Мая Дългъчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мая Дългъчева
Мая Дългъчева в Столична библиотека, 15 май 2011
Мая Дългъчева в Столична библиотека, 15 май 2011
Родена5 май 1967 г. (56 г.)
Националност България
Активен период1999 -
Жанрпоезия, приказки, пиеси, песни
НаградиНаграда на СБП за детска литература (2009)
„Константин Константинов“ (2009))
„Петя Караколева“ (2013)

Мая Дългъчева е българска писателка, авторка на книги за деца и възрастни, песни, пиеси и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 5 май 1967 година в Стара Загора. Основна част от творчеството ѝ е насочено към децата. Жанровете са разнообразни – приказки, стихотворения, гатанки, песни, мюзикъли, куклени спектакли.

Творби на Мая Дългъчева са преведени на английски, руски, немски, френски, испански, сръбски. Присъстват в редица поетични антологии в България и в чужбина, както и в учебници, сборници и помагала за предучилищна и начална възраст.

Живее в Германия.

През 2022 година е отличена с наградата „Христо Г. Данов“ в категорията „Издание за деца“ за книгата си „Какво е да си майка“ (изд. „Жанет 45“).[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Семки от ябълката“, ИК „Марица“, 2000
  • „Друга приказка“, ИК „Жанет 45“, 2005
  • „Девети дом“, ИК „Жанет 45“, 2010
  • „Приказка за малките неща“, ИК „Захарий Стоянов“, 2011

Книги за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • „Слон и чадър“, ИК „Дамян Яков“, 1999.
  • „Скубльо – надхитреният пират“, ИК „Хермес“, 2003.
  • „Стрина Мецандра на маскен бал“, ИК „Хермес“, 2003.
  • „Папийонка за великия Щуралди“, ИК „Хермес“, 2004.
  • „Подслон за Триточка“, ИК „Хермес“, 2004.
  • „Как гъсеничката се събуди или как се раждат пеперуди“, ИК „Багри“, 2007
  • „Как се лекува лъвски страх без пердах“, ИК „Багри“, 2007
  • „Как едно петле се разболяло и без него слънцето изгряло“, ИК „Багри“2008
  • „Как един ден белият свят бил оцветен“, ИК „Багри“, 2008
  • „Пъстри приказалки“ ИК „Жанет 45“, 2007
  • „Коледните чудеса“, ИК „Жанет 45“, 2008
  • „На какво ухае зимата“, ИК „Дамян Яков“, 2011
  • „Уча буквите с гатанки“, ИК „ПАН“, 2011
  • „Лодка с патешка походка“, ИК „ПАН“, 2011
  • „Приказки от Оная гора“, ИК „Жанет 45“, 2012, 2016, 2019)
  • „Разкажи ми в рими“, Булвест, 2015
  • „Топлото човече“, ИК „Жанет 45“, 2017
  • „Как Кученцето си намери дом“, ИК „Жанет 45“, 2019

Образователно-възпитателна поредица „Първите седем“[редактиране | редактиране на кода]

Авторка и редакторка е и на художествените текстове в поредицата издания с образователно-възпитателна насоченост за предучилищна възраст „Първите седем“, одобрена от МОН. Поредицата включва разнообразни по съдържание броеве, всеки от които е посветен на една нравствена или образователна тема. Всяка книжка е своеобразен проект по съответната тема и съдържа нови детски песни, приказки, пиеси, рецепти за сладкиши, кройки, маски, музикално подвижни игри и много други предложения, които предполагат активно участие на детето.

Куклени пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Авторка е на куклените пиеси:

Детски мюзикъли[редактиране | редактиране на кода]

Авторка е на редица детски мюзикъли, представени в рамките на Националния фестивал за оперно и балетно изкуство в гр. Стара Загора, сред които: „Златна българска приказка“, „Храбрият оловен войник“, „Василиса Прекрасна“, „Джуджето Дългоноско“, „Снежната царица“, „Палечка“.

Заедно с Детска вокална формация „Маргаритки“, гр. Стара Загора създава редица образователни мюзикъли за деца, чиито теми са здравето и хигиената, устройство на Слънчевата система, екология и опазване на защитените видове, история на музиката и др. Мюзикълът „Космическа приказка“ в изпълнение на Детска вокална формация „Маргаритки“ е игран с успех на сцената на Държавна опера, гр. Стара Загора, на столична сцена – Младежки театър, а също – в Австрия, Германия, Словения, Унгария.

Детски песни[редактиране | редактиране на кода]

По нейни текстове са създадени над 200 детски песни, голяма част от които присъстват в учебниците по музика за предучилищна и начална степен. Сред тях са „Песен за Доброто“, „Седем лунички“, „Благо и Даря" и др. През годините работи с композиторите Хайгашод Агасян, Борис Карадимчев, Светослав Лобошки, Емил Струнджев, Маргарита Шоселова, Жанина Янкулова, Красимир Милетков, Веселина Драголова-Данаилова и др.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Връчиха Националната награда „Христо Г. Данов“ 2022 // Културни новини, 14 юни 2022 г. Посетен на 15 юни 2022 г.
  2. „Мая Дългъчева взе Национална награда за детска литература“, в-к „Стандарт“, 22 октомври 2013 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]