Махмуд Ахмадинежад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Махмуд Ахмадинежад
6-и президент на Иран
Мандат3 август 2005 г. – 3 август 2013 г.
ПредшественикМохамад Хатами
НаследникХасан Рухани
министър на петрола
Мандат16 май 2011 г. – 2 юни 2011 г.
кмет на Техеран
Мандат3 май 2003 г. – 3 август 2005 г.
Лична информация
Роден
Националност Иран
РелигияШиитски ислям
Деца3
ОбразованиеИрански университет на науката и технологиите
Професияпътен инженер
Подпис
Военна служба
Преданост Иран
Род войскиРеволюционна гвардия
Войни/БиткиИрано-иракска война
Махмуд Ахмадинежад в Общомедия

Махмуд Ахмадинежад (на персийски: محمود احمدی نژاد‎‎, произнася се [mæhˈmuːd æhmædiːneˈʒɒːd]) е президент на Иран в периода от 3 август 2005 до 3 август 2013 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Арадан, на 100 км югоизточно от Техеран. Впоследствие семейството му се премества в столицата, още докато е малък. Той е отличен студент, защитава докторат в областта на гражданското инженерство, преподава в университет.

През 1990-те години е областен управител на Ардебил - религиозен и консервативен град в Северозападен Иран, където трябва да се справя с последиците от наводнения и опустошително земетресение. Спечелва сърцата на хората в родното си село.

Президент[редактиране | редактиране на кода]

Кмет е на Техеран от 2003 г., бивш член на твърдолинейната Революционна гвардия и бивш инструктор в доброволческите милиции Басидж. Тези връзки на Ахмадинежад предизвиквт опасения, че ще покани старите си военни другари за колеги в кабинета си.

Кампанията на Ахмадинежад обаче го представя като „човек от народа“, поставя акцент върху нуждите на възрастните, на бедните и на военноинвалидите от Ирано-иракската война от 80-те години. И в същото време порицава стремежите на богатите опортюнисти, които се опитват да заобиколят правилата, за да реализират бърза печалба. Ахмадинежад е син на ковач и често припомня скромния си произход. Той обещава приходите от петрола на втория по големина производител в ОПЕК да стигат по-пряко до хората. При неговото управление общината на Техеран създава мениджърски екипи от млади хора и се опитва да облекчи огромния трафик в столицата, в която живеят 14 млн. души.

Скоро след идването си на власт Махмуд Ахмадинежад започва политика, носеща силно нравствен и консервативен отпечатък, като например забраняването на „излъчването на непристойна западна музика“ по каналите на иранското радио и телевизия. [1]

През 2009 Махмуд Ахмадинежад успява да спечели президентските избори, като е преизбран с около 62 % от гласовете. Официалните изборни резултати са оспорени от неговия основен конкурент Мир Хусеин Мусави. Избухналите протести на младото население главно в големите градове са брутално смазани от паравоенните формирования на милициите Басидж, чийто бивш ръководител е Ахмадинежад.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Особено дружествени при президентството на Махмуд Ахмадинежад са отношенията с Република Беларус, както признава министърът по промишлеността и рудниците на Ислямската република. По думите на министъра „правителството на Ахмадинежад е готово да развива отоношения със страните, с които съществуват общи позиции по всички международни въпроси.“ [2]. Както Махмуд Ахмадинежад, така и Александър Григориевич Лукашенко установяват сходство на своите позиции, като Махмуд Ахмадинежад нарича Беларус "независима държава, чийто президент смело изразява своята позиция по всички международни въпроси. [3]

Освен това Махмуд Ахмадинежад на 3 юни 2008 г., за първи път след избирането си на поста президент, посещава западноевропейска страна, пристигайки в Рим за срещата на Хранителната агенция към ООН в Рим.[4] Крепки са и връзките на Иран с Китайската Народна Република в областта на енергетиката, икономиката и военните технологии.[5]

След встъпването като президент Ахмадинежад засилват връзките с авторитарната Венецуела, с която в края на май 2008 г. е създадена обща банка за финансиране на проекти за развитие. По думите на президента на Венецуела, Уго Чавес единството и сътрудничеството между двете държави са разгневили „американския империализъм“. [6] В края на декември 2007 г. Уго Чавес за четвърти път посещава Ислямската Република. [7]

Легендарната футболна звезда Диего Марадона през декември 2007 г. подписва тениска „в подкрепа на иранския народ“ пред посланика на Ислямската Република в Буенос-Айрес и споделя, че подкрепя правителството на Иран и президента му и че желае да се срещне с Махмуд Ахмадинежад. [8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]