Мартин Фробишър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сър Мартин Фробишър
английски изследовател и пират
Сър Мартин Фробишър 

Мартин Фробишър на картина от Корнелис Кетел, ок.1577
Роден: 1535 или 1539
Донкастър, Йоркшир, Англия
Починал: 22 ноември 1594  (на ок. 60 години)
Плимут, Англия
Карта на залива Фробишър, п-ов Мета Инкогнита и съседните острови, открити от Мартин Фробишър през 1576-1578

Сър Мартин Фробишър (на английски: Martin Frobisher) английски мореплавател и пират, който през 1576-1578 предприема три експедиции до бреговете на Северна Америка за търсене на морски път за Китай и Индия през т.н. Северозападен проход.

Първа експедиция 1576[редактиране | edit source]

На 7 юни от устието на Темза поема на север на кораба „Габриел“ с екипаж от 23 човека и още три спомагателни малки кораба. Преминава покрай Шетлъндските о-ви, завива на запад и на 11 юли, на 61° с.ш. достига до бреговете на Гренландия. Скоро един от корабите потъва с целия екипаж, а друг дезертира. С останалите два кораба Фробишър заобикаля южния край на Гренландия, взема курс на запад и на 20 юли, на 63º с.ш. открива югоизточната част на остров Бафинова земя – полуостровите Мета Инкогнита - на югозапад и Хол – на североизток, залива Фробишър между тях и остров Локс Ленд (62°20′ с. ш. 64°30′ з. д. / 62.333333° с. ш. 64.5° з. д.). Там европейците за първи път се срещат с американските ескимоси и поради това, че те му "приличат на татари" той си мисли, че е достигнал азиатските брегове. Моряците слизат на сушата и донасят от там растения и черни камъни, в които има златни нишки, приети от тях за златна руда. По време на търговията с ескимосите лодка с петима моряци изчезва безследно и с оредялата си команда Фробишър не се решава да продължи на запад и на 2 октомври се връща в Англия.

Втора експедиция 1577[редактиране | edit source]

Веднага след завръщането му е създадена "Китайската компания", която получава големи търговски привилегии. Кралицата награждава Фробишър с титлата "Главен адмирал на всички морета, езера, земи и острови". За нейна сметка е оборудвана нова експедиция на голям, 200-та тонен кораб и още два спомагателни с екипаж от 140 човека, сред които има войници и миньори. Големият кораб трябва да бъде бързо натоварен с руда и да се върне веднага в Англия, а с останалите два Фробишър трябва да продължи на запад до Китай. На 26 май експедицията напуска устието на Темза, преминава покрай Оркнейските о-ви и достига отново до п-ов Мета Инкогнита. Там Фробишър заповядва на своите хора с музика и маршировка пред изумените погледи на местните ескимоси да влезат във владение на новооткритата земя. Набързо натоварват корабите със "златна руда" и на 23 септември тържествено се завръща в Англия.

Трета експедиция 1578[редактиране | edit source]

След като комисия от "учени" установява, че в рудата докарана от Фробишър действително се съдържа много злато, англичаните са обхванати от златна треска. Фробишър е назначен за началник на голяма флотилия от 15 кораба – военни, товарни и бързоходни за по-нататъшни открития. На 30 май флотилията потегля от Англия, като основната ѝ цел е основаването на английска колония и построяването на крепост, която ще охранява новооткритите златни находища, а най-накрая достигайки по възможност и до Китай. На 2 юли флотилията достига до входа на залива Фробишър, но в резултат на разразилата се снежна буря един от големите кораби потъва след като се сблъсква с айсберг, а екипажът е спасен с големи усилия. Останалите кораби са разпръснати далеч на юг и блуждаят няколко дни докато успеят да се съберат отново. Фробишър повежда корабите на североизток, където са открити протока Габриел между п-ов Мета Инкогнита на запад и група малки острови (Резолюшън, Еджъл и др) на изток. Строителството на крепостта се отлага, поради потъването на кораба, на който са натоварени строителните материали. Трюмовете на останалите кораби са напълнени със "златна руда" и през септември флотилията се завръща триумфално в Англия.

По време на разтоварването на корабите, голяма част от "рудата" е разграбена от различни златотърсачи, но нито един от тях не намира и късче злато в нея. Въпреки всичко трите експедиции на Фробишър полагат началото на истинското откриване на Гренландия и Американска Арктика. Той първи установява, че при топенето си айсбергите дават сладка, а не солена вода и на базата на тези наблюдения стига до извода, че те се образуват на сушата и се спускат след това в океана.

Следващи години[редактиране | edit source]

След последната си експедиция Фробишър навеки се прощава с Арктика. Той последва примера на Френсис Дрейк и се връща към своята първоначална "професия" – търсене на ценни метали... в трюмовете на испанските кораби, идващи от Америка в Европа. Както мнозина други английски пирати, през 1588 г., взема активно участие в битката срещу "Непобедимата армада", за което е посветен в рицарство. Убит е на 22 ноември 1594 край бреговете на Франция по време на обсадата на Брест.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]