Мацушима (бронепалубен крайцер, 1890)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мацушима
Japanese cruiser Matsushima 1895.jpg
Бронепалубен крайцер „Мацушима“.
Пескадорски острови, 1895 г.
Флаг Япония Япония
Клас и тип Бронепалубен крайцер тип „Мацушима“
Производител Société Nouvelle des Forges et Chantiers de la Méditerranée, Ла Сен сюр Мер, Франция.
Живот
Заложен 17 февруари 1888 г.
Спуснат на вода 22 януари 1890 г.
Влиза в строй 5 август 1892 г.
Изведен от
експлоатация
потънал на 30 април 1908 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 91,81 m
Ширина 15,59 m
Газене 6,05 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 6 котела, 2 гребни винта,
5 400 к.с.
Скорост 16,5 възела
(30,6 km/h)
Водоизместимост 4217 t (нормална)
Броня барбет: 300 mm
на кулата: 100 mm
на палубата: 40 mm
щитове оръдия: 110 mm
на бойната рубка: 125 – 35 mm
Екипаж 360 души
Далечина на
плаване
5400 морски мили при 10 възела ход
запас на гориво 680 t въглища
Въоръжение
Артилерия 1x320 mm
12x120 mm
16x57 mm
6x37 mm
Торпеда 4x356 mm ТА
Мацушима в Общомедия

Мацушима (на японски: 松島) e бронепалубен крайцер на Императорските ВМС на Япония от проекта крайцери „Мацушима“ създаден във Франция. Смята се за главен кораб на серията (макар крайцерът „Ицукушима“ да е заложен и спуснат на вода по-рано). Участва в Японо-китайската война и Руско-японската война.

Както и всички кораби в серията, крайцерът получава името си в чест на един от трите най-живописни пейзажа в Япония – групата острови Мацушима.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Строителство на кораба[редактиране | редактиране на кода]

Схема на крайцера „Мацушима“

Вече след залагането на кораба е решено да се пренесе оръдието на главния калибър от носа в кърмата на кораба за осигуряване на по-добра мореходност. В резултат при съхранени основни размери е напълно изменено поставянето на средната и малокалибрената артилерия, погребите за боеприпаси, бордовите торпедни апарати и лодките. Новопоявилият се полубак осигурил по-добра мореходност на кораба, спрямо другите крайцери на серията.

След провеждането на приемните изпитания, на 5 април 1892 г. крайцерът е зачислен в състава на ВМС на Япония. От 23 юли до 19 октомври 1892 г. „Мацушима“ прави прехода към Япония, където влиза в състава на ескадрата на военноморската база Сасебо.

Японо-китайска война[редактиране | редактиране на кода]

„Мацушима“ под флага на вицеадмирал Ито Сукеюки

С началото на войната „Мацушима“, който е с току що ремонтирани котли, спрямо другите кораби на своя тип, става флагмански кораб на командващия Обединения флот вицеадмирал Ито Сукеюки.

На 17 септември 1894 г. „Мацушима“ взема участие в Сражението при река Ялу. Крайцерът „Мацушима“ начело на колоната на главните сили на японския флот в началото води бой с броненосния крайцер „Пинюан“, поддържан от минния крайцер „Гуанбин“ и два миноносеца. Артилерийският дуел на двата кораба продължил няколко минути на дистанция от 6,5 до 1,5 кабелта. В хода на боя „Мацушима“ получава от „Пинюан“ попадение в левия борд на 259 mm снаряд, който пробива небронирания борд, поваля торпеден апарат и убива четирима души от разчета, минава през подшкиперската и се разбива без взрив в барбета на главното оръдие. На свой ред с огъня си „Мацушима“ успява да извади от строй единственото големокалибрено оръдие на „Пинюан“. Адмирал Ито, за да не се окаже между два огъня, прекратява боя с „Пинюан“, обръщайки последователно корабите на отряда си против подхождащите китайски броненосци „Динъюан“ и „Чженюан“ и крайцери.

Сражавайки се с броненосците, „Мацушима“ получава значителни повреди. В т.ч. два 305 mm снаряда на броненосеца „Чженюан“ вадят от строя главното оръдие. Вече към края на боя още два 305 mm снаряда от същия броненосец уцелват левия борд на нивото на жилищната палуба. Един от тях, без да детонира, пробива двата борда и пада в морето. Другия удря щит на 120 mm оръдие №4 на батарейната палуба и взривява се предизвиква пожар, който детонира приготвени артилерийски изстрели. При взрива им поврежда двете палуби и предизвиква голям пожар. На мястото на взрива батарейната палуба се огъва надолу, а двете горни палуби – нагоре. В резултат на взрива загиват 28 души от екипажа и 68 са ранени. От десетте 120 mm оръдия на батарейната палуба четири са извън строя. Пожара се появява точно над крюйт камерата. Бронята над нея се пропуква и намиращите се там малдши офицер и матрос, през цепнатината виждат огъня. Със своите дрехи те запушват процепите на пробитата палуба отгоре, като така спасяват целия кораб от гибел след детонация на боеприпасите. С малокалибрени снаряди са повредени палубите, мачтата, лодките, на няколко места е пробит комина.

„Мацушима“ в бой. Художник Кобаяши Кийотика. 1894 г.

За да отстрани повреди кораба излиза от боя. Пожара е овладян. На мястото на убитите артилерийски разчети застъпват членовете на корабния оркестър. В хода на боя крайцерът е уцелен от поне 13 снаряда, като най-малко четири са 305 mm. Загубите сред екипажа са 57 убити и починали от раните си (в т.ч. три офицера) и 54 ранени (в т.ч. четири офицера).[1] Резултатите от действията и характера на получените повреди на „Мацушима“ в Сражените при Ялу потвърждават на практика недостатъците на проекта, в т.ч. слабото брониране, ниската скорострелност на артилерията на главния калибър (в ходе на боя „Мацушима“ и „Хашидате“ произвеждат по четири изстрела от 320 mm оръдия, „Ицукушима“ – пет, средна скорострелност около един изстрел на час).

След боя адмирал Ито с щаба на последната оцеляла лодка се прехвърля на най-малко пострадалия „Хашидате“, а „Мацушима“ поема към Куре за ремонт. В течение на 26 дена са запълнени пробойните, възстановени са парните магистрали, ремонтирани са оръдията, с изключение на временно сваленото носово 120 mm.

Към ноември „Мацушима“ се присъединява към главните сили, вземайки участие в обсадата Порт Артур и Уейхай. На 7 февруари 1895 г. в бой с бреговите батареи крайцерът получава две попадения. Един снаряд унищожава щурманската рубка и поврежда комина, втория се взривява над бронираната палуба в района на торпеден апарат. Двама души са ранени. На 12 февруари на борда на „Мацушима“ командващия Бейянския флот Дин Жучан (по други данни – негови пълномощници) подписват акта за капитулация на Уейхай[2].

1895 г. „Мацушима“ участва в превземането на Пескадорските острови и остров Тайван, в т.ч. на 13 октомври 1895 г. участва в бомбардировката на фортовете на Гаосюн.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

На 29 ноември 1897 г. до остров Шикоку броненосеца „Фусо“ от силен вятър е свален от котва. „Мацушима“, прави неудачна маневра и таранира дрейфуващия кораб. „Фусо“ потъва, близо до плитководието и впоследствия, е изваден.

1898 г. „Мацушима“ е прекласифициран на крайцер от 2 ранг.

От 3 май до 15 септември 1898 г., по време на испано-американската война, „Мацушима“ крейсира между Тайван и Манила, за подсигуряване на възможна защита на японците, живеещи във Филипините.

Април 1900 г. крайцерът взема участие в големи маневри на Императорския флот в състава на Блокиращата ескадра.[3]

В периода 1900 – 1901 г. по време на потущаването на въстанието на ихетуаните „Мацушима“ съпровожда транспорти с японски войски, прехвърляни в Китай.

Февруари 1901 г. кораба преминава основен ремонт в Сасебо, в хода на който шестте огнетръбни котела са заменени с осем водотръбни котли система „Белвил“.

След смяната на котлите кораба влиза в състава на 4 учебен отряд за навигационна и артилерийска подготовка на курсантите.
1902 г. крайцерът има нов основен ремонт, по време на който малокалибрената артилерия е сменена с две 75 mm и 15 47 mm оръдия. 120 mm оръдия са преразпределени между палубите: на батарейната палуба са оставени по три оръдия на борд, по два оръдия на борд са пренесени ниво по-гор.

След ремонта „Мацушима“ се насочва към остров Минамитори в северозападната част на Тихияо океан за потвърждението на неговата принадлежност към Япония, оспорвана от САЩ.

1903 г. „Мацушима“ с курсанти на борда прави първото си далечно плаване към бреговете на Австралия.

Руско-японска война[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на войната крайцерът „Мацушима“ влиза в състава на 5-ти боен отряд на 3-та ескадра на Съединения флот. От 6 февруари 1904 г. крайцерът в състава на своя отряд пристъпва към стражева служба в Корейския пролив, базиран в залива Такесики (на острова Цушима).

На 1 май крайцерът в състава на отряда е задействан за конвоиране на транспортите, превозващи 2-ра японска армия, от края на май – участва в блокадата на Порт Артур.

На 5 юли „Чин Иен“ и „Мацушима“ безрезултатно обстрелват намиращите се в залива Тахе руски кораби „Новик“, „Гиляк“, „Гайдамак“ и „Всадник“.

На 26 юли „Мацушима“ в състава на отряда участва в престрелката с крайцера „Баян“.

На 8 август в състава на отряда участва в бой с руските кораби, обстрелващи японските сухопътни части, в т.ч. „Новик“, „Бобр“, „Гремящий“ и миноносци.

На 10 август „Мацушима“ в състава на отряда взема участие в боя в Жълто море. След боя към края на деня отряда води наблюдение на руските кораби, връщащи се в Порт Артур, а „Мацушима“ се насочва към командващия Съединения флот с доклад за местонахождението на основната част на руската ескадра[4].

„Мацушима“ в Сасебо след ремонт, април 1905 г.

След края на обсадата на Порт Артур, на 2 февруари „Мацушима“ пристига в Хакодате и, след попълване на запасите си, от 12 февруари започва крейсиране в източната част на Сангарския пролив. В хода на това е задържан и насочен в Хакодате английският параход „Истрия“ с товар въглища (впоследствие по решение на призовия съд кораба е освободен). На 28 февруари „Мацушима“ опитва да се приближи за проверка към забелязан до остров Кунашир заклещен в ледовете параход, но от леда е счупен една от лопатките на десния винт, и има вглъбнатини по обшивката на корпуса. На 1 март крайцерът е принуден да се насочи за ремонт в Хакодате, без да дочака смяната си. Ремонтните работи се провеждат от март до април 1905 г. в Сасебо.

На 27 май 1905 г. в Цушимското сражение „Мацушима“ действа в състава на 5-ти боен отряд. След откриването на руската ескадра от спомагателните крайцери, тръгвайки от стоянката си в залива Одзаки на остров Цушима, отрядът открива противника около 08:00 и започва наблюдение. След началото на боя на главните сили 5-ти отряд получава заповед да атакува ариергарда на врага, но поради димна завеса губи контакта и може да започне боя с руските крайцери едва около 16:30 – 16:40. „Мацушима“ открива огън по крайцерите „Олег“ и „Аврора“ в 17:08 минут на дистанция около 7000 метра. В хода на боя в „Мацушима“ попада един снаряд, ранил един матрос и повредил рулевото управление. В резултат крайцерът излиза от боя и се присъединява към своя отряд след отстраняване на повредите, вече след края на дневния бой. НА 28 май около 05:20 5-ти отряд открива плаващия в посока Владивосток отряд на контраадмирал Николай Иванович Небогатов, като долага за това на командващия.

След сражението, на 30 май, с попълнени запаси, „Мацушима“ в състава на отряда продължава дозорната служба в Корейския пролив.

На 14 юни всички кораби на типа „Мацушима“ влизат в сформирания 8-ми боен отряд на 4-та ескадра.

От 17 до 20 юни крайцерът носи дозорна служба в Корейския пролив. От 19 юни в състава на своя отряд влиза в състава на северната ескадра, предназначена за превземането на остров Сахалин.

На 20 юни „Мацушима“ пристига в Оминато, за носене на дозорна служба в Сангарския пролив и Курилските острови.

На 4 юли „Мацушима“ с отряда отплава от Оминато в състава на конвоя на първи десантен ешелон на 13-та пехотна дивизия Харагути.

Сутринта на 7 юли личния състав на крайцера взема участие в десанте за превземане на плацдарм до селото Мерея, след което започва десанта на подразделенията на сухопътните войски.

На 13 август „Мацушима“, под флага на вицеадмирал Дева Сигето, с „Хашидате“ и „Окиношима“ тръгва от Хакодате през Корсаков към Александровск-Сахалинский (пристига на 31 август).

Септември-октомври „Мацушима“ се насочва в Сасебо за ремонт.[5]

Край на службата[редактиране | редактиране на кода]

Снаряд на оръдието на „Мацушима“ поставен като паметник

След края на войната „Мацушима“ отново започва да се използва като учебен кораб, прави в 1906, 1907 и 1908 г. плавания към бреговете на Юго-Източна Азия и Австралия.

На 30 април 1908 г., при завръщането си от учебен поход, на намиращия се в залива Мако на о. Тайван крайцер избухва взрив на барутно зарядния погреб. Кораба се накренява на десния борд и потъва с къмата надолу. Загиват 206 души, вкл. 32 курсанта. Достоверно не е установена причината за взрива. По резултати на направеното разследване взрива е отнесен към неправилни действия на екипажа.

На 31 юли 1908 г. „Мацушима“ е изключен от списъка на корабите на японския флот. По-късно на мястото на гибелта му остатъците от корпуса му са извадени и предадени за скрап.

В памет на крайцера „Мацушима“, снаряд на 320 mm му оръдие, изваден при разборката на кораба е поставен в храме Омидо дзи в селището Михама префектура Айчи, на морското гробище в Сасебо, префектура Нагасаки, е поставен паметник на загиналите моряци[6].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jukichi Inouye, Kazumasa Ogawa. The naval battle of Haiyang. Yokohama, 1895 – 56 с.
  2. Jukichi Inouye, Kazumasa Ogawa. The fall of Wei-hai-wei. Yokohama, 1895 – 64 с.
  3. Белов А. А. Броненосцы Японии. Серия Боевые корабли мира. – СПб, 1998, 136 с + 16 с вкл.
  4. Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – М: ООО „Издательство АСТ“, 2002 – 733 с
  5. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – М: ООО „Издательство АСТ“, 2002 – 605 с
  6. 艦艇殉難史/松島

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мацусима (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.