Матяш Корвин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Матияш Корвин)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Матяш Корвин
I. Mátyás
крал на Унгария и Хърватия, Антикрал на Бохемия и претендент за Австрийското ерцхерцогство
Mátyás Király arcmása.jpg
Младият Крал Матияш, 1526 г. Британски музей
Роден
Починал
6 април 1490 г. (47 г.)
Погребан Секешфехервар, Унгария
Етнос Унгарци
Coa Hungary Country History Mathias Corvinus 1(1458-1490).svg
Семейство
Род Хуняди (династия)
Баща Янош Хуняди
Съпруга Катерина (Подебради) (1 май 1461 – 8 март 1464)
Беатрис Неаполитанска (12 декември 1476 – 6 април 1490)
Деца Янош Корвин
Подпис Mátyás király aláirása.svg
Матяш Корвин в Общомедия

Матиаш Корвин или Матиаш Хуняди (на унгарски: Hunyadi Mátyás; на чешки: Matyáš Korvín; на немски: Matthias Corvinus); (* 1443 – †1490) е крал на Унгария и Хърватия, Антикрал на Бохемия и претендент за Австрийското ерцхерцогство[1].

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Матиаш Корвин е от виден род на Секеи от Трансилвания. Презимето му „гарван“ идва от турула на фамилния герб – гербът на Трансилвания.

Той е по-малкият син на Янош Хуняди изключителен командир, който ръководи борбата срещу настъпващите османски орди на Балканския полуостров. Близо до Белград през 1456 г. Янош Хуняди спира настъплението на турците, но скоро умира от избухването на чумна епидемия. Победите му обаче предизвикват страхове в кръговете около младия крал Ласло V. За да се предотврати Хуняди и семейството му да дойдат на власт през 1457 година кралят нарежда убийството на най-възрастния син Хуняди – Ласло Хуняди, а 14-годишният Матяш Хуняди е хвърлен в затвора първо във Виена, а след това в Прага.

В отговор на преследването на семейството Хуняди веднага след преждевременната смърт на Ласло V на 23 ноември 1457 в страната избухва борба на национално ориентираното средно благородничество, което избира за следващия крал Матяш Корвин.

При него средновековното унгарско кралство достига пика на своето могъщество. Проведени са многобройни реформи, вследствие от които кралството се стабилизира.

Война за Австрия (1479–1487)[редактиране | редактиране на кода]

Император Фридрих изплаща само половината от обезщетението, дължимо на Матяш съгласно техния договор от 1477 година. [2]. Матяш сключва договор с Швейцарската конфедерация на 26 март 1479 година, възпрепятствайки набирането на швейцарски наемници от императора. [3] Той също така сключва съюз с архиепископа на Залцбург Бернхард II, който му позволява да завладее крепостите на архиепископията в Каринтия, Карниола и Щирия. [4], [5] [6]

Османска армия, подкрепена от Басараб IV Цепелуш от Влашко, нахлува в Трансилвания и подпалва Сасварош в края на 1479 година Ищван Батори и Пол Кинизи унищожават мародерите в битката при Хлебно поле на 13 октомври. [7], [8] Матиас обединява командването на всички крепости по поречието на Дунав на запад от Белград в ръцете на Пол Кинизи, за да подобри отбраната на южната граница. [9]

Султан Мехмед II умира на 3 май 1481 година. [10] В Османската империя започва гражданска война между синовете му Баязид II и Джем. [11] Победен, Джем избягва в Родос, където рицарите хоспиталиери го държат в ареста. [12] Матяш претендира за попечителството на Джем с надеждата да го използва, за да получи отстъпки от Баязид, но Венеция и папа Инокентий VIII категорично се противопоставят на този план. [13] В края на 1481 година унгарските спомагателни войски подкрепят тъста на Матяш Феранте I Неаполски да завземе отново Отранто, който е превзет за османците предходната година.[14]

„Черната армия“ обсажда Виена през януари 1485 година [15] Обсадата продължава пет месеца и завършва с триумфалното влизане на Матяш, начело на 8000 войници ветерани във Виена на 1 юни. [16] Кралят скоро премества кралския двор в новозавоювания град.

Меценат[редактиране | редактиране на кода]

Матяш е виден ренесансов меценат на изобразителното изкуство и архитектурата, съпоставим с най-видните от тази епоха. По него време придобиват ренесансова насоченост. Събира и известната Bibliotheca Corviniana. Влиза в конфликт с Фридрих III Хабсбург, от когото превзема Виена пет години преди смъртта си.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

После март 1489 г. Матяш, страда от подагра, не може да ходи, и се придвижва в носилка.[17][18]

По време на празднуване на Вход Господен в Йерусалим във Виена през 1490 година кралят ляга на легло и след два мъчителни дни умира на 6 април. По мнение на Фригис фон Кораний,професор по медицина от университета в Будапеща, причина за смъртта на краля е инсулт, а немският медик доктор Хервиг Егерт предполага отравяне.

Опяването на тялото става в Свети Стефан Виена, а останките са погребани в базиликата на Секешфехервар на 24 или 25 април 1490 година.

Тъй като браковете на краля са бездетни, единствен жив потомък на Матяш е неговия извънбрачен син Янош Корвин, роден през 1473 година от любовница на име Барбара. В своите последни години Матяш се опитва да получи признание за него като на свой законен наследник на престола, но неуспешно.[19]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Според законник от 1486 Матияш се титулува като Крал на Унгария, Бохемия, Далмация, Хърватия, Рама, Сърбия, Лодомерия, Кумания, България, Принц на Силезия и Люксембург, Маркграф на Моравия и Лужица.
  2. ↑ E. Kovács, Péter (1990). Matthias Corvinus (in Hungarian). Officina Nova. ISBN 963-7835-49-0.
  3. ↑ E. Kovács, Péter (1990). Matthias Corvinus (in Hungarian). Officina Nova. ISBN 963-7835-49-0.
  4. ↑ Engel, Pál (2001). The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895–1526. I.B. Tauris Publishers. ISBN 1-86064-061-3.
  5. ↑ Kubinyi, András (2008). Matthias Rex. Balassi Kiadó. ISBN 978-963-506-767-1.
  6. ↑ E. Kovács, Péter (1990). Matthias Corvinus (in Hungarian). Officina Nova. ISBN 963-7835-49-0.
  7. ↑ Engel, Pál (2001). The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895–1526. I.B. Tauris Publishers. ISBN 1-86064-061-3.
  8. ↑ Babinger, Franz (1978). Mehmed the Conqueror and His Time. Princeton University Press. ISBN 0-691-09900-6.
  9. ↑ Engel, Pál (2001). The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895–1526. I.B. Tauris Publishers. ISBN 1-86064-061-3.
  10. ↑ Babinger, Franz (1978). Mehmed the Conqueror and His Time. Princeton University Press. ISBN 0-691-09900-6.,p. 404.
  11. ↑ E. Kovács, Péter (1990). Matthias Corvinus (in Hungarian). Officina Nova. ISBN 963-7835-49-0.
  12. ↑ E. Kovács, Péter (1990). Matthias Corvinus (in Hungarian). Officina Nova. ISBN 963-7835-49-0.
  13. ↑ E. Kovács, Péter (1990). Matthias Corvinus (in Hungarian). Officina Nova. ISBN 963-7835-49-0.
  14. ↑ Kubinyi, András (2008). Matthias Rex. Balassi Kiadó. ISBN 978-963-506-767-1.
  15. ↑ E. Kovács, Péter (1990). Matthias Corvinus (in Hungarian). Officina Nova.,p. 127 ISBN 963-7835-49-0.
  16. ↑ E. Kovács, Péter (1990). Matthias Corvinus (in Hungarian). Officina Nova. ISBN 963-7835-49-0.,p. 127
  17. ↑ Kubinyi, András (2008). Matthias Rex. Balassi Kiadó. ISBN 978-963-506-767-1, p.149.
  18. ↑ Tanner, Marcus (2009). The Raven King: Matthias Corvinus and the Fate of his Lost Library. Yale University Press. ISBN 978-0-300-15828-1, p.138.
  19. ↑ История Венгрии,ред Исламов Т.М,Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г.,том.1 стр.220
Владислав Посмъртни →
крал на Унгария
крал на Унгария и Хърватия (1458 – 1490) 		→ Уласло II
Иржи Подебрадски →
крал на Бохемия
Антикрал на Бохемия (1469 – 1490) 		→ Уласло II
-- →
Владетели на Австрия
Австрийски претендент (1485 – 1490) 		→ Максимилиан Последния рицар
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Матяш_Корвин&oldid=11213172“.