Мегингоц фон Гелдерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Мегингоц фон Гелдерн (на немски: Megingoz (IV) von Geldern, „the Brown“; * ок. 920; † 998/1001 в замък Гелдерн) е благородник, граф на Гелдерн и основател на манастир.

Той е вероятно син на граф Викард II де Понт, ван Гелдерн († 963) и съпругата му София фон Цутфен (* ок. 912), дъщеря на граф Вихман III фон Цутфен (* ок. 880).

Мегингоц е васал на баварския херцог Хайнрих I и се бие 941 г. с него против крал Ото I. След загубата той трябва да бяга и му вземат собственостите, които получава обратно от Ото през 944 г.

През 976 или 977 г. единственият му син и наследник Готфрид е убит в боевете против Бохемия. В негова чест Мегингоц и съпругата му Герберга основават през 978 г. на нейна земя във Вилих до Бон един женски манастир („Св. Аделхайдис-Щифт“). Той поставя най-малката си дъщеря Аделхайд за абатиса.

След основаването на манастира Мегингоц се оттегля обратно в Гелдерн, където умира. Погребан е в манастир Вилих.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Мегингоц се жени за Герберга Лотарингска-Френска (* 925/935; † ок. 995/пр. 24 май 996), дъщеря на граф Готфрид от Юлих († сл. 949), пфалцграф на Лотарингия, и съпругата му Ерментруда (* 908/909), най-възрастната дъщеря на Шарл III, крал на Западнофранкското кралство, и първата му съпруга Фредеруна. Съпругата му е племенница на архиепископa на Кьолн Вигфрид († 953)).

Те имат децата:[1][2]

  • Готфрид (* ок. 960; † 976/977 в Бохемия)
  • Ирмтруда (Имица, Ирментруда, Ерментруда) фон Авалгау (* 957; † 1020), омъжена пр. 960 г. за пфалцграф Хериберт фон Ветерау († 992) от фамилята Конрадини
  • Алберада
  • Бертрада († пр. 1002 в Кььон), абатиса на манастир Св. Мария в Капитол в Кьолн
  • Аделхайд (* 965/970; † 5 февруари 1015/1018), абатиса на манастир Вилих, Светия

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Severin Corsten, Megingoz und Gerberga, Gründer des Stiftes Vilich, in: Bonner Geschichtsblätter, Bd. 30, Bonn 1978.
  • Josef Niesen, Artikel: Megingoz, in: Bonner Personenlexikon, Bonn 2011.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 204.

Източници[редактиране | редактиране на кода]