Машина времени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Машина времени
Машина времени с президента Дмитрий Медведев
Машина времени с президента Дмитрий Медведев
Информация
Националност Флаг на Русия Русия
Стил рок енд рол,блус рок, прогресив рок, авторска песен
Активни години 1969 – до наши дни
Музикален издател Sintez Records
Свързани изпълнители Високосное лето, Воскресение
Уебсайт Официален сайт
Членове Андрей Макаревич
Александър Кутиков
Валерий Ефремов
Андрей Державин
Бивши членове Евгений Маргулис
Пьотър Подгородецкий
Александър Зайцев
Сергей Риженко
Сергей Кавагое
Юрий Фокин
Максим Капитановский
Юрий Борзов
Машина времени в Общомедия

Машина времени е руска рок група. Основана е на 27 май 1969 от Андрей Макаревич и Сергей Кавагое. Макаревич е автор на повечето песни на групата, която е една от най-старите и най-дълго просъществувалите рок формации в Русия. Повлияли са на творчеството на групи като Аквариум, Наутилус Помпилиус, Алиса, Чиж и Ко, Сплин и други.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото и ъндърграунд[редактиране | редактиране на кода]

През 1969 учениците от московското 19 училище основават група под името "Time Machines". В началото изпълняват кавъри на английски и американски групи. Записват и англоезичен албум с 11 авторски песни, но записът не е запазен. По-късно е репероара на групата се появяват и песни на руски език, чиито автор е Андрей Макаревич. Голямо влиание на групата оказва хипи движението. В първите години от съществуването на Машина времени съставът често се променя. През есента на 1971 Сергей Кавагое кани в групата Александър Кутиков. Макаревич, Кавагое и Кутиков остават единствените постоянни участници на групата до края на 70-те години. Останалите музиканти често се сменят.

През 1973 групата сменя името си на от "Time machines" на "Машина времени". Звукозаписната компания "Мелодия" издава малка плоча на трио "Зодиак" с акомпанимент на Машина времени. През 1974 за кратко вокалист е Алексей Романов, но той напуска след няколко месеца. Същата година групата се снима в игралния филм "Афоня" и получава първия си хонорар - 500 рубли. В крайна сметка кадрите с групата са орязани от филма и остава само песента "Ты или я" като музикален фон. В групата на мястото на Кутиков идва китаристът Евгений Маргулис, който пише блус песни. През 1975 групата е поканена в централната телевизия на СССР, за да запише репертоар за предаването "Музикалый киоск", но не са допуснати до ефир. Все пак записаните 7 песни се водят като втори записан албум.

През 1976 Машина времени печелят първа награда на конкурса за младежка песен в Талин. Благодарение на Борис Гребеншиков (Аквариум) групата гастролира в Ленинград и за първи път добива известност извън Москва. През 1978 започват експерименти в звученето, като за пръв път са използвани духови инструменти. Поканени са Евгений Легусовов (саксофон) и Сергей Велицкий (тромпет). По-късно Велицкий е сменен от Сергей Кузминок. През март 1978 е записан албума "День рождения" в студиото на Андрей Тропило. Участват на фестивала "Весна УПИ" в Свердловск. Тъй като стилът на групата се различава от този на съветските ВИА, по молба на организаторите Машина времени са върнати в Москва преди края на фестивала.

През есента на 1978 г. продуцент на Машина времени става Ованес Мелик-Пашаев. Благодарение на него хонорарите от концерти се увеличават и всеки от групата печели по около 1000 рубли месечно. През ноември 1978 г. участват на фестивала "Черноголовка", където поделят първото място с естонците Magnetic Band. В периода 1979-1981 групата изнася концертната си програма "Малкият принц". За изпълнението на литературната част гост е поетът Александър Бутузов. Единственият запазен и до днес запис на програмата е от концерта в Ленинград и е разпространен благодарение на Андрей Тропило.

В началото на 1979 г. започва конфликт между двамата основатели на Машина времени - Андрей Макаревич и Сергей Кавагое. Кавагое е твърдо против излизането на групата от ъндърграунда и свирене на професионална сцена. Друг повод за разногласията е, че публиката все повече възприема "Машина времени" като групата на Макаревич, а другите музиканти остават на заден план. Скоро Кавагое и китаристът Евгений Маргилуис напускат групата. В новия състав на бандата влизат музикантите от Високосное лето Валерий Ефремов, Александър Кутиков (вече част от групата в началото на 70-те) и пианистът Пьотър Подгорецкий. Последният написва няколко хумористични песни за групата, които и изпълнява.

В края на 70-те години за ъндърграунд музикантите е много трудно да поддържат концертна дейност поради натиска на партийните органи и милицията. Затова през ноември 1979 групата постъпва в Росконцерт и свири в трупата на Московския гастролен областен комедиен театър.

Работа в Росконцерт[редактиране | редактиране на кода]

Машина времени работят в Московския гастролен областен комедиен театър само няколко месеца. По предложение на Росконцерт групата предлага на художествения съвет своя концертна програма, която е одобрена. Групата получава статус на самостоятелен ансамбъл при Росконцерт с художествен ръководител Ованес Мелик-Пашаев и музикален ръководител Андрей Макаревич. Първия фестивал, на който Машина времени участват вече като професионален състав, е "Весенние ритми" в Тбилиси. Там групата печели първо място. Макаревич пробва да върне на сцена концертната програма "Малкият принц" на сцената на Естрадния театър. След първото представление, чиновниците от ЦК на КПСС забраняват на групата да изнася концерти в Москва до 1986 г.

Песните на групата окупират ефира на съвеските радиостанции. Песента "Поворот" е 13 месеца в чарта "Звуковая дорожка" на в-к "Московский консомолец" и 7 месеца е на първо място. През 1981 записват саунтрак към филма "Душа". Точно този филм носи национална популярност на Машина времени. Списание "Кръгозор" пуска магнетофонния албум "Ансамбль „Машина Времени“", който,според Макаревич, е с тираж от около 40 млн бройки. Този албум съдържа хитовете "Путь" и "За тех кто в море". През 1982 в САЩ е издадена компилация със записи на групата в периода от 1975 до 1980 г. Заради това издание Макаревич трябва да дава отчет на КГБ. През 1988 става известно, че американският лейбъл е платил компенсация за нарушението на авторските права.

През пролетта на 1982 Мелик-Пашаев напуска групата. С него напуска и пианистът Подгорецкий. Вместо него в групата идва Александър Зайцев. Поканен е и барабаниста Максим Капитановский, който работи в Машина времени като тонрежисьор. През 1984 записват албума "Чужие среди чужих", който е и първи в официалната дискография. На следващата година излиза и втория албум, озаглавен "Рыбка в банке". В този период Машина времени вече са популярни в целия Съветски съюз, но музикантите не са допускани в телевизионни предавания, нямат право да изпълняват на концерти дори и хита си "Поворот". Въпреки тези ограничения, групата участва редовно в новогодишната програма "Голубой огонёк" и записва музика за много филми.

След перестройката Машина времени започват да се появяват в телевизионен ефир. Техни песни са излъчени в много програми. През 1986 участват на XII младежки и студентски фестивал в Москва, както и на Рок панорама-86. Същата година за първи път изнасят концерт зад граница, посещавайки Япония. Там свирят на една сцена с Джеймс Браун, DIO и Куийн. Лейбълът "Мелодия" издава на плоча компилация от песни на Машина времени, записани в различни години. Същата година музикантите записват "Реки и мосты", но в студиото на Мелодия всички песни са преаранжирани, а песента "Мой мир" - изрязана. Така в този вариант албумът е издаден.

В май 1987 Машина времени участват в популярното предаване "Музикальный ринг", а след няколко месеца "Мелодия" издават албум с песни на групата от 70-те години. Машина времени са избрани за група на годината от в-к "Московский консомолец". През август 1988 излиза и следващит им албум "В круге света". Същата година участват на благотворителен концерт на съветските музиканти, излизайки на една сцена с групи като ДДТ и Черный кофе. На 27 май 1989 г. Машина вреени отпразнуват своя 20-годишен юбилей. В концерта се изявяват съставите на бивши членове на групата, а освен това участват и "Сектет", както и Александър Градски с групата си "Скоморохи".

90-те години. Статус на "класици"[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 клавиристът Александър Зайцев е уволен поради проблеми с наркотиците и алкохола. В групата се връщат Евгений Маргулис и Пьотър Подгорецкий. През 1991 издават поредния си албум "Медленная хорошая музыка". Въпреки убежденията си да не участва в политически акции, Макаревич участва на барикадите в августовския пуч, поддържайки Борис Елцин. Същата година басистът Александър Кутиков става продуцент на групата и музикантите вече не са зависими от "Мелодия". През 1993 издават поредния си албум, в който е наблегнато на блус звученето, а в края на годината Машина времени участват в "Голубой огонек" с нова коледна песен. На 25 юни 1994 Машина времени празнува 25-годишнината си с концерт на Червения площад, а поканени групи са Воскресение, Наутилус Помпилиус, Гарик Сукачов и Неприкасаемие и Чайф. На събитието присъстват около 100 000 зрители.

През 1996 участват в предизборната кампания на Борис Елцин. Междуременно звукозаписната компания Sintez Records преиздава някои албуми на групата. През април издават "Картонные крылья любви", а няколко месеца по-късно представят и концертната си програма. През ноември 1997 г. "Машинистите" записват албума "Отрываясь", а към песните Он был старше её“, „Он играет на похоронах и танцах“ и на „Однажды мир прогнётся под нас“ са заснети клипове. В края на 1999, след издаването на поредния албум, групата празнува своят 30-годишен юбилей с концерт в "Олимпийский". Присъстват много видни политици, включително и Владимир Путин.

Модерно звучене в новия век[редактиране | редактиране на кода]

От февруари 2000 до март 2003 Машина времени и Воскресение правят съвместно турне. По това време и в двете групи свири Евгений Маргулис. В края на май Sintez Records издават два двойни концертни албума - "Малкия принц" (съдържащ запис на концертната програма от края на 70-те години) и ХХХ лет „Машине времени“ (концерта в Олимпийский през 1999 г.). През януари 2001 започват записите по новия албум, озаглавен "Место, где свет". През март 2001, на концерт в Торонто, с групата свири ко-основателят ѝ Сергей Кавагое, който живее в Канада до края на живота си. В края на годината песента "Место, где свет" влиза в класацията на Наше радио "Чартова дюжина". През годините Машина времени често гастролират, а през 2004 отпразнуват 35-годишнината си. На 24 ноември същата година е издаден албума "Машинально", две песни от които са саундрак към филма "Танцор".

През март 2007 Машина времени издават "Time Machine", а песента "Улетай" става хит. Със съдействието на Авторадио изнасят безплатни концерти в Москва и Санкт Петербург. На летище "Тушино" в Москва музикантите събират 60 000 зрители. През 2009 групата прави специално турне "40 концерта в 40 града" по случай 40-годишния си юбилей. Последният концерт от турнето е на Олимпийски и е на 11 декември - рождения ден на Макаревич. В "юбилейния" албум "Машины не парковать" са поканени много гост-изпълнители, сред които Гарик Сукачов и Борис Гребеншиков. Звукозаписната компания "Никитин" издава трибют-албум на Машина времени.

През март 2010 Машина времени изнасят концерт в зала 1 на НДК.[1] Същата година участват в двата най-големи рок фестивала в Русия - Нашествие и Рок над Волга. През юни 2012 Евгений Маргулис напуска групата, за да започне самостоятелен проект. На негово място на концертите свири Игор Хомич. През юни 2013 стартира профилът на групата в iTunes.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1969 — Time Machines
  • 1975 — "Запись для программы „Музыкальный киоск“
  • 1978 — „Запись в ДК Автомобильного техникума“
  • 1978 — „Запись в учебной речевой студии ГИТИС“/Это было так давно…1978
  • 1980 — "Запись во Всесоюзной студии грамзаписи „Мелодия“
  • 1981 — "Запись в киностудии „Мосфильм“
  • 1984 — Чужие среди чужих
  • 1985 — Рыбка в банке
  • 1987 — Реки и Мосты
  • 1987 — Десять лет спустя
  • 1988 — В круге света
  • 1988 — „Запись в студии в Далласе“
  • 1991 — Медленная хорошая музыка
  • 1993 — Внешта́тный команди́ръ Зѣмли́. Блюзы Эль-Мокамбо
  • 1996 — Картонные крылья любви
  • 1997 — Отрываясь
  • 1999 — Часы и Знаки
  • 2001 — Место, где свет
  • 2004 — Машинально
  • 2007 — Time Machine
  • 2009 — Машины не парковать

Източници[редактиране | редактиране на кода]