Мартин Фробишър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сър Мартин Фробишър
Martin Frobisher
английски изследовател и пират
Sir Martin Frobisher by Cornelis Ketel.jpeg
Мартин Фробишър на картина от Корнелис Кетел, ок.1577 г.
Роден
1535 г.
Починал
15 ноември 1594 г. (59 г.)
Националност Флаг на Англия Англия
Семейство
Баща Бърнард Фробишър
Майка Маргарет Йорк
Сър Мартин Фробишър в Общомедия

Сър Мартин Фробишър (на английски: Martin Frobisher) е английски мореплавател и капер, който през 1576 – 1578 г. предприема три експедиции до бреговете на Северна Америка в търсене на морски път за Китай и Индия през т.н. Северозападен проход.

Ранни години (ок. 1535 – 1576)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1535 година в село Алтофтс, община Уейкфийлд, графство Западен Йоркшър, Англия, в семейството на търговеца Бърнард Фробишър и Маргарет Йорк. Израства в Лондон, отгледан от сър Джон Йорк – роднина на семейството.

Става юнга през 1544 г., едва 9-годишен. През 1554 е заловен от португалците и прекарва известно време в плен, след което започва работа като търговец в Мароко. По-късно той става пират, опериращ от пристанище в Южна Ирландия.

Експедиционна дейност (1576 – 1578)[редактиране | редактиране на кода]

Първа експедиция (1576)[редактиране | редактиране на кода]

Още през 1560 Фробишър решава да извърши пътуване в търсене на Северозападния проход. Много години му отнема за намиране на средства. През 1576 успява да убеди Руско-американската компания да финансира експедицията му.

На 7 юни 1576 от устието на река Темза поема на север на кораба „Габриел“ с екипаж от 23 човека и още три спомагателни малки кораба. Преминава покрай Шетлъндските о-ви, завива на запад и на 11 юли, на 61° с.ш., достига до бреговете на Гренландия. Скоро един от корабите потъва с целия екипаж, а друг дезертира. С останалите два кораба Фробишър заобикаля южния край на Гренландия, взема курс на запад и на 20 юли, на 63º с.ш., открива югоизточната част на остров Бафинова земя – полуостровите Мета Инкогнита – на югозапад и Хол – на североизток, залива Фробишър между тях и остров Локс Ленд (62°20′ с. ш. 64°30′ з. д. / 62.333333° с. ш. 64.5° з. д.). Там европейците за първи път се срещат с американските ескимоси и поради това, че те му „приличат на татари“, той си мисли, че е достигнал азиатските брегове. Моряците слизат на сушата и донасят оттам растения и черни камъни, в които има златни нишки, приети от тях за златна руда.

По време на търговията с ескимосите лодка с петима моряци изчезва безследно и с оредялата си команда Фробишър не се решава да продължи на запад и на 2 октомври се връща в Англия.

Втора експедиция (1577)[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след завръщането му е създадена „Китайската компания“, която получава големи търговски привилегии. Кралицата награждава Фробишър с титлата „Главен адмирал на всички морета, езера, земи и острови“. За нейна сметка е оборудвана нова експедиция на голям 200-тонен кораб и още два спомагателни с екипаж от 140 човека, сред които има войници и миньори. Големият кораб трябва да бъде бързо натоварен с руда и да се върне веднага в Англия, а с останалите два Фробишър трябва да продължи на запад до Китай.

На 26 май 1577 експедицията напуска устието на река Темза, преминава покрай Оркнейските о-ви и достига отново до п-ов Мета Инкогнита. Там Фробишър заповядва на своите хора с музика и маршировка пред изумените погледи на местните ескимоси да влязат във владение на новооткритата земя. Набързо натоварват корабите със „златна руда“ и на 23 септември тържествено се завръща в Англия.

Карта на залива Фробишър, п-ов Мета Инкогнита и съседните острови, открити от Мартин Фробишър през 1576 – 1578 г.

Трета експедиция (1578)[редактиране | редактиране на кода]

След като комисия от „учени“ установява, че в рудата, докарана от Фробишър, действително се съдържа много злато, англичаните са обхванати от златна треска. Фробишър е назначен за началник на голяма флотилия от 15 кораба – военни, товарни и бързоходни за по-нататъшни открития.

На 30 май 1578 флотилията потегля от Англия, като основната ѝ цел е основаването на английска колония и построяването на крепост, която ще охранява новооткритите златни находища, а най-накрая достигайки по възможност и до Китай. На 2 юли флотилията достига до входа на залива Фробишър, но в резултат на разразилата се снежна буря един от големите кораби потъва, след като се сблъсква с айсберг, а екипажът е спасен с големи усилия. Останалите кораби са разпръснати далеч на юг и блуждаят няколко дни, докато успеят да се съберат отново. Фробишър повежда корабите на североизток, където са открити протокът Габриел между п-ов Мета Инкогнита на запад и група малки острови (Резолюшън, Еджъл и др.) на изток. Строителството на крепостта се отлага, поради потъването на кораба, на който са натоварени строителните материали. Трюмовете на останалите кораби са напълнени със „златна руда“ и през септември флотилията се завръща триумфално в Англия.

По време на разтоварването на корабите, голяма част от „рудата“ е разграбена от различни златотърсачи, но нито един от тях не намира и късче злато в нея. Въпреки всичко трите експедиции на Фробишър полагат началото на истинското откриване на Гренландия и Американска Арктика. Той първи установява, че при топенето си айсберзите дават сладка, а не солена вода и на базата на тези наблюдения стига до извода, че те се образуват на сушата и се спускат след това в океана.

Следващи години (1578 – 1594)[редактиране | редактиране на кода]

След последната си експедиция Фробишър навеки се прощава с Арктика. Той последва примера на Френсис Дрейк и се връща към своята първоначална „професия“ – търсене на ценни метали... в трюмовете на испанските кораби, идващи от Америка в Европа. Както мнозина други английски пирати, през 1588 г. взема активно участие в битката срещу „Непобедимата армада“, за което е посветен в рицарство.

През ноември 1594 г., край бреговете на Франция по време на обсадата на Брест, Фробишър е ранен с огнестрелно оръжие и няколко дни по-късно на 15 ноември умира от раните си в Плимут, Англия.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 114 – 119
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 122, 133, 135, 138, 165 – 166, 177, 231. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847