Мартин Зутер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мартин Зутер
Martin Suter
Мартин Зутер през 2012 г.
Мартин Зутер през 2012 г.
Роден29 февруари 1948 г. (76 г.)
Професияписател, драматург
Националност Швейцария
Жанрроман, разказ, пиеса, сценарий
Уебсайт
Мартин Зутер в Общомедия

Мартин Зутер (на немски: Martin Suter) е швейцарски писател, автор на романи, разкази, пиеси и сценарии

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 февруари 1948 г. в Цюрих. След обучение по копирайтинг на 28-годишна възраст става художествен директор на реномирана рекламна агенция.

След 1991 г. работи като автор. Пробив като писател прави през 1997 г. с първия си роман „Малък свят“ (Small World). И в следващите му романи „Тъмната страна на луната“ (Die dunkle Seite des Mondes) (2000) и „Перфектен приятел“ (Ein perfekter Freund)(2002) се развива криминално действие, свързано със социалнокритични и медицински наблюдения. Зутер сам обозначава първите си три романа като „неврологична трилогия“, понеже във всеки от тях протагонистът се бори с криза на личността си.[1]

За „Малък свят“ Зутер получава през 1997 г. Почетната награда на кантон Цюрих, а през 1998 г. – френската литературна награда Prix du premier roman étranger. През 2011 г. е отличен от Швейцарската телевизия с наградата SwissAward като постоянен автор на бестселъри и най-успешен швейцарски писател.

Мартин Зутер живее със семейството си с редуване на остров Ибиса и в Гватемала. Днес живее в Цюрих.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Small World, Roman, 1997
  • Die dunkle Seite des Mondes, Roman, 2000
Тъмната страна на луната, изд.: Атлантис-КЛ, София (2006), прев. Любомир Илиев
  • Ein perfekter Freund, Roman, 2002
Перфектен приятел, изд.: Атлантис-КЛ, София (2005), прев. Любомир Илиев
  • Lila, Lila, Roman, 2004
Лила, Лила, изд.: ИК Унискорп, София (2013), прев. Петя Пешева
  • Der Teufel von Mailand, Roman, 2006
  • Der letzte Weynfeldt, Roman, 2008
  • Der Koch, Roman, 2010
Готвачът, изд.: ИК Унискорп, София (2011), прев. Ваня Пенева
  • Die Zeit, die Zeit, Roman, 2012
  • Montecristo, Thriller, 2015[3]
  • Elefant, Roman,[4]

Криминална поредица „Алмен“[редактиране | редактиране на кода]

  • Allmen und die Libellen, Roman, 2011
  • Allmen und der rosa Diamant, Roman, 2011
  • Allmen und die Dahlien, Roman, 2013
  • Allmen und die verschwundene María, Roman, 2014
  • Allmen und die Erotik, Roman, 2018

Поредица „Бизнес класа“[редактиране | редактиране на кода]

  1. Business Class. Manager in der Westentasche, 1994
  2. Business Class. Mehr Manager in der Westentasche, 1995
  3. Business Class. Noch mehr Manager in der Westentasche, 1998
  4. Business Class. Geschichten aus der Welt des Managements, 2000
    Бизнес класа: Истории от света на мениджърите, изд.: Весела Люцканова, София (2002), прев. Яна Кожухарова
  5. Business Class. Neue Geschichten aus der Welt des Managements, 2002
  6. Huber spannt aus und andere Geschichten aus der Business Class, 2005
  7. Unter Freunden und andere Geschichten aus der Business Class, 2007
  8. Das Bonus-Geheimnis und andere Geschichten aus der Business Class, 2009
  9. Abschalten. Die Business Class macht Ferien, 2012
  10. Alles im Griff: Eine Business Soap, 2014
  11. Cheers – Feiern mit der Business Class, 2016

Поредица „Правилен живот с Гери Вайбел[редактиране | редактиране на кода]

  • Richtig leben mit Geri Weibel, 2001
  • Richtig leben mit Geri Weibel. Neue Folge, 2002
    • Richtig leben mit Geri Weibel. Sämtliche Folgen, 2005
Мартин Зутер, 2010

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • 1982: Familie Chäller (Dialektkomödie)
  • 1985: Sommersong (Dialektkomödie)
  • 2005: Über den Dingen (Komödie)
  • 2006: Mumien (Komödie)

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1986: Jenatsch[5]
  • 1993: Zwischensaison[6]
  • 1994: Tatort (Fernsehreihe)[7]
  • 1994/95: Die Direktorin (Fernsehserie)[8]
  • 1999: Beresina oder Die letzten Tage der Schweiz[9]
  • 2009: Giulias Verschwinden[10]
  • 2011: Nachtlärm[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Interview mit der Wiener Zeitung 2002
  2. ↑ Hannes Nussbaumer: «Zürich soll sich nicht so ernst nehmen.», Interview in: Tages-Anzeiger vom 24. Dezember 2014, архив на оригинала от 1 юли 2017, https://web.archive.org/web/20170701220123/http://longform.tagesanzeiger.ch/wasbringt2015/suter/, посетен на 30 юни 2018 
  3. ↑ Alain Claude Sulzer: Schule der Unmoral, Rezension in der Neuen Zürcher Zeitung
  4. ↑ Die Geschichte von Sabu Barisha, die vielleicht ein Märchen war in FAZ vom 26. Januar 2017, Seite 10
  5. ↑ Filminformationen auf IMDB.de
  6. ↑ Filminformationen auf IMDB.de
  7. ↑ Filminformationen auf IMDB.de
  8. ↑ Filminformationen auf IMDB.de
  9. ↑ Filminformationen auf IMDB.de
  10. ↑ Filminformationen auf IMDB.de
  11. ↑ Filminformationen auf IMDB.de

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мартин_Зутер&oldid=12200824“.