Матьо Македонски
| Матьо Македонски | |
|---|---|
 Снимка на Матьо Македонски, публикувана в юбилеен сборник, посветен на десетгодишната режисьорска дейност на Стоил Стоилов, 1929 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | Методи Николов Македонски |
| Починал | |
| Националност | българин |
| Матьо Македонски в Общомедия | |
Методи Николов Македонски, по-известен като Матьо Македонски е български актьор, режисьор и театрален деец.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Самоков на 7 януари 1891 г. Дебютира през 1907 г. в Пътуващия театър на Шакле. Играе в „Съвременен театър“, Варненски градски театър, Драматическия театър на Роза Попова. По време на Балканските войни заедно със създадената от него театрална трупа обикаля Беломорският фронт. След това създава театрална трупа „Зора“. Работи в Русенски общински театър и в „Свободен театър“ на Петър Стойчев. През 1918 г. съставя театрална трупа в Хасково. От 1921 до 1922 г. специализира в Германия актьорско майсторство и режисура. Директор-режисьор е в Хасковски театър, Бургаски градски театър, Видински градски театър. През 1925 г. създава „Художествен театър“. Заедно с Мими Балканска създават през 1929-1930 г. Нов свободен театър. След това е директор-режисьор на Съюзен пътуващ театър, Русенски градски театър и Софийски областен театър. От 1937 до 1939 г. е актьор и режисьор в Художествен оперетен театър. До 1947 г. е председател на пенсионната каса при Съюза на артистите в България. Почива на 25 август 1958 г. в София.[1]
Роли[редактиране | редактиране на кода]
Матьо Македонски играе множество роли, по-значимите са:
- Иванко – „Иванко“ на Васил Друмев
- Големанов – „Големанов“ на Ст. Л. Костов
- Рогожин – „Идиот“ на Фьодор Достоевски
- Градоначалникът – „Ревизор“ на Николай Гогол
- Едип – „Едип цар“ на Софокъл
- Фердинанд – „Коварство и любов“ на Фридрих Шилер
- Соколов – „Под игото“ на Иван Вазов
- Македонски – „Хъшове“ на Иван Вазов
- Иван Александър – „Към пропаст“ на Иван Вазов
- Борислав – „Борислав“ на Иван Вазов
- Петоний – „Камо грядеши“ на Хенрик Сенкевич
- Кин – „Кин“ на Александър Дюма[1]
Постановки[редактиране | редактиране на кода]
Като режисьор поставя множество постановки на сцена, по-известните са:
- „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир
- „Хамлет“ на Уилям Шекспир
- „Идеалният мъж“ на Оскар Уайлд
- „Без вина виновни“ на Александър Островски
- „Зидари“ на Петко Тодоров
- „Когато гръм удари“ на Пейо Яворов
- „Свекърва“ на Антон Страшимиров[1]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- Снимки на Матьо Македонски от преди 1929 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 263. (на български)