Мегалитни храмове в Малта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Храмът Таршин

Мегалитните храмове в Малта са едни от най-древните праисторически сгради, изградени в три различни времеви периода (приблизително между 3600 г.пр.Хр. и 700 г.пр.Хр.) на Малтийския архипелаг (обхващащ островите Малта, и Гозо, без Комино и Фифла, където не са открити никакви праисторически сгради).[1] За някои от тези мегалитни градежи се твърди, че са най-старите самостоятелно стоящи структури на Земята, но след откритието на постройките под Гьобекли тепе, това твърдение е дискусионно.[2] Някои археолози смятат, че тези мегалитни комплекси са резултат от местни нововъведения в процеса на културната еволюция, което довело до изграждането на първите храмове във периода на т.нар. "Фаза на Джгантия" (ок. 3600 - 3000 г.пр.Хр.), а кулуминацията на градежите се наблюдава в периода на изграждането на храмовия комплекс Таршин, който се използва чак до 2500 г.пр.Хр., като след тази дата културата на строителите на храмове изчезва.[3][4][5][6]

Двата мегалитни храма при Джгантия са вписани във списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1980. През 1992 г. комитета на организацията добавя към списъка още пет от обектите - Хаджар Им и Мнайдра (край Ренди), Та Хаджрат (Мджар), Скорба (Зебигеж) и Таршин (край Таршин).[7]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Много от наименованията, използвани за различните обекти имат връзка с мегалитите, използвани за тяхното изграждане. Малтийската дума за камък, "'ħaġar'" (хаджар) се открива в наименованията Та Хаджрат и Хаджар Им. По-старите форми на думата съвпадат и със притежателна форма, а добавянето на думата "Qim"(Им) е форма на малтийския дума за "поклонение" или архаична форма на глагола "стоя".

В Малтийския фолклор са запазени легенди за великани, които са построили храмовете, от където идва и наименованието Джгантия, което означава "Великанската кула". Малтийският езиковед Джоузеф Акилина вярва, че "Мнайдра" (на Арабски - منيدرة) е умалително на "Мандра" (на Арабски: مندرة), което означава, парцел земя, засадена с култивирани дървета (тази форма на думата се ползва в разговорния език в Египет днес); същевременно думата "мнайдра" е и произволна деривация от коренът на арабската дума "Manzara" (на Арабски: منظرة), което означава "наблюдателница". Храмът Таршин дължи името си на местността, където е разположен (от Малтийски "Tirix", което означава "голям камък"); името на храмът Скорба носи същата етимология, а наименованието на Джгантия, буквално означава "Кулата на гиганта".[8][9]

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Според изследователите мегалитните храмове са изградени в няколко фази на строителство - от около 3000 до 2200 г.пр.Хр., а данните за човешко присъствие и дейност на островите Малта и Гозо датира от началото на Неолита (около 5000 г.пр.Хр.), като свидетелства за това са находки от керамични фрагменти, овъглени останки от пожари и кости. Изследването на различните фази на градеж в храмовете е трудно за археолозите, тъй като всеки новоизграден храм е със по-сложна конструкция от предходния и свидетелство за усъвършенстване на архитектурното развитие, освен върху градежите от Бронзовата епоха се наблюдават надграждания върху тези от Неолита, което води до големи обърквания по-ранните изследователи на храмовете.

Сър Теми Замит - виден малтийски археолог от края на XIX век, датира неолитните храмове във 2800 г.пр.Хр., а тези в Таршин от Бронзова епоха до 2000 г. пр.Хр. Тези дати са били считани за "значително твърде високи" от учените от края на XIX и началото на XX в., които са предлагали намаляване на датирането с половин хилядолетие за всеки храм. Въпреки това, тестовете по методите на радио-въглеродното датиране потвърждават датирането предложено от Замит.[10][11]

Фази на градежа[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешността на Хипогеят

Археолозите са разделили в различни фази развитието на градежите, базирайки се на радио-въглеродният метод на датиране, според който фазите на градеж са разпределени в период до Бронзовата епоха на Малтийския архипелаг. Първите сведения за човешко присъствие през Неолита са от фазата Гар Далам, от 5000 г.пр.Хр, а периодът на храмовите градежи, започва в 4100 г.пр.Хр. и продължава до ок. 2500 г.пр.Хр., след която дата вече не се наблюдават монументални градежи. Този период е разделен на пет фази, като в първите две се наблюдават главно фрагменти от керамика. Следващите три фази, започват с фазата на градежа на храма Джгантия (3600 г.пр.Хр.), а последната фазаа е със завършването на градежа на храма Таршин - завършен в 2500 г.пр.Хр.[12][13][14]

Фаза Джгантия (3600–3200 г.пр.Хр.)[редактиране | редактиране на кода]

Във тази фаза е построен храма Джгантия (намиращ се на о-в Гозо), като този период е много важен за културната еволюция на Неолитното общество на островите. Към тази дата принадлежат най-ранните мегалитни градежи сред които храмовете в Мгар, Скорба, Кордин, юният сектор от храма в Таршин, както и някои по-малки градежи.[15]

Фаза Сафлини (3300–3000 г.пр.Хр.)[редактиране | редактиране на кода]

През този период е изграден т.нар. Хипогей в Хал-Сфлини, който е издялан в монолитна варовикова скала на няколко нива под земята.[16]

Фаза Таршин (3150–2500 г.пр.Хр.)[редактиране | редактиране на кода]

Фазата Таршин е белязана от връх в мегалитните градежи при културата на строителите на храмове на островите. През този период се развиват последните два етапа от храмовото строителство. Изграден е храмът в западна Джгантия, както и отделни сектори на градежите в Таршин, Хаджар Им, Ел-Майндра. Културата на строителите на храмове достигна връхната си точка през този период, както по отношение на изработка на керамични съдове, така и при скулптурната украса и при самостоятелните градежи.[17]

Спираловидните релефи в храма Таршин са продължение на декоративната традиция позната от изобразените в храма Джгантия, но днес напълно избледнели, но са ясно разпознаваеми в серия от рисунки, направени от художник Шарл де Брошторф през 1829 г., веднага след първите археологически разкопки на храма. Фазата Таршин се характеризира с богато разнообразие от форми при керамичните съдове и декоративни техники. Наблюдават се повече ъглови форми с почти никакви дръжки, а използваната глина е добре омесена, а готовите изделия са добре изпечени и силно полирани. Декорация остава стандартна, но с тенденция формата на резките да става по-сложна и елегантна, най-популярният мотив е волутата.[18][19]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

План на храма Кордин III-та фаза на градеж

Малтийските храмови комплекси са построени на различни места, и в широки времеви интервали, като всеки отделен обект има своите уникални характеристики, но всички градежи споделят една обща архитектура. Подходът към храмовете лежи върху овално пред-дворие, изравнено чрез терасиране, при наличие на наклонен терен. Пред-дворието е свързано със фасадата на храма, обърната в югоизточна посока. Фасадите на храмовете и вътрешни стени изградени от т.нар. "ортостати" - обработени каменни блокове, поставени изправено като облицовка на цокълните стени на храмовете.[20]

В центъра на всеки храмов градеж, фасадите обикновено се пресичат от трилит - своеобразна порта съставена от два вертикално изправени камъка, върху върха на които лежи трети - т.нар. "линтел".[21][22]Допълнително конструирани трилити образуват проход, който винаги е павиран с дребни каменни плочи и води към открито пространство, извеждащо посетителите към двойка D-образни камери, обикновено наричани "апсиди", отварени от двете страни на прохода. В пространството между външните стените на апсидите и околният терен се наблюдават насипи от дребни камъни, където понякога се откриват културни пластове богати на елементи от натрошена керамика.[23]

Основната вариация при архитектурата на градежите се наблюдава при броя на наличните апсидни камери - те могат да са три, четири, пет или шест. В случаите, когато се наблюдават три, те се достъпват директно от централна порта и градежът е във формата на трилистна детелина. При по-сложно изградените храмове се наблюдава наличието на втори аксиален проход, използвайки същата техника на трилитен градеж, водещ от първия външните апсидни камери към вътрешните. При около тридесет от храмовите градежи на Малтийският архипелаг се наблюдава стандартен архитектурен план, като се наблюдават различия в броя на апсидните камери, и в общият диаметър на същите - вариацииите са от 6,5 m при храма Мнайдра до 23 m в шест-камерниият централен храм Таршин.[24]

Външните стени на храмовете са изградени от варови блокове, които са по-твърди от блоковете от globigerina използвани за градежа на вътрешните помещения, като вторите са били по-подходящи за издълбаването на декоративни орнаменти по стените представляващи главно релефи на растения и животни.[25]

Въпреки че, мегалитните храмове са открити без наличие на покривни конструкции, има предположения, че в миналото такива са съществували, а във връзка с тази хипотеза се водят дебати от години.[26][27]

Под егидата на ЮНЕСКО[редактиране | редактиране на кода]

Храмът Мнайдра

Археологическите обекти, които са под закрилата на ЮНЕСКО и са включени в списъка на организацията за световно културно-историческо наследство са[28]:

  • Джгантия
  • Та Хаджрат
  • Скорба
  • Хаджар Им
  • Мнайдра
  • Таршин

Други мегалитни градежи[редактиране | редактиране на кода]

Борддж ин Надур
  • Борг ел Имрама
  • Борг ин Надур
  • Буджиба
  • Дебдиеба
  • Кордин - 3 различни градежа
  • Хал Джини
  • Ортин ел Имдауар
  • Санта Верна
  • Та Марзина
  • Та Радина
  • Тал Ади
  • Тас Силдж
  • Шемшия - 2 различни градежа
  • Хроб ел Джаджин

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "The Prehistoric Archaeology of the Temples of Malta". Bradshawfoundation.com.
  2. "The Archaeological Site of Göbeklitepe". Whc.unesco.org
  3. Blouet, The Story of Malta, p. 22
  4. art-and-archaeology.com - "Prehistoric Temples Of Malta"
  5. Blouet, The Story of Malta, p. 28
  6. sacredsites.com "Neolithic Temples of Malta"
  7. unesco.org - Megalithic Temples of Malta
  8. De Soldanis, Gozo, Ancient and Modern, Religious and Profane, Book I, pp. 86–88
  9. Aquilina, Maltese- English Dictionary, p. 776
  10. Żammit, Mayrhofer, The Prehistoric Temples of Malta and Gozo, p. 5
  11. Evans, Malta. Ancient Peoples and Places series, XI, p. 22 - 47
  12. Trump, Cilia, Malta Prehistory and Temples, p. 55
  13. Bonanno, An illustrated guide to prehistoric Gozo, p. 14
  14. Trump, Cilia, Malta Prehistory and Temples, pp. 223–226
  15. Trump, Cilia, Malta Prehistory and Temples, pp. 223–226
  16. Bonanno, An illustrated guide to prehistoric Gozo, p. 14
  17. Trump, Cilia, Malta Prehistory and Temples, p. 72
  18. Bonanno, An illustrated guide to prehistoric Gozo, pp. 14–15
  19. Trump, Cilia, Malta Prehistory and Temples, p.72
  20. Trump, Cilia, Malta Prehistory and Temples, p. 69
  21. Żammit, Mayrhofer, The Prehistoric Temples of Malta and Gozo, p. 58
  22. sacredsites.com Neolithic Temples of Malta
  23. Trump, Cilia, Malta Prehistory and Temples, p. 71
  24. Żammit, Mayrhofer, The Prehistoric Temples of Malta and Gozo, p. 99
  25. Trump, Cilia, Malta Prehistory and Temples, p. 71
  26. Chalmers, Alan; Debattista, Kurt (2005). Mudge, Mark; Ryan, Nick; Scopigno, Roberto, eds. Investigating the Structural Validity of Virtual Reconstructions of Prehistoric Maltese Temples. VAST05: The 6th International Symposium on Virtual Reality, Archaeology and Cultural Heritage. Eurographics. pp. 107–112. doi:10.2312/VAST/VAST05/107-112. CiteSeerX: 10.1.1.60.1928. edit
  27. "Malta: the small island of the giants" by Philip Coppens
  28. UNESCO World Heritage Centre World Heritage List Megalithic Temples of Malta