Мартинус Бейеринк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мартинус Вилем Байеринк
Martinus Willem Beijerinck
нидерландски биолог

Роден
Починал

Образование Лайденски университет
Научна дейност
Област Микробиология, ботаника
Образование Лайденски университет
Мартинус Вилем Байеринк в Общомедия

Мартинус Вилем Байеринк (Martinus Willem Beijerinck) е холандски микробиолог и ботаник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Амстердам на 16 март 1851 г. Следва в Техническият университет на Делфт, където се дипломира като инженер-химик през 1872 г. След дипломирането си работи като преподавател в Селскостопанското училище на Вагенинген. Получава докторска степен в университета на Лайден през 1877 г.

Умира на 1 януари 1931 година.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Байеринк е един от основателите на вирусологията като наука. През 1898 година повтаря експериментите на Ивановски и остава убеден, че филтрираният разтвор съдържа нов вид патоген. Той установява, че той се мултиплицира само в клетки, които се делят, но експериментите му не показват патогенът да е съставен от частици, поради което той го нарича contagium vivum fluidum (разтворим жив микроб) и virus, общо наименование на патогените, използвано през 18 век. Бейеринк смята, че вирусите са течни, но тази теория е отхвърлена по-късно от Уендъл Стенли, който доказва, че те са частици.