Негов приятел и ученик е Пико делла Мирандола. Влиянието на Фичино се среща в творчеството на Хайнрих Корнелий Агрипа, Джон Дий, Джордано Бруно и др.


Съчинения[редактиране | edit source]

  • “За свещената лудост”, 1457 (“De furore divino”)
  • “За любовта" (коментар върху Платоновия “Пир”), 1469 (“De amore”)
  • “За щастието”, 1474 (“Epistola de felicitate”)
  • “Пет ключа към Платоновата мъдрост”, 1474 (“Quinque claves Platonicae sapientiae”)
  • “Компендиум на Платоновата теология”, 1474 (“Compendium Platonicae theologiae”)
  • “Платоновата теология, за безсмъртието на душите”, 1474 (“Theologia platonica de immortalitate animarum”) - Платоновата теология, Книга XVI, Глава 1-7. в сп. Philosophia
  • “За християнската религия”, 1476 (“De religione Christiana”)
  • “За отнасянето на апостол Павел на седмото небе”, 1476 (“De raptu Pauli”)
  • “Възхвала на философията”, 1477 (“De laudimus philosophiae”)
  • “Против присъдата на астролозите”, 1477 (“Disputatio contra iudicium astrologorum”)
  • "Орфическо сравнение на Слънцето към Бога", 1479 ("Orphica comparatio Solis ad Deum")
  • “Съвети срещу чумата”, 1481 (“Consiglio contro la pestilenza”)
  • “Съгласуване на Мойсей и Платон”, 1781 (“Concordia Mosis et Platonis”)
  • “Потвърждение на християнството от Сократовото учение”, 1481 ("Confirmatio Christianorum per Socratica")
  • “Три книги за живота”, 1489 (“De vita libri tres”)
  • “Коментари към посланията на апостол Павел”, 1491 (“In Epistolas Pauli commentaria”)
  • “За светлината”, 1492 (“De lumine”)
  • “За Слънцето”, 1494 (“De Sole”)

Външни препратки[редактиране | edit source]