Махмуд Даруиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Махмуд Даруиш
محمود درويش
MahmoudDarwish.jpg
Махмуд Даруиш, 2006 г.
Роден 13 март 1941 г.
Баруа, Палестина
Починал 9 август 2008 г. (67 г.)
Професия поет, писател, журналист
Националност Флаг на Палестина Палестина
Активен период 1960 – 2008
Жанр поезия, проза
Махмуд Даруиш в Общомедия

Махмуд Даруиш (на арабски: محمود درويش) е палестински поет, писател и журналист, получава множество награди за своето творчество. Считан е за национален поет на Палестина[1].

Ясер Арафат, Махмуд Даруиш и Жорж Хабаш, 1980 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 март 1942 г. е в несъществуващото село Баруа, Северна Палестина, в семейството на земевладелец. През 1948 г., с първата бежанска вълна, семейството му се преселва в Ливан. През 1950 г. се завръща в Палестина и завършва средно образование. След това работи като журналист в Хайфа. През 1961 г. става член на комунистическата партия в Израел и редактира вестник „Ал Итихад“. Няколко пъти попада в затвора – през 1961, 1965 и 1967 г. Учи в Московския държавен университет през 1970 г. След това е журналист в египетския вестник „Ал Ахрам“. В Бейрут издава списание „Палестински проблеми“. По-късно живее в Кипър, Йордания, Тунис и Париж. От 1973 г. е член на Изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина, за това му е забранено да живее в Израел. Автор е на текста на химна на организацията. Председател е на Съюза на палестинските писатели. Автор е на текста на Декларацията за независимост на Палестина от 1988 г. Пише речите на Ясер Арафат. Противопоставя се на Споразумението от Осло и подава оставка. От 1996 г. живее в Рамала, където създава и ръководи списание „Ал Кармел“.

Почива на 9 август 2008 г. в Хюстън[2]. Тленните му останки са пренесени от САЩ през Йордания в Рамала, където е погребан с държавни почести, като ковчегът му е обвит с националното знаме на Палестина[3].

Гробът му в Рамала

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1969 г. – удостоен е с Награда „Лотус“ на Организацията на Афро-азиатските писатели
  • 1983 г. – Ленинска награда за мир
  • 1993 г. – Кавалер на Ордена за изкуство и литература, Франция
  • 1994 г. – удостоен е с наградата „Палестина – Махмуд Хамшари“ за цялостно творчество
  • 2007 г. – „Златен венец“ от Стружки вечери на поезията[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първият си сборник със стихове публикува през 1960 г. Поезията и прозата на Махмуд Даруиш е преведена на 35 езика[2]. На български език творчеството му се превежда от Мая Ценова и Азиз Шакир-Таш.

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Asafir bila ajniha („Врабче без крила“), 1960
  • Awraq Al-Zaytun („Листатата на маслината“), 1964
  • Ashiq min filastin („Един влюбен от Палестина“), 1966
  • Akhir al-layl, 1967
  • Yawmiyyat jurh filastini, 1969
  • Habibati tanhad min nawmiha (My beloved awakens), 1969
  • Al-Kitabah 'ala dhaw'e al-bonduqiyah (Writing in the light of the gun), 1970
  • Al-'Asafir tamut fi al-jalil („Птичките умират в Галилея“), 1970
  • Mahmoud Darwish works, 1971. Two volumes
  • Mattar na'em fi kharif ba'eed (Light rain in a distant autumn) 1971
  • Uhibbuki aw la uhibbuki („Обичам ли те, не те ли обичам“), 1972
  • Jondiyyun yahlum bi-al-zanabiq al-baidaa' (A soldier dreaming of white lilies), 1973
  • Complete Works, 1973. al-A'amal al-jadida (2004) и al-A'amal al-oula (2005).
  • Muhawalah raqm 7 (Attempt number 7), 1974
  • Tilka suratuha wa-hadha intihar al-ashiq (That's her image, and that's the suicide of her lover), 1975
  • Ahmad al-za'tar, 1976
  • A'ras („Венчавки“), 1977
  • Al-Nasheed al-jasadi (The bodily anthem), 1980
  • The Music of Human Flesh, 1980
  • Qasidat Bayrut (Ode to Beirut), 1982
  • Madih al-zill al-'ali (A eulogy for the tall shadow), 1983
  • Hissar li-mada'eh al-bahr (A siege for the sea eulogies), 1984
  • Victims of a Map, 1984
  • Sand and Other Poems, 1986
  • Hiya ughniyah, hiya ughniyah (It's a song, it's a song), 1985
  • Ward aqal („Една роза по-малко“), 1985
  • Ma'asat al-narjis, malhat al-fidda (Tragedy of daffodils, comedy of silver), 1989
  • Ara ma oreed (I see what I want), 1990
  • Ahad 'asher kaukaban (Eleven planets), 1992
  • Limaza tarakt al-hissan wahidan (Why Did You Leave the Horse Alone?), 1995
  • Psalms, 1995. A selection from Uhibbuki aw la uhibbuki
  • Sareer El-Ghariba (Bed of a stranger), 1998
  • Then Palestine, 1999
  • Jidariyya (Mural), 2000
  • The Adam of Two Edens: Selected Poems, 2000
  • Halat Hissar (State of siege), 2002
  • La ta'tazer 'amma fa'alt (Don't apologize for what you did), 2003
  • Unfortunately, It Was Paradise: Selected Poems, 2003
  • Al-A'amal al-jadida (The new works), 2004
  • Al-A'amal al-oula (The early works), 2005
  • Ka-zahr el-lawz aw ab'ad (almond blossoms and beyond), 2005
  • The Butterfly's Burden, 2007

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Shai'on 'an al-wattan (Something about the homeland), 1971
  • Wada'an ayatuha al-harb, wada'an ayuha al-salaam (Farewell, war, farewell, peace), 1974
  • Yawmiyyat al-hozn al-'aadi (Diary of the usual sadness), 1973
  • Dhakirah li-al-nisyan („Памет за забравата“), 1987
  • Fi wasf halatina (Describing our condition), 1987
  • Al-Rasa'il (The Letters), 1990
  • Aabiroon fi kalamen 'aaber (Bypassers in bypassing words), 1991
  • Memory for Forgetfulness, 1995
  • Fi hadrat al-ghiyab (In the presence of absence), 2006
  • Athar alfarasha (A River Dies of Thirst: journals), 2009

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]