Марцел (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Марцел.

Марцел (Marcellus; * в Сердика) e римски военачалник (magister militum) през 4 век.

Според историка Амиан Марцелин, Марцел по произход е от Сердика. Служи при император Констанций II и през 356 г. е номиниран за magister equitum в Галия. Там първо му помага генерал Урсицин, а като цезар е поставен императорският роднина Юлиан Апостат.

Когато през края на 356 г. алеманите нападат изненадващо и обсаждат Senonae, зимната квартира на Юлиан, той не отива да му помогне. Констанций II сменя след това Марцел с генерал Север.

През края на 361 г. Юлиян става император, синът на Марцел интригува срещу него и е екзекутиран заради това. Марцел обче не е преследван. Няма сведения за живота му след това.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Амиан Марцелин: 16-та книга.
  • Glen Warren Bowersock: Julian the Apostate, London 1978, S. 33ff.
  • Arnold Hugh Martin Jones, John Martindale, John Morris: The Prosopography of the Later Roman Empire. Bd. 1, Cambridge 1971, S. 550f.
  • Klaus Rosen: Julian. Kaiser, Gott und Christenhasser. Klett-Cotta, Stuttgart 2006, S. 137ff.
  • David Woods: The Fate of the Magister Equitum Marcellus. In: The Classical Quarterly. New Series. Band 45, Nr. 1, 1995, S. 266–268.