Марулево
Тази статия е за селото в Рила. За селото в Родопите, чието име до 1960 година е Марулево, вижте Ваклиново.
| Марулево | |
  Марулево  Марулево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 62 души[1] (15 март 2024 г.) 2,39 души/km² |
| Землище | 2596 km² |
| Надм. височина | 750 m |
| Пощ. код | 2725 |
| Тел. код | 073 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 47370 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Марулево Александър Парашкански (ГЕРБ) |
| Марулево в Общомедия | |
Ма̀рулево е малко село в Югозападна България на около 8 km източно от Благоевград. Разположено е в ниските югозападни склонове на Рила планина. Намира се в община Благоевград, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Марулево е разположено на 500 - 600 m надморска височина, в полите на Югозападна Рила на около 10 km от Благоевград.[2] Землището му граничи с тези на Еленово, Делвино, Осеново, Хърсово, Айдарово и Церово. Състои се от 14 махали, отдалечени една от друга между 500 m и 5 km, като къщите в отделните махали също са на голямо разстояние.[3] Мановци, Мишовци, Митовци, Парашканци, Балабанци, Осойца, Кацарци, Цинганарци, Мекиша, Радевци, Касъмовец и други.
Част от рода Парашканци се изселва преди Освобождението и се заселва в село Салтъклар (дн. Пресиян, обл. Търговище) на тогавашното Княжество България.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1860 г. в село Марулево е построен източноправославен храм „Свети Димитър“ и е открито килийно училище.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Марлево, село при полите от Арисваница; 4 часа на СИ от Джумая. Път твърде стръмен. Селянете по предимство биват овачари. Околността е гориста; растат изобилно всякакви овощия: круши, орехи. Църква, в която четат български. Няколко деца учат в църковния двор псалтир и наустница. Къщи 55.[5] | “ |
В 1930 година в Марулево е основана тютюнопроизводителна кооперация „Славова“. Към 1935 г. тя има 72 члена.[6]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 450 души, всичките българи-християни.[7]
Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 43 | 100.00 |
| Българи | 43 | 100.00 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Не отговорили | 0 | 0.00 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Източноправославно християнство.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Кметство.
- Църковно настоятелство.
- Начално училище с. Марулево – Училището в село Марулево е една от институциите, наред с църковното настоятелство, чиято история започва през XIX век. Първоначално е открито килийно училище през 1860 г., което от 1877 г. се ръководи от църковното настоятелство. Известно е, че училищната дейност е прекъсвана на два пъти – през 1880 – 1887 г. поради липса на учител и от 1912 до 1914 г. поради войните. Последователно училището променя наименованието си като от Първоначално училище „Ефрем Чучков“, се преименува на Основно училище „Христо Ботев“ (1945 – 1970 г.) и накрая в Начално училище село Марулево. Закрито е през 1973 г. поради недостатъчен брой ученици.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Източноправославен храм, построен през 1860 г. и осветен през 1863 г.[11]
- Белата скала – 3-метрова монолитна бяла скала, според легендата хвърлена от Крали Марко на един от ридовете.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Събор на Богородица (15 август)
- Събор на св. Димитър (26 октомври)
Кмет[редактиране | редактиране на кода]
Александър Парашкански.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Марулево
- Иван Парашкански (27 октомври 1897 – 1984), български духовник, протойерей, дългогодишен свещеник в храма „Свети Димитър“ в Марулево, учи в Рилския манастир, служи като санитар–подофицер в 14-и полк на 7-а Рилска дивизия, става свещеник през 1922 година, председател е на Трудово-горска производителна кооперация „Славова“
- Николай Китанов (р. 1935), български художник
- Руска Стоименова (р. 1938), българска народна певица
- Цвятко Стойнов Парашканов – пръв учител в село Пресиян, Търговищко, след Освобождението;
Други[редактиране | редактиране на кода]
Трудово-горска производителна кооперация „Славова“ – създадена на 2 август 1930 г., първоначално кооперацията е специализирана в дърводобив и дървопреработка, но през 1938 г. разширява дейността си, след като се обединява със скотовъдната, пчеларска и птицевъдна кооперация „Парангалица“ от Горна Джумая.[12]
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Боб яхния, боб чорба, лютеница, гювеч, качамак, мътеница, печени-гмечени чушки, туршия, пърженица.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Минало и културно разнообразие на Благоевградска община (Марулево) Архив на оригинала от 2013-03-20 в Wayback Machine.
- Ново постъпление от документи за историята на село Марулево в Държавен архив – Благоевград Архив на оригинала от 2014-03-23 в Wayback Machine.
- Църковно настоятелство – с. Марулево, Горноджумайско (Благоевградско) – (1860 – 1948) Архив на оригинала от 2014-03-23 в Wayback Machine.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Христова, Димитрина. Историческо развитие на село Марулево 1860 - 1973. - Във: Виртуална Горна Джумая. Минало и културно разнообразие на община Горна Джумая - Благоевград. Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“ - Благоевград, 2007. ISBN 954-680-433-9. с. 182. Архив на оригинала от 2013-03-20 в Wayback Machine.
- ↑ Христова, Димитрина. Историческо развитие на село Марулево 1860 - 1973. - Във: Виртуална Горна Джумая. Минало и културно разнообразие на община Горна Джумая - Благоевград. Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“ - Благоевград, 2007. ISBN 954-680-433-9. с. 178. Архив на оригинала от 2013-03-20 в Wayback Machine.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 549.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 20.
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 2 (не е отбелязана в изданието – околия Горна Джумая)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Марулево, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
- ↑ Църковно настоятелство – с. Марулево, Горноджумайско(Благоевградско) – (1860 – 1948) Инвентарен опис Любима Петрова // Архивиран от оригинала на 2014-03-23. Посетен на 2009-07-16.
- ↑ Държавен архив – Благоевград
| ||||||||||
