Мачуково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мачуково
Εύζωνοι
— село —
Паметник в Мачуково
Паметник в Мачуково
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 104 m
Население (2001) 568 души
Мачуково в Общомедия

Мачу̀ково[1] (на гръцки: Εύζωνοι, Евзони, до 1927 година катаревуса Ματσίκοβον, Мациковон, димотики Ματσίκοβο, Мациково[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 568 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е на границата с Република Македония и в него функционира граничен контролно-пропускателен пункт Мачуково - Богородица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Тумба северозападно от Мачуково, над старото корито на Вардар, има праисторическа селищна могила, обявена в 1994 година за защитен археологически паметник.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Доклад от сръбския консул в Солун Живоин Балугджич относно убийството на чифликчии в Мачуково, 5 март 1910 г.

В XIX век Мачуково е голямо българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ в селото е дело на Андон Китанов.[4] През 1870 година Кузман Шапкарев пише, че Мачюково има около 180 български къщи, църква и училище, жителите му са „чисти българи и с български дух“. Въпреки това по това време те все още не са успели да въведат български език като език на обучение в местното училище.[5]

В 1866 година мачуковският учител Христо Боженов предава на Стефан Веркович описание на Мъгленско от поп Ной от Лугунци.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мачиково (Matchikovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 267 домакинства, като жителите му са 1248 българи.[7]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[8] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[9].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 селото има 1300 жители българи.[10]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мачуково (Matchoukovo) има 1312 българи екзархисти и функционира българско училище.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Мачуково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Част от местното му българско население се изселва в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:

Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[14]

В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година Мачуково е представено като смесено местно-бежанско село със 100 бежански семейства и 385 жители бежанци. В 1927 година селото е преименувано на Евзони.[15]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мачуково
Сава Михайлов.
Зафир Христов.
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Маташев, деец на ВМРО, безследно изчезнал като четник на Георги Хаджимитрев при Мировци през август 1924 г.[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Николов Тодев (1874 - 1901), български учител и революционер, деец на ВМОРО, ръководител на революционния комитет в Богданци, секретар на Апостол войвода
  • Flag of Bulgaria.svg Вениамин Мачуковски (ок. 1847 – 1878), български просветен деец
  • Flag of Greece.svg Георги Дойчинов (Георгиос Дойцинис), гръцки андарт
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Торбешов (или Тубешков), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части през юни[17] или през август 1923 година при Дървош Струмишко[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Понов (Гончо, 1870 – ?), четата на Аргир Манасиев, 14 воденска дружина[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Хр. Зафиров (Гоне Замфиров, 1886 – ?), четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Христов (1880 – ?), четата на Лазар Делев[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Поптомов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Динка Мицов Пецев (? – 1903), български революционер, куриер на ВМОРО, убит през 1903 година в Мачуково[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Дино Гонов (1881 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 1 на 13 кукушка дружина, загинал на 9 юли 1913 година[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Дино Лазаров (1888 – ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 14 воденска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Зафо Йосифов Зафиров (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 март 1903 година с Иванчо Карасулията[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Зафир Христов Макаресов (? – 1907), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Маказлиев (? – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Георгиев (1881 – ?), четата на Коста Христов Попето[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Поптодоров (? – 1903), български учител и революционер, от 1897 година четник, а после войвода. Умира на 12 ноември 1903 година в Дупница[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Трайков Гоцев (Георгиев), 1 рота на 15 щипска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Леонид Янков (1878 – 1905), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Миле Стаменов (? – 1913), Сборна партизанска рота на МОО, загинал на 2 юли 1913 година[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Т. Москов (1899 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части в Негорци, Гевгелийско, на 6 юли 1923 година[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Митко Савов Йосифов (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Лазаров Ортаков (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Стоянов Думчев, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО[8][22]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Динов (1861 или 1867 – ?), четата на Аргир Манасиев, 14 воденска дружина[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Панде Карадоламо, български революционер, деец на ВМОРО, починал в България[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Панде Маркудов (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Лазаров, 2 рота на 3 солунска дружина[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Л. Янков (1886 – ?), 2 рота на 3 солунска дружина[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Михайлов (1877 – 1905), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стамен Думчев (ок. 1800 - 1874), български свещеник и общественик, баща на видния български просветен деец Георги Стаменов
  • Flag of Bulgaria.svg Теофан Георгиев Икономов (1887 – ?), учител, четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина, ранен на 6 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Теофан Гонев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Димитров (1867 – ?), Нестроева рота на 5 одринска дружина[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Хр. Маркудов (? – 1913), Сборна партизанска рота на МОО, Нестроева рота на 14 воденска дружина, загинал при Занога, Петричко на 7 юли 1913 година[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Христов (1878 – ?), четата на Гоце Бърдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Томе Мицов Пецев (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Дервишев (1886 - ?), в 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[37] македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Г. Николов, 1 рота на 15 щипска дружина[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Михайлов Йосифов, четник на ВМОРО, брат на Сава Михайлов[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Пецов (1884 – ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 3 солунска дружина[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Стайков Гелебешев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Танев (Танов, 1877 – ?), Солунски доброволчески отряд, 3 рота на 14 воденска дружина[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Фиров Тодев (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година в Балинци[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Я. Митрев (Митров), 1 рота на 15 щипска дружина[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Янков Лазаров, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО[8][22]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Янчев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
Починали в Мачуково
  • Flag of Bulgaria.svg Колю Колев Дренков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[44]
  • Flag of Greece.svg Михаил Сионидис (1870-1935), гъркомански андартски капитан

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.328
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ματσίκοβο -- Εύζωνοι
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/48774/2565/7-10-1994 - ΦΕΚ 841/Β/11-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2018-06-29.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  5. „Македония“, 4, № 58, 15 юни 1870, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 130.
  6. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 25.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 168-169
  8. а б в г д „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
  9. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  11. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  12. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 862.
  14. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония - мит или реалност“. София, 1996, стр.145.
  15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  16. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 135.
  17. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 136.
  18. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 707.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 573.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 265.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 765.
  22. а б в г д е ж з и к „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 132, ISBN 9549514560
  23. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 180.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 402.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 159.
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 138.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 182.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 636.
  29. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 708.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 241.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 404.
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 823.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 307. Вероятно идентичен с Теофан Гонев.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 229.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 430. Вероятно идентичен с Тома Христов.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 781.
  37. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 205.
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 516.
  40. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 9549514560
  41. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 570.
  42. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 690.
  43. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 454.
  44. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 37
     Портал „Македония“         Портал „Македония