Мегнад Саха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мегнад Саха
индийски физик

Роден
Шаоратоли, Дака, днешен Бангладеш
Починал
16 февруари 1956 г. (62 г.)
Научна дейност
Област Физика
Работил в Университет Алахабад, Калкутски университет
Известен с Уравнението на Саха за термичната йонизация
Мегнад Саха в Общомедия

Мегнад Саха (на бенгалски: মেঘনাদ সাহা, ) е индийски астрофизик, известен с откриването на Уравнението на Саха, използвано в съвременната астрофизика за описание на химичните и йонизационни свойства на звездите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Саха е роден в Шаоратоли, село близо до Дака (в днешен Бангладеш). Мегнад Саха е израснал в бедно семейство, въпреки което успява да се пребори за подобаващо място в обществото. Ходи на училище в Дака, след което отива в Колежа на Дака. Бил е и студент в Калкутския университет. По-късно става професор в Университета в Алахабад, където преподава от 1923 до 1938, а после става професор и декан на Факултета на Науките на Калкутския университет до смъртта си през 1956. От 1927 е член на Британското кралско научно дружество. Председателства 21-вото заседание на Индийския научен конгрес през 1934.

При следването си в Калкута учи при Джагадиш Чандра Бозе и Прафула Чандра Рой, които са били на върха на научната си кариера. Сред състудентите му е и Сатиендра Нат Бозе. По-късно контактува с Амия Чаран Банерджи, известен математик от Университета Алахабад.

Мегнад Саха е познат най-вече с работите си върху термичната йонизация на химичните елементи. По тези си трудове той формулира Уравнението на Саха. Това уравнение е един от важните инструменти за разбиране на спектрите на звездите в астрофизиката. От спектрите на дадена звезда може да бъде определена нейната температура, след което, при прилагане на уравнението на Саха могат да се изчислят йонизационните състояние на различните химични елементи в звездата.

Саха участва в основаването на няколко различни научни института, като Физическия департамент на Университета Алахабад и Института по ядрена физика в Калкута, днес наречен на негово име. Основава списание Наука и култура, на което е редактор до смъртта си. Участва в организацията на много научни институции, като Националната академия на науките (1930), Индийското физическо общество (1934), Индийския научен институт (1935) и Индийската асоциация за научно образование (1944).

Изобретява инструмент за измерване на светлинното налягане на слънчевите лъчи.

Саха е и архитект на корекцията на няколко речни корита в Индия. Подготвя първоначалния план за Проекта „Долина на Дамодар“.

Мнения на други учени за Саха[редактиране | редактиране на кода]

  • „Йонизационното уравнение на Саха (о. 1920), което отваря пътищата към звездната астрофизика” е едно от десетте най-важни постижения на индийската наука през ХХ. век и следва да се счита за постижение от ранг за нобелова награда " - Джаянт Нарликар[1]
  • "Трудно може да бъде надценен тласъкът, който трудовете на Саха дават на съвременната астрофизика, тъй като почти всички по-нататъшни изследвания в тази област са всъщност продължение на идеите на Саха." - С. Розланд[2]
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Meghnad Saha“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Narlikar, Jayant "The Scientific Edge", 2003, Penguin Books, стр. 127}}
  2. Rosseland, S., "Theoretical Astrophysics", Oxford University Press,Oxford 1939 url: [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]