Махападжапати Готами

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Махападжапати Готами (Пали), или Махапраджапати Гаутами (Санскрит) е приемна майка и същевременно леля от майчина страна на Буда Сидхарта Гаутама. Според будистката традиция тя е първата жена, пожелала да получи монашески обети. Тя ги получава директно от Буда и става будистка монахиня (бхикуни).[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Според традицията майката на Буда кралица Мая и Махападжапати Готами са принцеси от рода Колия и сестри на Супабуда. Махападжапати е едновременно леля от майчина страна и приемна майка на принц Сидхарта[2], която поема грижата за него след смъртта на неговата родна майка[3]. Махападжапати доживява до 120 години възраст.[4].

Историята за паринирваната на Махападжапати и нейните петстотин спътнички-бхикхуни е била особено популярна, широко били разпространени много нейни версии.[5] Описано е в различни източници от стигнали до наше време традиции на Пали канона като Виная.[5] Изтъкнатата тхери (почетна титла за старши монах), Махападжапати е родена в провинция Девадаха на днешен Непал като по-малка сестра на Мая в семейството на крал Супабуда[6]. Името на Махападжапати означава „водач на голяма общност“ заради предсказанието, получено при нейното раждане.[7] Двете сестри биват съпруги на крал Шудходана[3], предводител на Шакя. Когато кралица Мая умира седем дни след раждането на Сидхарта, Махападжапати го кърми и обгрижва[3]. Освен, че го отгледала, тя има две свои деца – съответно полубрат и полусестра на Буда.

Ръкополагането на първата жена[редактиране | редактиране на кода]

Ръкополагането на Махападжапати

След смъртта на крал Шудходана Махападжапати решава да стане монахиня[3]. Махападжапати отива при Буда и го моли да я ръкоположи в монашеската сангха[2]. Буда отказва [2] и потегля за Вайшали. Непоколебима, тя отрязва косата си[2] и надява жълта роба[2] и последва Буда до Вайшали, придружена от множество жени от клана на Шакиите[2][8]. При пристигането си тя повтаря молбата да бъде ръкоположена. Ананда, един от най-близките ученици и спътници на Буда, срещнал Паджапати и предложил да се застъпи за нейната молба пред Буда[2].

С почит той запитал Буда, „Господарю, жените способни ли са да постигнат различните етапи на реализация като монахини?“

„Способни са, Ананда“, отговорил Буда.

„Щом е така, господарю, не би ли било добре, ако жените биха могли да бъдат ръкоположени като монахини?“ запитал Ананда, окуражен от отговора на Буда.

„Ананда, ако Маха Паджапати Готами приеме осемте условия, то може да се смята, че тя вече е ръкоположена за монахиня.“[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Analayo (2011). Mahapajapati´s going forth in the Madhyama agama, Journal of Buddhist Ethics 18, 268 – 317
  • Anālayo, Bhikkhu (2016). The Going Forth of Mahāpajāpatī Gotamī in T 60, Journal of Buddhist Ethics 23, 1 – 31
  • Scott, Rachel M (2010). Buddhism, miraculous powers, and gender – rethinking the stories of Theravada nuns, Journal of the International Association of Buddhist Studies 33 (1 – 2), 489 – 511
  • Buswell, Robert E., ed. Encyclopedia of Buddhism. Macmillan Reference USA, 2004. ISBN 0-02-865718-7. с. 489 – 490.
  • Walters, Jonathan S. (1994). „A Voice from the Silence: The Buddha's Mother's Story.“ History of Religions 33, 350 – 379
  • Garling, Wendy (2016). Stars at Dawn: Forgotten Stories of Women in the Buddha's Life, Shambhala Publications. ISBN 978-1-61180-265-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mahapajapati Gotami в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​