Матяш Корвин
|
Матяш Корвин I. Mátyás |
|
|---|---|
| крал на Унгария и Хърватия, Антикрал на Бохемия и претендент за Австрийското ерцхерцогство | |
 Младият Крал Матияш, 1526 г. Британски музей |
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Секешфехервар, Унгария |
.svg) |
|
| Семейство | |
| Род | Хуняди (династия) |
| Баща | Янош Хуняди |
| Съпруга |
Катерина (Подебради) (1 май 1461 – 8 март 1464) Беатрис Неаполитанска (12 декември 1476 – 6 април 1490) |
| Деца | Янош Корвин |
| Подпис |
 |
| Матяш Корвин в Общомедия | |
Матиаш Корвин или Матиаш Хуняди (на унгарски: Hunyadi Mátyás ; на чешки: Matyáš Korvín; на немски: Matthias Corvinus); (* 1443 – †1490) е крал на Унгария и Хърватия, Антикрал на Бохемия и претендент за Австрийското ерцхерцогство[1].
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Матиаш Корвин е от виден род на Секеи от Трансилвания. Презимето му „гарван“ идва от турула на фамилния герб – гербът на Трансилвания.
Той е по-малкият син на Янош Хуняди изключителен командир, който ръководи борбата срещу настъпващите османски орди на Балканския полуостров. Близо до Белград през 1456 г. Янош Хуняди спира настъплението на турците, но скоро умира от избухването на чумна епидемия. Победите му обаче предизвикват страхове в кръговете около младия крал Ласло V. За да се предотврати Хуняди и семейството му да дойдат на власт през 1457 година кралят нарежда убийството на най-възрастния син Хуняди – Ласло Хуняди, а 14-годишният Матяш Хуняди е хвърлен в затвора първо във Виена, а след това в Прага.
В отговор на преследването на семейството Хуняди веднага след преждевременната смърт на Ласло V на 23 ноември 1457 в страната избухва борба на национално ориентираното средно благородничество, което избира за следващия крал Матяш Корвин.
При него средновековното унгарско кралство достига пика на своето могъщество. Проведени са многобройни реформи, вследствие от които кралството се стабилизира.
Меценат[редактиране | редактиране на кода]
Матяш е виден ренесансов меценат на изобразителното изкуство и архитектурата, съпоставим с най-видните от тази епоха. По него време придобиват ренесансова насоченост. Събира и известната Bibliotheca Corviniana. Влиза в конфликт с Фридрих III Хабсбург, от когото превзема Виена пет години преди смъртта си.
Последни години[редактиране | редактиране на кода]
После март 1489 г. Матяш, страда от подагра, не може да ходи, и се придвижва в носилка.[2][3]
По време на празднуване на Вход Господен в Йерусалим във Виена през 1490 година кралят ляга на легло и след два мъчителни дни умира на 6 април. По мнение на Фригис фон Кораний,професор по медицина от университета в Будапеща, причина за смъртта на краля е инсулт, а немският медик доктор Хервиг Егерт предполага отравяне.
Опяването на тялото става в Свети Стефан Виена, а останките са погребани в базиликата на Секешфехервар на 24 или 25 април 1490 година.
Тъй като браковете на краля са бездетни, единствен жив потомък на Матяш е неговия извънбрачен син Янош Корвин, роден през 1473 година от любовница на име Барбара. В своите последни години Матяш се опитва да получи признание за него като на свой законен наследник на престола, но неуспешно.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Според законник от 1486 Матияш се титулува като Крал на Унгария, Бохемия, Далмация, Хърватия, Рама, Сърбия, Лодомерия, Кумания, България, Принц на Силезия и Люксембург, Маркграф на Моравия и Лужица.
- ↑ Kubinyi, András (2008). Matthias Rex. Balassi Kiadó. ISBN 978-963-506-767-1, p.149.
- ↑ Tanner, Marcus (2009). The Raven King: Matthias Corvinus and the Fate of his Lost Library. Yale University Press. ISBN 978-0-300-15828-1, p.138.
- ↑ История Венгрии,ред Исламов Т.М,Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г.,том.1 стр.220
| Владислав Посмъртни | → | .svg){kind=small} |
→ | Уласло II |
| Иржи Подебрадски | → |  |
→ | Уласло II |
| -- | → |  |
→ | Максимилиан Последния рицар |
| |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||