Масимо Карлото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Масимо Карлото
Масимо Карлото, 2009 г.
Масимо Карлото, 2009 г.
Роден22 юли 1956 г. (66 г.)
Професияписател, драматург, журналист
Националност Италия
Активен период1995 –
Жанравтобиография, трилър, криминален роман
Темаразследвания, правосъдие
Направлениеноар
СъпругаКоломба Роси
Децасин
Уебсайт
Масимо Карлото в Общомедия

Масимо Карлото (на италиански: Massimo Carlotto) е италиански журналист, карикатурист, сценарист, драматург и писател на произведения в жанра автобиография, трилър и криминален роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Масимо Карлото е роден на 22 юли 1956 г. в Падуа, Италия. През 1976 г., докато е студент и активист на извънпарламенталното комунистическо движение „Lotta Continua“ (Борбата пръдължава), случайно открива трупа на 24-годишната Маргарита Магело в Падуа, убита с 59 прободни рани. Обвинен е от полицията за убийството, след като отива доброволно да свидетелства. Следват поредица от съдебни дела, в които той ту е оправдаван, то осъждан. В продължение на 5 години е беглец във Франция и Мексико. Експулсиран е от мексиканската полиция и прекарва общо 6 години в затвора. След широка обществена кампания в негова защита, през 1993 г. е помилван от президента Оскар Луиджи Скалфаро, а през 2004 г. получава пълна реабилитация от съда в Каляри.

През 1994 г. започва да работи като журналист и едновременно се насочва към писателска кариера. Първият му роман в стил ноар „Il fuggiasco“ (Беглецът) е издаден през 1995 г. и е основан на неговата автобиография по време на съдебното преследване. През 2003 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Даниеле Лиоти, Роберто Цитран и Франческа де Сапио.

През 1995 г. започва популярната си поредица „Алигаторът“, чийто главен герой е нелицензирания частен детектив Марко Бурати – Алигатора. Той разследва прикрити престъпления, подпомаган от миланския контрабандист Бениано Росини и анализатора ветеран от 70-те Макс.

През 2001 г. е издаден ноар-романа му „Довиждане, любов моя, чао“ от поредицата „Джорджо Пелегрини“. През 2003 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Алесио Бони, Микеле Плачидо и Изабела Ферари.

Масимо Карлото живее със семейството си в Каляри.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Il fuggiasco (1995)
  • L'oscura immensità della morte (2004)
  • La terra della mia anima (2006)
  • Mi fido di te (2007) – с Франческо Абате
  • Cristiani di Allah (2008)
  • L'albero dei microchip (2009) – с Франческо Абате
  • Respiro corto (2012)
  • Cocaina (2013) – с Джанкарло Де Каталдо и Джанрико Карофильо
  • Il mondo non mi deve nulla (2014)
  • Il Turista (2016)

Серия „Алигаторът“ (Saga dell'Alligatore)[редактиране | редактиране на кода]

  1. La verità dell'Alligatore (1995)
  2. Il mistero di Mangiabarche (1997)
  3. Nessuna cortesia all'uscita (1999)
  4. Il corriere colombiano (2000)
  5. Il maestro di nodi (2002)
  6. L'amore del bandito (2009)
  7. La banda degli amanti (2015)
  8. Per tutto l'oro del mondo (2015)
  9. Blues per cuori fuorilegge e vecchie puttane (2017)

Серия „Сага за Джорджо Пелегрини“ (Saga di Giorgio Pellegrini)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Arrivederci amore, ciao (2001)
    Довиждане, любов моя, чао, изд. „Матком“ (2016), прев. Весела Цалова
  2. Alla fine di un giorno noioso (2011)

Серия „Отмъстителите“ (Le Vendicatrici) – с Марко Видета[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ksenia (2013)
  2. Eva (2013)
  3. Sara. Il prezzo della verità (2013)
  4. Luz. Solo per amore (2013)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2003 Il fuggiasco
  • 2006 Arrivederci amore, ciao
  • 2006 Jimmy della collina
  • 2007 – 2010 Crimini – ТВ сериал, 2 епизода
  • 2015 Badlapur

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]