Масимо Станционе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Масимо Станционе
Massimo Stanzione
неаполитански художник
Роден
Починал
1656 г. (70 г.)
Масимо Станционе в Общомедия

Масимо Станционе (на италиански: Massimo Stanzione), (Фратамаджоре, или в Орта ди Атела 1586 г. – Неапол 1656 г.) е италиански художник творил предимно в Неапол, в годините на стила Барок.

Наричан Неаполитанския Гуидо Рени, той е един от най–добрите художници на неаполитанската школа по изобразително изкуство от седемнадесети век. Неговите творби съчетават влиянието на Гуидо Рени и Доменикино с това на Караваджо.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Масимо Станционе,
„Жена в неаполитански костюм“,
Музей на Изобразителното изкуство, Сан-Франциско

Историята на художественото обучение на Масимо Станционе е доста несигурна. Вероятно в Неапол е бил ученик на Фабрицио Сантафеде и Батистело Карачоло. При престоя си в Рим от 1617 до 1630 г., художникът усъвършенства и обогатява стила си. В Рим Масимо Станционе, изучава стиловете на художниците Микеланджело да Караваджо, Гуидо Рени, Артемизия Джентилески, Анибале Карачи и Саймън Вует.

Между Масимо Станционе и Артемизия Джентилески се създава трайно партньорство, основано на взаимно признание. Тази художествена връзка очевидно е била също така значителна в художествения растеж на Станционе. Някои документи показват, че двамата художници се преместват в Неапол в една и съща година, 1630. Неаполитанският художник често придружава колежката си, за да я наблюдава, докато рисува. Няколко пъти художниците си сътрудничат в изработката на някои произведения, като картината „Рождението на свети Йоан Кръстител“, рисувана за крал Филип IV.

Началото на художествената кариера на Масимо Станционе се предполага, че е положено с портретите на „Жена в неаполитански костюм“ и „Портрет на Джером Банкес“. Дейността на неаполитанския художник, обаче, не е фокусирана само върху една особеност, стил, или тема. Най-важните произведения на художника, всъщност се намират в огромните олтари, както и в циклите стенописи за неаполитанските църкви, като фреските и платната за параклиса „Сан Мауро“ (1631 – 1637) и за параклиса на „Кръстителя“ (1644 – 1651) в Чертоза ди Сан Мартино в Неапол, една картина, изобразяваща „Свети Петър, проповядва на вярващите в Поцуоли“, рисувана около 1650 г. за катедралата в Поцуоли, както и цикълът стенописи за базиликата „Сан Паоло Маджоре“, също в Неапол. Друга забележителна творба на Масимо Станционе е великата „Жертвата на Бакхус“, която днес се намира в музея Прадо, Мадрид, заедно с други негови картини върху живота на Свети Йоан Кръстител.

Винаги внимателен към местната неаполитанска живопис, художникът скоро става един от основните неаполитански художници в началото на седемнадесети век със стил в художественото изкуство, който ще бъде наложен в неаполитанската живопис, завещавайки знанията си на учениците и имитаторите си. Масимо Станционе е артистичният съперник на Хосе де Рибера, доминиращ на художествената сцена в Неапол.

Силата на използваните цветове и натурализма на Масимо Станционе са имали голямо влияние върху други неаполитански художници и преди всичко, върху Франческо Солимена. През 1621 г. папа Григорий XV му дава титлата "Рицар на Ордена Сперон д Оро". През 1627 г., папа Урбан VIII, дава на художника званието „Рицар на Исус“, за художествени заслуги.

В кое от жилищата си е починал Масимо Станционе, не се знае с точност. Предполага се, че причина за смърта му е епидемията от чума, обхванала Неапол през 1656 г.

Картини на Масимо Станционе[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • C.T. Dalbono, Massimo Stanzione "I suoi tempi e la sua scuola, Tip. S. Pietro a Majella, Napoli 1871.
  • B. De Dominici, Vita del Cavalier Massimo Stanzioni online, in Id., Vite de' pittori, scultori, ed architetti napoletani, t. III, Ricciardi, Napoli 1743, pp. 44–69.
  • N.E. Lahti, The Language of Art from A to Z: Writin Plain English. Terrebonne, Or, 1997, 1993.
  • Edward Lucie-Smith, The Thames & Hudson Dictionary of Art Terms. New York, N.Y, Thames & Hudso, 2004, 2004.
  • Mary D. Garrard, Artemisia Gentileschi. New York, N.Y., Rizzoli International Publications, 1993, 2006.
  • Erika D. Langmuir, The Yale Dictionary of Art and Artists. New Haven, CT, Yale UP, 2000, 2000.
  • José De Ribera, Ribera. Naples, 2006, 2006.
  • Keith Christiansen, Orazio and Artemisia Gentileschi. New York, NY, 2001, 2001.
  • S.Schutze, T.C. Willette, Massimo Stanzione. L'opera completa, Napoli, Electa, 1992.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „Италия“         Портал „Италия    


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Massimo Stanzione“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.