Махатма Мория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Учителят Мория, портрет от Херман Шмихен, 1884 г.

Махатма Мория, Ел Мория (англ. Morya) – в теософията и Агни Йога (също Владика Мория[1][2][3][4], Мориа, Владика М., Махатма М., М. М.) – един от „Учителите на Мъдростта“, в Учението на Възнесените владици (под името Ел Мория[5][6]) – един от Възнесените Владици.

Владиката Мория – Махатмата, учителят от Великото бяло братство – става широко известен на света през 19-ти век благодарение на организацията Теософско общество. За пръв път за него съобщава през 1880 г. Елена Петровна Блаватска, на която Учителите Мория, Кутхуми и Джуал Кхул помагат да основе Теософското Общество.[7]

Между 20-те и 50-те години на 20-ти век Учителят Мория сътрудничи с Елена Рьорих и Николай Рьорих. Благодарение на това сътрудничество, между 20-те и 30-те години в света се появява Учението Агни Йога или Живата Етика.

Връзки с Елена Петровна Блаватска и Теософското общество[редактиране | редактиране на кода]

Ето какво разказва Е. П. Блаватска за династията Мориа:

„Мориа (санскр.) е една от будийските царски династии Магадхи, към която принадлежали Чандрагупта и Ашока – неговият внук; също название на племето на раджпутите. „Чандрагупта е първият будийски цар на Династията Мориа, дядо на цар Ашока. Ашока бил ного усърден привърженик на будизма; той издържал в своя дворец от 60 до 70 хиляди монаха и жреци, издигнал из цяла Индия 84 000 дагоби и ступи, изпращал мисии по целия свят. Текстовете на различни едикти, провъзгласени от него, разкриват най-благородни етически мисли; особено едиктите в Аллахабаде, написани върху така наречената „колона на Ашока“. Тези сентенции са величествени и поетични, изразяват нежност както към животните, така и към хората и възвишен възглед за мисията на управника по отношение на своя народ..."[8] „В будийската „Махаванше“ Чанрдрагупта, дядото на Ашока, е наречен княз от династията Мориа." Началото на тази династия, както е казано в същата книга, започва от няколко кшатрии (воини) по линия на Шакя, намиращи се в близко родство с Гаутама Буда, които, преминавайки през Химават (Хималаите), „открили възхитителна местност, добре напоявана и разположена сред гора от величествени бо и други дървета. Там те основали град, наречен от неговите владици Шакя Мориа-Нагара.[9]

Известно е, че Владика Мория се е родил като раджпутски княз в индийско съсловие на воини и управници, ползващи се с уважение заради мъжеството и честта си. Точната дата на неговото раждане не е известна. Наричали го Ранбир Сингх. През 1858 г., след смъртта на баща си, Ранбир станал махараджа на Кашмир. Някои историци изказват похвала на Ранбир за обединението на щатите Нагар и Хунза, както и за създаването на хуманни и справедливи граждански и наказателни закони. Ранбир бил много популярен сред гражданите.

Според описанията той бил висок около два метра, имал военна осанка. Изразявал се твърде лаконично, като че ли е привикнал на безпрекословно изпълнение на указанията му. Обикновено носел бели дрехи и тюрбан. Създавал впечатление на човек, който е в пълния разцвет на силите си – примерно около тридесет и пет годишен, но по думите на Блаватска, когато тя видяла Учителя в лондонския Хайд парк през 1851 г., Той изглеждал точно така, както и в нейното детство (Махатма Мория се явявал в нейните сънища и видения още в детските ѝ години).

На тази първа среща в Лондон Учителят казал на Е. П. Блаватска, че му „трябва нейното участие в една работа, която той има намерение да започне“, а също, че „ще ѝ се наложи да прекара три години в Тибет, за да се подготви за изпълнение на тази важна задача“.[10][11]

След 27 години Блаватска се оказва в Индия и Тибет, където отново среща Учителя.

Животът на Учителя Мория е забележителен с неговата подвижническа работа за обединението на древните истини на Изтока и Запада. В много отношения тази задача била изпълнена чрез основаването на Теософското Общество през 1875 г. в Ню Йорк и по-нататъшните наставления, дадени чрез тази организация. Тези наставления постъпвали отчасти като лични писма, адресирани до шепата ученици на „Махатма Химавата“. Е. П. Блаватска казва, че благодарение на Махатма Мориа, Кутхуми и други Учители били написани нейните основни трудове „Разбулената Изида“ и „Тайната доктрина. Синтез на науката, философията и религията“ – книги потвърждаващи общия източник на световните философски системи и религии.

В своята книга „От пещерите и дебрите на Индустан“ Елена Петровна в литературна форма описва своите пътешествия из Индия с Учителя, който в книгата тя нарича такур Гулаб Лал Синг[12].

Писмата на Махатмите[редактиране | редактиране на кода]

„Писмата на Махатмите“ представляват преписка на двама от Учителите с Алфред П. Синет – редактора на индийския вестник „Пионер“ и А. О. Хюм – орнитолог, високопоставен чиновник на английската администрация в Индия. Кореспонденцията започнала през 1880 г. и продължила около пет години. След смъртта на Синет, през 1923 г., кореспонденцията била събрана и издадена от Тревър Баркър под названието „Писма на Махатмите“. Отделни глави от „Писмата“ били преведени на руски език от Е. И. Рьорих и издадени със заглавие „Чаша на Изтока“ през 1925 г. в Рига. В Русия пълното издание на „Писма на Махатмите“ било осъществено през 1993 г. Оригиналите на тези писма сега се съхраняват в Британския музей в Лондон.

Махатма Мория в пост-теософските движения[редактиране | редактиране на кода]

Агни Йога[редактиране | редактиране на кода]

Учението Живата етика възниква в процеса на общуване на Николай Константичнович Рьорих и Елена Ивановна Рьорих с „Великия Учител“, известен в теософските кръгове с името Махатма Мория. [13] Това общуване продължило от 1920 г. до 1940 г. [14] Акад. Людмила Шапошникова утвърждава: „представлявайки философия на космическата реалност, Живата Етика съдържа в себе си уникална система на познанието, която се основава на общите и частни закони на Космоса, неразделна част от който е Земята и човечеството. Тази система на познанието на Живата етика съответства на новото еволюционно стъпало на развитие на човечеството, когато на смяна на научното мислене идва космическото светоусещане. Наименованието на самата философия – Жива етика – свързва човека и Космоса в единна одухотворена система“. Книгите на Живата етика пак според акад. Л. В. Шапошникова „поставят на пръв план етичните проблеми като най-важно условие за по-нататъшната духовно-културна еволюция на човечеството и са обърнати, преди всичко, към земните, реални условия на живот на всеки човек.

Според редица други учени и философи, сред които Ерика Лазарова, Виктор Фролов, Лев Гиндилис, А. Иванов и др. Жива Етика е тип научно мислене, която разкрива пътя на космическото светоусещане и представлява философията на новото хилядолетие. В нея особено място заемат Законите на Космоса, като се разкрива връзката на човека и на Вселената с тези закони, особеностите на космическата еволюция на човечеството и се създава нова система за нейното познание. Според Жива Етика в основата на човешката еволюция се намира нравственото усъвършенстване на индивида, спазването на етичните норми, както и разбирането за основната роля на културата за развитие на човешкото общество.

Учение на Възнесените владици[редактиране | редактиране на кода]

Учението на Възнесените владици води своите корени от теософията, а „Възнесените владици“ са тези, които теософите наричат „Учители на мъдростта“[15][5]. Учението се зародило през 1930 г., когато неочаквано на връх Шаста, американският минен инженер Гай Балард се срещнал с човек, който му се представил като граф Сен Жермен, един от Учителите, които след прехода на Елена П. Блаватска били представени на света от теософията[15]. Гай Балард утвърждава, че Сен Жермен му съобщил, че той принадлежи към Братството на Възнесените Владици, част от което са и Иисус, Буда, Майтрея и Ел Мория. Учението предадено на Гай Балард от Сен Жермен станало основа на духовното движение „АЗ СЪМ“ в САЩ[15]. Учението било издадено от Гай Балард, който пишел под псевдонима Годфри Рей Кинг, в книгите „Магическото присъствие“, „Разбулените мистерии“ и др.

Счита се, че Ел Мория е изиграл важна роля и в други структури, свързани с Учението на Възнесните владици (в които той е познат като „Чохан на Първи Лъч“), основани върху работата на Балард. През 60-те години за Владика Мория много пишат Марк и Елизабет Клер Профет. Чрез американските посланици са дадени много диктовки от Учителя Мория и другите Възнесени Владици. Марк и Елизабет създават организацията (The Summit Lighthouse)[16].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Теософската традиция
Учението, дадено чрез семейство Рьорих
  • Поредица книги Агни Йога
  • Рьорих Н. К. – „Листа от градината на Мория. Зов“, „Листа от градината на Мория. Озарение“ – изд. „Агни Йога – България“, 2013 г.
  • Рьорих Н. К. – „Шамбала“ – съвместно изд. на ИК „Гуторанов“ и ИК „Ариадне“, 1997 г.
  • Рьорих Е. И. – „Чаша на Изтока“ – ИК „Гуторанов“, 2000 г.
  • Шапошникова Л. В. Учителя / Мудрость веков. – М.: МЦР, 1996.
  • Рудзитис Р. Братство Святого Грааля. – Мн., 2004. – 304 с.
Учението на Възнесените Владици, дадено чрез семейство Профет
  • Профет М.Л., Профет Э.К. Владыки и их обители. – М-Аква, 2006. – 592 с.
  • Эль Мория. Чела и Путь. – Лонгфелло, 2006. – 240 с.
Художествена литература
  • Конкордия Антарова – „Два Живота“ – изд. „Пентаграм“, 2007 г.
  • Е. П. Блаватска – „От пещерите и дебрите на Индустан“ – ИК „Славена“, 2001 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 16.01.1935 Е. И. Рерих М. Е. Тарасову:
    „Владыка М., Владыка Шамбалы и Владыка Майтрейя – Единая Индивидуальность… Владыка Мира есть Владыка Мориа“
  2. 12.09.1934 Е. И. Рерих М. Л. Никитину:
    „Владыка М., Владыка Шамбалы, сейчас именно Водитель и Правитель нашей планеты“
  3. Письмо Е. И. Рерих – В. М. Сеплевенко от 4 ноября 1935 г./Письма Е. И. Рерих. Том 3 (1935). МЦР, 2001
  4. 24.07.1935 Е. И. Рерих З. Г. и М. Лихтманам
  5. а б Melton J. G. I AM movement (англ.). – статья из Encyclopædia Britannica Online.
  6. New Religions: A Guide: New Religious Movements, Sects and Alternative Spiritualities / Partridge C. (ed.) – New York: Oxford University Press, 2004. стр. 330
  7. sirius1-bg.org
  8. Теософски речник на Елена П. БлаватскаOnline
  9. Пураните за династиите Мориа и Кутхуми. В книгата „Е. П. Блаватская Гималайские Братья. – М.“, Сфера, 1999 г.
  10. Wachtmeister C.Reminiscences of H. P. Blavatsky and „The Secret Doctrine“. – London: Theosophical Publishing Society; New York: The Path, 1893. – P. 56 – 58
  11. Hall M. P. „The Russian Sphinx“ in The Phoenix.— Los Angeles: The Philosophical Research Society, 1995.— с. 115.
  12. Блаватская Е. П. Письма друзьям и сотрудникам. Сборник. Перев. с англ.— М., 2002. – С.221
  13. Назаров В. Н. Живая Этика // Новая философская энциклопедия: в 4 т. / Ин-т философии РАН; Нац. обществ.-науч. фонд; Предс. научно-ред. совета В. С. Степин. – М.: Мысль, 2000 – 2001. – ISBN 5-244-00961-3.
  14. Агни Йога // Новейший философский словарь. Сост. А. А. Грицанов. – Мн.: Изд. В. М. Скакун, 1998. – 896 с.
  15. а б в 24.07.1935 Е. И. Рерих З. Г. и М. Лихтманам
  16. Eugene V. Gallagher. The New Religious Movements Experience in America. – Greenwood Publishing Group, 2004. – С. 88. – 297 с. – ISBN 9780313328077.

Видео[редактиране | редактиране на кода]