Марш на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Маршът на 34-ти пехотен троянски полк е боен български марш. Известен е и с името „Троянци“.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Маршът на 34-ти пехотен троянски полк е създаден по време на Първата световна война. През 1916-1918 г. Тридесет и четвърти пехотен троянски полк се намира на Дойранската позиция. Участва активно в Дойранската епопея. Духовият оркестър на полка се ръководи от капелмайстор капитан Камен Луков. В най-критичните моменти изпълнените от оркестъра маршове поддържат духа на войниците.

По време на затишията капитан Луков продължава маршовото си творчество, започнато през Балканска война с марша Весели и в боя. През 1917 г. в окопите на Дойранската позиция композира „Марш на 34-и Пехотен троянски полк“. Разписан е за духови инструменти. Схемата и техниката на марша е характерна с музикалната си разнообразност и ритмичност, с внушаването на непреклонна решителност и мъжественост, което води до съвършенство в музикалната форма. За пръв път е изпълнан на Дойранската позиция през 1917 г.

По стихотворението „Героите на Дойран” на Любомир Бобевски маршът е композиран след войната за духов оркестър и хор. Наименуван е „Троянци“.

Популярност[редактиране | редактиране на кода]

Маршът бързо добива популярност първоначално в 34-и Пехотен троянски полк, а впоследствие и – в Действащата българска армия. Свирен е редовно в окопите при Дойран. Емоционално и морално подкрепя войниците в най-тежките моменти на бойните действия.

По свидетелство на войници от полка след засвирването на Марша на 34-ти пехотен троянски полк неведнъж английската артилерия спира стрелбата. Видимо маршът се е харесал на англичаните, които чрез парламентьор искат нотите на марша. Капитан Луков им го изпраща чрез предните полкови постове.

След войната маршът редовно е изпълняван на полкови строеви прегледи и пред гражданството в различни населени места. Влиза в репортоара на българските полкови и граждански оркестри.

Текст[редактиране | редактиране на кода]

Марш на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк (Троянци)

Балкански чеда на славни деди,

Троянци сме славен полк!


С гърди гранит, с нечут полет

Кат вихър носим се напред.

През урви, чуки и скали,

летим кат гордите орли.


Троянци ний сме славен полк

Показахме сред бой жесток

Без страх и трепет как се мре

Как бойна слава се бере.


Завета наш е увенчан,

С вечни лаври при Дойран,

Где хвърлихме се с огнен меч

Стихийно, вихрено на сеч.


Безстрашни, смели

В боя сме борци.


Безстрашни, смели сме борци,

Чела що кичат ни с венци,

Троянци ний сме с дух кален,

С дух юначен, несравнен.


Към наший дивен роден край,

Любов ни граници не знай.

За него ни сърцето бий,

За него с гордост мреме ний.


Троянци ний сме, ний сме славен полк,

При Борис, Кирил, Нерезов, Дойран

При Кристалин; сред страшна сеч,

Как бойна слава се бере с „ура на нож”!


С гърди гранит, с нечут полет,

кат вихър носим се напред и все напред.

Байдарица, Морава, Мечата-Стена,

Летим, кат гордите орли, летим напред.


При Кална, Ниш, Дервент, Свърлич,

Със вечни лаври при Дойран, Кала-тепе,

Где хвърлихме се с огнен меч,

Троянци вихрено на сеч, във кървав бой.


Към наший дивен, дивен роден край:

Охрид, Преспа, Гордий Шар, Пирин,

За Вардар, Дрин във люта бран,

За него с гордост мрем, ний за него мрем!

текст: Любомир Бобевски

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]