Масимо Оливети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Масимо Оливети
Massimo Olivetti
италиански предприемач
Роден
Починал

Националност Флаг на Италия Италия
Образование Физика и природни науки в Торинския университет
Професия предприемач, инженер
Семейство
Баща Камило Оливети
Майка Луиза Ревел
Братя/сестри Елена, Адриано, Силвия, Лаура (Лала), Дино
Съпруга Гертруд Кийфер
Деца Елеонора

Масимо Оливети (на италиански: Massimo Olivetti) е италиански предприемач и изобретател, един от синовете на основателя на ОливетиКамило Оливети.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Масимо Оливети е роден на 26 февруари 1902 г. в град Ивреа, Пиемонт, Кралство Италия. Той е третото дете на италианския предприемач, инженер и политик от еврейски произход Камило Оливети и на съпругата му – валденската Луиза (Луиджа) Ревел.[1] Има двама братя и три сестри: Елена (* 1900, † 1978), Адриано (* 11 април 1901, † 27 февруари 1960) – наследник на баща им в управлението на компанията Оливети, Силвия (* 1904, † 1990), Лаура, нар. Лала (* 1905, † 1934) и Дино (* 1912, † 1976) – технически директор на Оливети.

През 1915 г. заедно с брат си Адриано отива да учи в държавно училище в Милано, но след няколко месеца Адриано се раболява и двамата се връщат в Ивреа. Подобно на Адриано Масимо завършва физико-математически профил в Техникума на град Кунео, Северна Италия.[2]

През 1925 г. се дипломира по специалност „Физика и природни науки“ в Торинския университет. Предприема образователни пътувания до САЩ (1928), Обединеното кралство (1930) и Германия (1932 – 1934). В Германия се омъжва за Гертруд Кийфер (Gertrud Kiefer), от която има една дъщеря – Елеонора.[3]

През 1936 г. заедно със своя приятел – инженер Джузепе Бечо, който е технически директор на Оливети, Масимо започва работа по телепринтер по поръчка на Военноморските сили. Първите два прототипа са готови през 1937 г., а през 1938 г. на Салона на механиката в Торино (Salone della Meccanica di Torino) е представен първият телепринтер на Оливети – Т1[4], който има голям търговски успех. Освен патенти в областта на фината механика през 1939 г. Масимо усъвършенства Система за запис на звука в звуковите филми с постоянен интензитет.

Според фашистките расови закони, излезли през септември 1938 г., Масимо, брат му Дино и сестра му Силвия са определени като евреи, а брат му Адриано и сестра му Елена са от арийската раса (благодарение на кръщелното им валденско свидетелство). Баща им Камило е „разграничен евреин“, т.е. евреин, подлежащ на по-малки гражданскоправните санкции заради изключителните му заслуги.[2]

В периода 1944 – 1945 г. е в Швейцария, за да избегне фашистките расови закони. Връща се в Италия през 1945 г. след падането на режима.

През 40-те г. Масимо е в разногласие с брат си Адриано – приятел и колега, защото не приема линията му на управление на Оливети, особено фабричната му политика, основана на развитието на технологичното производство и на увеличението на заплатите на служителите. Разривът е тотален и завършва с преждевременната смърт на Масимо през 1949 г., което оставя дълбока бразда в душата на Адриано.[5]

На 28 юли 1945 г. Масимо става вицепрезидент на Оливети, а брат му Адриано поема ръководството на компанията в ролята на президент и главен изпълнителен директор. На 15 септември 1945 г. Бордът на директорите на Оливети дава всички правомощия (президент, управителен директор, генерален мениджър) на Масимо, а Адриано остава Генерален консултант, получава пари за финансиране за своите културно-политически дейности и заминава за Рим. Той се връща на 30 ноември 1946 г. като президент въпреки несъгласието на Масимо.[2]

На 7 октомври 1947 г. Адриано поема поста на Управителен директор на Оливети и Масимо оспорва всичките му решения. През лятото на 1948 г. Масимо е изключен от Борда на директорите на Оливети.

Изпъкваща фигура на предприемач и учен, освен многобройните си патенти и технически проекти Масимо оставя писания върху федерализма: през март – април 1949 г. по време на изгнанието си в Лозана той пише есето „Предложение за икономическо-социална система“, публикувано през 1949 г. в „Италиански вестник“ (Giornale d'Italia) като част от по-обширна творба относно държавната реформа със заглавие „За да живеем по-добре – Предложение за икономическо-социална система“ (Per viver meglio. Proposta per un sistema economico-sociale).[6] Творбата води до интензивна коресподенция с Бащите на Учредително събрание Джовани Джолити, Умберто Терачини, Джузепе Сарагат, Палмиро Толяти и др., и с видни интелектуалци като Умберто Саба, Виторио Фоа, Кончето Маркези.

Умира внезапно от инфаркт в Ивреа на 46-годишна възраст на 20 февруари 1949 г.

Архив[редактиране | редактиране на кода]

Документацията от периода 1909 – 1951 г., изготвена от Масимо Оливети в хода на живота му и в периода на дейност в семейния бизнес, се съхранява в Асоциацията „Исторически архив на Оливети“ (Associazione Archivio storico Olivetti).[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Olivetti Massimo. // Sistema informativo unificato delle Soprintendenze archivistiche. Посетен на 25.08.2020. (на италиански)
  2. а б в Cronologia di Adriano Olivetti. // Посетен на 27.08.2020.
  3. Massimo Olivetti. // Geneanet. Посетен на 28.08.2020.
  4. T1, T2 e Te 300: tre generazioni di telescriventi Olivetti. // Посетен на 27.08.2020.
  5. Giuliana Gemelli. Olivetti, Adriano. // Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 70. 2013. Посетен на 25.08.202. (на италиански)
  6. Olivetti Massimo, Proposte per un sistema economico-sociale. // Aspi. Посетен на 25.08.2020.
  7. Olivetti Massimo. // Sistema informativo unificato delle Soprintendenze archivistiche. Посетен на 25.08.2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Биографии“         Портал „Биографии