Маса-Карара
За други населени места Маса вижте Маса (пояснение).
| Маса-Карара Massa-Carrara | |
| Провинции на Италия | |
  | |
 Разположение на Маса-Карара в Италия | |
| Страна |  Италия |
|---|---|
| Регион |  Тоскана |
| Столица | Маса и Карара |
| Площ | 1155,28 km² |
| Население | 186 783 души (2025) 162 души/km² |
| Общини | 17 |
| Официален сайт | www.provincia.ms.it |
| Маса-Карара в Общомедия | |
Маса-Карара (на италиански: Provincia di Massa-Carrara) е италианска провинция в регион Тоскана, Централна Италия, с население от 186 783 души (към 1 януари 2025 г.). Столиците на провинциите са Маса и Карара, съгласно Законодателен декрет № 7 от 25 януари 2024 г. Тя е десетата и последна тосканска провинция по население и осма сред десетте тоскански провинции по териториално разширение.
Това е най-северната провинция в региона и в Централна Италия, граничеща с Лигурия на запад (провинция Специя), Емилия-Романя на север (провинции Парма и Реджо Емилия), провинция Лука на югоизток и с изглед към Лигурско море на югозапад.
История
[редактиране | редактиране на кода]Провинция Маса и Карара е създадена през 1859 г. с указ на Карло Фарини,[1] в очакване на плебисцитите за анексирането към Кралство Сардиния на бившите херцогства (Парма и Модена) и четирите бивши папски легации (Болоня, Ферара, Равена, Форли) отвъд Апенините. Провинцията е административно разделена на два окръга: Окръг Маса (исторически естески владения на Херцогство Модена) и Окръг Понтремоли (стари територии на Велико херцогство Тоскана до преди десет години по-рано),[2] като по същество продължава предишната провинция Есте в област Модена, Реджо и Маса. Със създаването на единна емилианска област, от 1871 г. провинция Маса е включена в област Тоскана, след като окръг Кастелнуово ди Гарфаняна е присъединен към нея през 1861 г.[3]
През 1923 г. провинция Маса претърпява значителни териториални промени. С кралски указ от 2 септември 1923 г., № 1913 общините Каличе ал Корновильо и Рокета ди Вара, дотогава част от област Маса, са отделени от провинцията и присъединени към новосъздадената провинция Специя.[4]
С кралски указ от 9 ноември 1923 г., № 2490 всички 17 общини от областта Кастелнуово ди Гарфаняна са прехвърлени към провинция Лука.[5]
В резултат на тези промени площта на провинцията намалява от 1717,67 км² до сегашните 1155,28 км².[6]
След териториалните загуби провинция Маса‑Карара остава в очакване на компенсация и възможна административна реорганизация. Предлага се създаването на т.нар. „мраморна провинция“, която да обедини крайбрежните общини с общи минни и производствени дейности, включително тези от Версилия. Проектът обаче се оказва неосъществим на социално и културно ниво, тъй като:
- Версилия исторически принадлежи към Тоскана;
- в периода на Великото херцогство е част от губернаторството Пиза;
- през 1861 г. Пиза претендира за присъединяването ѝ към собствената си провинция;
- общинските съвети на Версилия гласуват да останат под провинция Лука, от чийто великохерцогски департамент произхождат.
През 1938 г. общините Карара, Маса и Монтиньозо са обединени в една единна община под името Апуания.[7] В същата година е създадена и „Апуанската индустриална зона“ (C.Z.I.A.), в чийто консорциум са включени и общини от близката Версилия, с цел координиране на икономическите дейности, свързани най-вече с добива и обработката на мрамор. В резултат на тези промени провинцията приема новото име „провинция Апуания“.[8]
През 1946 г., с указ на заместника (Умберто II Савойски), община Апуания е разпусната. Съгласно чл. 2 провинцията следва да възстанови старото си име „Маса-Карара“.[9] На практика обаче историческото наименование преди 1938 г. е „Маса и Карара“. Името „Маса‑Карара“ (или „Маса ди Карара“) е използвано още от XVIII век за обозначаване на град Маса, с цел да се разграничи от други населени места със същото име. След разпускането на Апуания това наименование е възприето и за провинцията. Столицата на провинцията е установена във възстановената община Маса, въпреки че редица административни и институционални структури остават разположени в Карара. Сред тях са клон на Италианската банка, офиси на Енел, офиси на SIP, Търговско-промишлената палата и други провициални служби. Така след 1946 г. провинцията възвръща своята традиционна двуполюсна структура, отразяваща историческата и икономическа връзка между Маса и Карара.
На 12 април 1995 г. депутатът Рикардо Канези, избран от района Карара–Луниджана, внася в Камарата на депутатите законопроект за „Изменение на член 2 от законодателния декрет на лейтенанта от 1 март 1946 г., № 48, относно възстановяването на автентичното име на провинция Маса‑Карара на „провинция Маса и Карара“ (законопроект № 2409). През февруари 2009 г. депутатът Бертолини отново предлага законодателна инициатива със същата цел – преименуване на провинцията от „Маса‑Карара“ на „Маса и Карара“.[10]
Със Законодателния декрет от 31 декември 2009 г., № 179 в списъка на „държавните законодателни разпоредби преди 1 януари 1970 г., чието оставащо в сила се счита за съществено“, са включени както кралският указ от 1938 г. (Приложение 2, част 1, № 451), така и заместващият законодателен указ от 1946 г. (Приложение 2, част 1, № 596). Така правната антиномия, произтичаща от различията между двата акта относно името на провинцията, остава нерешена.
На 25 януари 2024 г. в Официален вестник е публикуван законов указ, с който град Карара е издигнат до статут на състолица на провинцията.[11] Това решение официално признава историческата и административна двуполюсност на територията, която още от XVIII век се характеризира с паралелното значение на Маса и Карара в рамките на провинцията.
Физическа география
[редактиране | редактиране на кода]Провинция Маса‑Карара е условно разделена на две ясно различими географски части – крайбрежна и континентална.
Крайбрежната част включва Ривиерата Апуана, съставена от общините Маса, Карара и Монтиньозо.Тя представлява лека алувиална равнина, която се простира по протежение на морето и е известна с около 14 км плажна ивица, дълги, чисти плажове от фини светлосиви чакълести седименти с речен произход и непосредствена близост до Версилия, с която споделя част от крайбрежния ландшафт.
Континенталната част на провинцията е представена от Луниджана – историко‑географска област, която граничи с Лигурия и Емилия‑Романя, е разположена между Апенините на север и Апуанските Алпи на юг и е е пресечена от река Магра, която оформя долината и частично захранва крайбрежните седименти.
С изключение на тясната крайбрежна равнина, провинцията е предимно планинска и хълмиста. На около 7 км от морето започва рязко издигане на терена, доминирано от Апуанските Алпи – характерната планинска верига на провинцията, и най‑високият връх в района – Пизанино (1946,9 м), разположен в община Минучано (провинция Лука).
В района на Карара се намират световноизвестните мраморни кариери, от които се добиват разновидности като Пунджитопо, Бианко P и Бардильо Империале. Част от добива (например в басейна Акуабианка) попада в съседната провинция Лука.
През последните години мраморната индустрия е обект на ожесточени екологични дебати, свързани с въздействието върху ландшафта, ерозията и промяната на водните ресурси и опазването на биоразнообразието и георазнообразието в Апуанските Алпи.
Общини
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ От книгата „Raccolta ufficiale dei leggi e decreti del Dittatore delle province Modenesi e Parmensi 9 novembre- 31 dicembre 1859.
- ↑ Decreto 27 dicembre 1859, n. 79
- ↑ Regio decreto n. 4471 del 15 dicembre 1860
- ↑ Regio Decreto 2 settembre 1923, n. 1913
- ↑ Regio Decreto 9 novembre 1923, n. 2490
- ↑ SISTAT - Ricerca Gerarchica - Province - Dettaglio variazione, на sistat.istat.it
- ↑ Regio Decreto Legge 16 dicembre 1938, n. 1860, art. 1
- ↑ Regio Decreto Legge 16 dicembre 1938, n. 1860, art. 2
- ↑ D.lgt. 48/1946, art. 2, на normattiva.it
- ↑ Atti parlamentari, Camera dei deputati, legislatura XVI, Disegni di legge e relazioni, Documenti, N. 2230-A del 30/09/2009
- ↑ Decreto legislativo 25 gennaio 2024, n. 7
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||
| |||||