Мартин Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Мартин Димитров.

Мартин Димитров
български политик
Martin Dimitrov.png
Роден

Образование Университет за национално и световно стопанство
Научна дейност
Област Икономика
Образование УНСС
Политика
Партия СДС (до 2012)
Депутат
XL НС   XLI НС   XLIII НС   XLV НС   

Уебсайт www.martindimitrov.com
Мартин Димитров в Общомедия

Мартин Димитров Димитров е български политик, народен представител в 40-о, 41-во, 43-то и 45-то Народно събрание, лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) от 21 декември 2008 г. до 15 май 2012 г. и съпредседател на Синята коалиция. Част от политическото ръководство на дясното обединение Нова Република от януари 2017 г.[1] Известен енергиен експерт (председател на комисията икономическа политика, енергетика и туризъм към НС – 2009 – 2013 г 41 НС,[2], зам-председател на комисия по енергетика 2014 – 2017[3] в 42 НС, член на Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. член – 43 НС[4], член на комисията по бюджет и финанси в 45 НС[5])

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мартин Димитров е роден е на 13 април 1977 г. в София. Завършил през 1996 г. Френска гимназия /33-то СОУ В. Пеева/, а след това Университета за национално и световно стопанство (УНСС), специалност „Международни икономически отношения“. От 2000 г. работи в Института за пазарна икономика като икономист.

През 2005 г. Димитров е избран за народен представител в 40-о Народно събрание от листата на коалицията Обединени демократични сили (ОДС) в 23-ти избирателен район в София и за заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. От 2005 до 2007 г. е секретар на парламентарната група на ОДС.

През 2005 г. Мартин Димитров е избран от Народното събрание за наблюдател в Европейския парламент, като след присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 година придобива статут на евродепутат. През 2007 г. е включен листата на СДС за изборите за представители в Европейския парламент, но партията получава 4,74% от гласовете и остава без евродепутати.

През ноември 2008 г. Мартин Димитров се кандидатира за председател на СДС и на 21 декември 2008 печели вътрешните избори в партията.[6] Въпреки това, заради няколкомесечното забавяне на вписването на новоизбраното ръководство от страна на Софийски градски съд, неговия предшественик Пламен Юруков продължава да упражнява формално длъжността си до май 2009 г., когато съдът постановява, че Пламен Юруков не може да бъде легитимен председател на СДС.[7] Като лидер на СДС, в началото на 2009 г., Мартин Димитров става съпредседател на новоучредената политическа коалиция от партии Синята коалиция.

На 29 ноември 2009 е преизбран за председател на СДС с 53,71% от гласовете на проведените вътрешнопартийни избори.

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Връзките на Мартин Димитров с протестантските среди са предмет на дискусии. В свои интервюта той казва, че поддържа контакти с Българска евангелска църква „Блага вест“ от 1998 година, първоначално заради бъдещата си съпруга, чието семейство участва в нея.[8][9][10] През 2008 година самият Димитров определя информациите за това в печата като пълни лъжи.[11] В същото време той участва местни събития на евангелистки църкви[12] и получава политическа подкрепа от евангелистки медии.[13]

Мартин Димитров е сред „ястребите“ на десницата по отношение на българската енергетика. Той яростно се възпротивява на влиянието на Русия в нея и конкретно – но строежа на нови руски реактори за АЕЦ Козлодуй[14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за