Матей Властар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Матей Властар
Ματθαίος Βλάσταρις
византийски духовник

Роден
Починал
1360 г. (70 г.)

Религия Православие
Научна дейност
Област Богословие
Матей Властар в Общомедия

Матей Властар (на средногръцки: Ματθαίος Βλάσταρις) е виден византийски духовник, учен богослов и химнограф. Властар превежда ранните гръцки църковни отци и е автор на много богословски трактати. В 1335 година Властар пише „Азбучна синтагма“, която е сред основните източници на църковното право в Православната църква.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Солун, втория по-големина град на Византийската империя. Ученик е на Исак Солунски. Образованието му е отлично - в произведенията му се срещат цитати от Филон, Йосиф Флавий, Омир, Птолемей, Софокъл.[2] Работи като юрист, но по-късно се замонашва.[1]

Умира в Солун, в манастира „Свети Исак“[2] около 1360 година.[1]

Азбучна синтагма[редактиране | редактиране на кода]

„Азбучната синтагма“, гръцки ръкопис от ноември 1600 г., Британската библиотека

В 1355 година Властар пише основния си труд „Сборникът по азбучен ред на всички въпроси, съдържащи се в свещените и божествени канони“, известен под името „Азбучна синтагма“ – речник, състоящ се от 24 раздела по броя букви в гръцката азбука, в който са включени както нормите на църковното право, така и светски закони.[3] В синтагмата Матей Властар често почти буквально повтаря тълкуванията на Йоан Зонара (около 1100 - 1160) и Теодор Валсамон (1169 - 1177), без за дава препратки към тях, тъй като трудът е практическо ръководство.[3] Някои текстове за светското право са от „Прохирон“ на император Василий I Македонец (867 - 886).[1] Отличителните качествана труда - удобство, яснота и пълнота, спомагат за широката му популярност в православния свят.[2] Скоро след издаването си синтагмата става най-употребяваното ръководство по църковно право в Православната църква,[3] сравнимо с Шестокнижието на Константин Арменопул, като дори има преимущество пред номоканона на патриарх Фотий I Константинополски.[2] Преведена е в 1346 година на славянски по инициатива на цар Стефан Душан и патриарх Йоаникий II Сръбски, като почти едновременно се появява и съкратена редакция. В Сърбия синтагмата обикновено се преписва заедно с Душановия законник, който е ръководство по светско право. От Сърбия в същия XIV век синтагмата се разпространява и в Българската църква, а оттам във Влашко и Молдова. В 1466 година славянски списък на синтагмата е направен и за Охридската архиепископия. При славянските преводи, разпределението на каноните по отдели в зависимост от предмена не съответва на кирилицата.[3]

Други дела[редактиране | редактиране на кода]

Освен Синтагмата на Матей Властар се приписват още и следните трудове от някои ръкописи с неговия подипс: 1) Изложение на длъжностите на Великата църква; 2) Извлечение от „Покайния номоканон“ на патриарх Йоан IV Постник; 3) Из отговорите на епископ Йоан Китроски до драчкия епископ Константин Кавасила; 4) Правилата на Никифор I Константинополски; 5) Отговорите на митрополит Никита Ираклийски до епископ Константин; 6) Латино-гръцки речник на юридическите термини; 7) Изобличение на заблужденията на латините; 8) Слово за неквасения хляб, споменато от Лъв Аляций; 9) За произхода на Светия Дух; 10) Риторика; 11) За ораторските фигури и някои малки статии като, например, против юдеите и трактат за коливата.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Йеромонах Матей Властар. // pravoslavieto.com. Посетен на 28 април 2017.
  2. а б в г д е Марков, Николай Фёдорович. Православная богословская энциклопедия, том 3. Санкт-Петербург, Издание Петроград. Приложение к духовному журналу «Странник», 1902.
  3. а б в г д Православная энциклопедия. Т. II. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2001. ISBN 5-89572-007-2. с. 63 - 64.
     Портал „Македония“         Портал „Македония