Мачуково
| Мачуково Εύζωνοι | |
|---|---|
| — село — | |
 Паметник в Мачуково | |
  Мачуково  Мачуково  Мачуково | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 104 m |
| Население | 568 души (2001) |
| Мачуково в Общомедия | |
Мачу̀ково[1] (на гръцки: Εύζωνοι, Евзони, до 1927 година катаревуса Ματσίκοβον, Мациковон, димотики Ματσίκοβο, Мациково[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 568 души население (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е на границата със Северна Македония и в него функционира граничен контролно-пропускателен пункт Мачуково - Богородица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В местността Тумба северозападно от Мачуково, над старото корито на Вардар, има праисторическа селищна могила, обявена в 1994 година за защитен археологически паметник.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Доклад от сръбския консул в Солун Живоин Балугджич относно убийството на чифликчии в Мачуково, 5 март 1910 г.
В XIX век Мачуково е голямо българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ в селото е дело на Андон Китанов.[4] През 1870 година Кузман Шапкарев пише, че Мачюково има около 180 български къщи, църква и училище, жителите му са „чисти българи и с български дух“. Въпреки това по това време те все още не са успели да въведат български език като език на обучение в местното училище.[5]
В 1866 година мачуковският учител Христо Боженов предава на Стефан Веркович описание на Мъгленско от поп Ной от Лугунци.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мачиково (Matchikovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 267 домакинства, като жителите му са 1248 българи.[7]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[8] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[9]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 селото има 1300 жители българи.[10]
След Илинденско-Преображенското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мачуково (Matchoukovo) има 1312 българи екзархисти и функционира българско училище.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Мачуково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Част от местното му българско население се изселва в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:
| „ | Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[14] | “ |
В селото са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маучково има 200 къщи славяни християни.[15] В 1928 година Мачуково е представено като смесено местно-бежанско село със 100 бежански семейства и 385 жители бежанци. В 1927 година селото е преименувано на Евзони.[16]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мачуково
Александър Маташев, деец на ВМРО, безследно изчезнал като четник на Георги Хаджимитрев при Миравци през август 1924 г.[17]- Атанас Динев (1916 - 1996), български футболист
- Атанас Николов Тодев (1874 - 1901), български учител и революционер, деец на ВМОРО, ръководител на революционния комитет в Богданци, секретар на Апостол Петков
- Вениамин Мачуковски (ок. 1847 – 1878), български просветен деец
Георги Дойчинов (Георгиос Дойцинис), гръцки андарт- Георги Торбешов (или Тубешков), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части през юни[18] или през август 1923 година при Дървош Струмишко[19]
- Гоно Понов (Гончо, 1870 – ?), четата на Аргир Манасиев, 14 воденска дружина[20]
- Гоно Хр. Зафиров (Гоне Замфиров, 1886 – ?), четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина[21]
- Григор Христов (1880 – ?), четата на Лазар Делев[22]
- Димитър Поптомов (1866 - ?), български революционер
- Динка Мицов Пецев (? – 1903), български революционер, куриер на ВМОРО, убит през 1903 година в Мачуково[23]
- Дино Гонов (1881 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 1 на 13 кукушка дружина, загинал на 9 юли 1913 година[24]
- Дино Лазаров (1888 – ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 14 воденска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[25]
- Зафо Йосифов Зафиров (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 март 1903 година с Иванчо Карасулията[23]
- Зафир Христов Макаресов (? – 1907), български революционер
- Иван Ан. Чавдаров, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[26]
- Илия Маказлиев (? – 1903), български революционер
- Кочо Георгиев (1881 – ?), четата на Коста Христов Попето[27]
- Лазар Поптодоров (? – 1903), български учител и революционер, от 1897 година четник, а после войвода. Умира на 12 ноември 1903 година в Дупница[28]
- Лазо Трайков Гоцев (Георгиев), 1 рота на 15 щипска дружина[29]
- Леонид Янков (1878 – 1905), български революционер
- Миле Стаменов (? – 1913), Сборна партизанска рота на МОО, загинал на 2 юли 1913 година[30]
- Михаил Т. Москов (1899 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части в Негорци, Гевгелийско, на 6 юли 1923 година[31]
- Митко Савов Йосифов (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[23]
- Мито Лазаров Ортаков (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[23]
- Мито Стоянов Думчев, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО[8][23]
- Мицо Динов (1861 или 1867 – ?), четата на Аргир Манасиев, 14 воденска дружина[32]
- Панде Карадоламо, български революционер, деец на ВМОРО, починал в България[23]
- Панде Маркудов (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[23]
- Петър Лазаров, 2 рота на 3 солунска дружина[33]
- Петър Л. Янков (1886 – ?), 2 рота на 3 солунска дружина[34]
- Сава Михайлов (1877 – 1905), български революционер
- Симеон Хаджиянев (1868 - след 1943), български търговец и революционер
- Стамен Думчев (ок. 1800 - 1874), български свещеник и общественик, баща на видния български просветен деец Георги Стаменов
- Теофан Георгиев Икономов (1887 – ?), учител, четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина, ранен на 6 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[35]
- Теофан Гонев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[24]
- Тома Димитров (1867 – ?), Нестроева рота на 5 одринска дружина[36]
- Тома Христов Маркудов (? – 1913), Сборна партизанска рота на МОО, Нестроева рота на 14 воденска дружина, загинал при Занога, Петричко на 7 юли 1913 година[37]
- Тома Христов (1878 – ?), четата на Гоце Бърдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[38]
- Томе Мицов Пецев (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[23]
- Филип Дервишев (1886 - ?), в 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[39] македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[40]
- Христо Г. Николов, 1 рота на 15 щипска дружина[41]
- Христо Михайлов Йосифов, четник на ВМОРО, брат на Сава Михайлов[42]
- Христо Пецов (1884 – ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 3 солунска дружина[43]
- Христо Стайков Гелебешев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
- Христо Танев (Танов, 1877 – ?), Солунски доброволчески отряд, 3 рота на 14 воденска дружина[44]
- Христо Фиров Тодев (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година в Балинци[23]
- Христо Я. Митрев (Митров), 1 рота на 15 щипска дружина[45]
- Христо Янков Лазаров, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО[8][23]
- Христо Янчев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
- Христо Янков, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[46]
- Починали в Мачуково
- Колю Колев Дренков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[47]
- Макавей Колев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[48]
- Михаил Сионидис (1870-1935), гъркомански андартски капитан
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.328
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/48774/2565/7-10-1994 - ΦΕΚ 841/Β/11-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 29 юни 2018.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
- ↑ „Македония“, 4, № 58, 15 юни 1870, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 130.
- ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 25.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
- ↑ а б в г д „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония - мит или реалност“. София, 1996, стр.145.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 135.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 136.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 707.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 573.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 265.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 765.
- ↑ а б в г д е ж з и к „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 132, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 180.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 159.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 636.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 708.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 241.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 404.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 823.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 307. Вероятно идентичен с Теофан Гонев.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 229.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 430. Вероятно идентичен с Тома Христов.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 781.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 205.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 516.
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 570.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 690.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 454.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 37
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 5
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „