Марсилио Фичино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марсилио Фичино
Marsilio Ficino
италиански философ

Роден
Починал

Религия Католическа църква
Философия
Регион Западна философия
Епоха Италиански ренесанс
Школа Неоплатонизъм
Интереси Теология
Образование Флорентински университет
Повлиян Платон, Плотин, Прокъл, Плитон, Джон Арджиропулос
Повлиял Хайнрих Корнелий Агрипа, Джон Дий, Джордано Бруно
Марсилио Фичино в Общомедия

Марсилио Фичино (на италиански: Marsilio Ficino; на латински: Marsilius Ficinus) е италиански философ, теолог, астролог, един от най-влиятелните мислители на Италианския ренесанс. Възобновява Платоновата академия и неоплатонизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 октомври 1433 г. във Филине Валдарно, селище край Флоренция. Баща му е бил личен лекар на Козимо Медичи.

Учи гръцки и латински език, философия и медицина във Флорентинския университет, под патронажа на Козимо Медичи. Двамата дават началото на Флорентинската Платонова академия, като възраждат интереса към философията на платонизма и неоплатонизма. По-късно Фичино става възпитател на внука на Козимо Лоренцо Медичи.

Умира на 1 октомври 1499 г. във Вила Медичи ди Кареги на 65-годишна възраст. Погребан е във Флорентинската катедрала.

Марсилио Фичино (вляво), Христофоро Ландино, Анджело Полициано и Деметрий Халкондил, детайл от „Захария в храма“ (1486 – 1490), фреска от Доменико Гирландайо.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Марсилио Фичино е автор на много произведения върху платонизма, неоплатонизма, астрологията, магията, медицината и др. Превежда на латински Платон, Плотин, Порфирий, Ямблих, Прокъл, Дионисий Ареопагит, Михаил Псел, както и херметическите текстове от Corpus Hermeticum, свързани с Хермес Трисмегист, Орфическите химни, свързани с Орфей, Халдейските оракули, свързани със Заратустра, съчинения на питагорейците и др.

С преводаческото си и авторско творчество Фичино е една от водещите фигури в ренесансовия хуманизъм. В своите идеи той се опитва да обедини древните традиции на питагорейството, платонизма, неоплатонизма, херметизма с християнството. Негов приятел и ученик е Пико делла Мирандола. Влиянието на Фичино се среща в творчеството на Хайнрих Корнелий Агрипа, Джон Дий, Джордано Бруно и др.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

De triplici vita, 1560
Delle divine lettere del gran Marsilio Ficino, 1563
  • „За свещената лудост“, 1457 („De furore divino“)
  • „За любовта“ (коментар върху Платоновия „Пир“), 1469 („De amore“)
  • „За щастието“, 1474 („Epistola de felicitate“)
  • „Пет ключа към Платоновата мъдрост“, 1474 („Quinque claves Platonicae sapientiae“)
  • „Компендиум на Платоновата теология“, 1474 („Compendium Platonicae theologiae“)
  • „Платоновата теология, за безсмъртието на душите“, 1474 („Theologia platonica de immortalitate animarum“) – Платоновата теология, Книга XVI, Глава 1 – 7. в сп. Philosophia
  • „За християнската религия“, 1476 („De religione Christiana“)
  • „За отнасянето на апостол Павел на седмото небе“, 1476 („De raptu Pauli“)
  • „Възхвала на философията“, 1477 („De laudimus philosophiae“)
  • „Против присъдата на астролозите“, 1477 („Disputatio contra iudicium astrologorum“)
  • „Орфическо сравнение на Слънцето към Бога“, 1479 („Orphica comparatio Solis ad Deum“)
  • „Съвети срещу чумата“, 1481 („Consiglio contro la pestilenza“)
  • „Съгласуване на Мойсей и Платон“, 1781 („Concordia Mosis et Platonis“)
  • „Потвърждение на християнството от Сократовото учение“, 1481 („Confirmatio Christianorum per Socratica“)
  • „Три книги за живота“, 1489 („De vita libri tres“)
  • „Коментари към посланията на апостол Павел“, 1491 („In Epistolas Pauli commentaria“)
  • „За светлината“, 1492 („De lumine“)
  • „За Слънцето“, 1494 („De Sole“)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]