Матейче
| Матейче Матејче | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Спас“ | |
  Матейче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Липково |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 465 m |
| Население | 3394 души (2002) |
| Пощенски код | 1306 |
| МПС код | KU |
| Матейче в Общомедия | |
Матейче (на македонска литературна норма: Матејче; на албански: Mateçi, Матечи) е село в Северна Македония, в община Липково.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западните поли на Скопска Църна гора в областта Жеглигово. Матейче е село от сбит тип. Дели са на махали, чийто брой през 40-те години на ХХ век е 11: Демоларска, Муратска, Шееларска, Цановска, Шабандемска, Шурдовска, Тафречка, Сулдерска, Домовска, Сръбска и Чукар.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Матейче е разположен манастирът „Успение на Пресвета Богородица“, чиято църква е от XIV век.
Йован Трифуноски пише, че към 70-те години на XVIII век (170 години преди изследването му) в Матейче се заселват първите мюсюлмани, преселили се от Северна Албания - предците на рода Шееларци от племето Краснич и на Цановци от племето Шаля. През първата половина на ХIХ век приема исляма Михаил, родоначалник на рода Домовци.[2]
В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Матейци като българско село.[3] В края на XIX век Матейче е предимно албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Матейче е село, населявано от 50 жители българи християни, 536 арнаути мохамедани и 52 цигани.[4]
В началото на XX век по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Матече има 104 християни – българи екзархисти.[5]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Матейче е център на община в Кумановска околия и има 1533 жители.[6]
След падането на Вардарска Македония под сръбска окупация в 1912 година в селото са заселени колонисти от Пиротско. Самото население на Пиротско се сърбизира след 1878 г., когато регионът на Пирот за пръв път в историята става дял от сръбска държава. След 1912 година поради заселниците от Сърбия една от махалите на Матейче променя родовото си име Мула Адемска на Сръбска.[1] В 1936 година е направен водопровод с питейна вода от местността Манастирски извор до селото, като в центъра му са издигнати четири чешми.[7]
През 1941 година, по време на българското управление, когато българската власт изселва сръбските колонисти от Вардарска Македония, на хората от Пиротско в Матейче е позволено да останат. Днес те се самопределят като етнически сърби. По това време, Петър Тр. Кръстев е български кмет на Матейче от 4 октомври 1941 година до 17 март 1942 година. След това кметове са Никола Гавр. Гаврилов от Струмица (30 октомври 1942 - 3 май 1943) и Михаил Хараламбов п. Илиев от Айтос (5 ноември 1943 - 21 юли 1944).[8] През 40-те години на ХХ век в селото има 86 рода и 301 къщи.[1] През 1942 година в Матейче функционира клон на Съюза за закрила на децата в България[9] и местна земеделска задруга.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 3394 жители.[11]
 |
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 17 |
| албанци | 3012 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 325 |
| бошняци | 0 |
| други | 39 |
„Успение Богородично“
[редактиране | редактиране на кода]
Основна забележителност на Матейче е манастирът „Успение на Пресвета Богородица“. Разположен е на 1005 метра надморски височина, в югоизточните склонове на Скопска Църна гора, от нейната кумановска страна. Конаците на манастира са обновени и приспособени за престой на туристи. Църквата е изградена и изписана от цар Стефан Душан в средата на XIV век върху основите на по-стара църква.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 128.
- ↑ Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 131.
- ↑ Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126 – 127. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 31.
- ↑ Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 127.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Централен държавен архив, 264К (Министерство на вътрешните работи и народното здраве (1879–1944), оп. 2, а.е. 9306.
- ↑ ЦДА, ф. 264К, оп. 2, а.е. 3458.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
