Медицина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асклепий е богът на медицината и лечението в гръцката митология. Изображения на змията, преплетена около жезъла на Асклепий, често се използват като символ на медицината.

Медицината (от лат. medicus – „лечител“) е хуманна наука за диагностициране, лечение и предотвратяване на болести и наранявания [1]. Тя изучава системите на човешкия организъм, симптомите и заболяванията и тяхното лечение, което помага за практическото прилагане на това знание и изкуство, както и създаването на лекарства и технологии в областта на медицината. Разнообразието, устройството и начинът на живот на животните и организмите, които се изучават от биологията, водят до възникване на специални и приложни клонове в медицината.

Практикуването на медицинската грижа се поделя между професионалните лекари и други групи професионалисти като сестри и фармацевти.

Медицината обикновено се разглежда като множество от различни поддисциплини като педиатрия, гинекология, неврология и т.н., които се занимават с отделни и специфични системи на организма, заболявания или области на здравето. Например стоматологията е дял на медицината, който изучават състоянието, болестите и лечението на зъбите и устната кухина. Ветеринарната медицина се занимава със здравето на животните. Освен общоприетата медицина има алтернативна медицина.

Медицината в България[редактиране | редактиране на кода]

Вж Категория:Медицина в България

История на българската медицина в древността[редактиране | редактиране на кода]

Българската медицина има богата история. [2]

Тракийски лекари[редактиране | редактиране на кода]

Тракийските лекари развиват престижни умения в медицината. В допълнение към лечението към т.нар. днес спа процедури или балнеолечение, както и диетично лечение с натурални добавки, които са били широко разпространени сред тракийското население, тракийските лекари развиват и научна, и практическа хирургия, използвайки професионални хирургични инструменти. [3]

Българската медицина през Възраждането[редактиране | редактиране на кода]

През Възраждането се развива българската народна медицина и билколечение, като систематичен подход към записване на разнообразните растителни видове и рецепти базирани на тях.

Можем да открием образът на лекаря от Възраждането във възрожденската литература. Например Вазов в своя роман Нова Земя описва турски лекар във вече освободените български земи, който лекува както пациенти (без начение от националност и етнос) с професионални знания, така и в някои случаи техните коне (за тогава важни за придвижването през населените места) [4].

Медицински институции[редактиране | редактиране на кода]

В България

Първите медицински институции като такива се появяват в България след Освобождението, когато руските военно-полеви лекари основават обучителни центрове, тези центрове в България са паралелни на такива в Москва, като днес са известни с названията Пироговски институти (София, Москва). Руските военнокомандващи от войните преди, а и самата Освободителна война имат нужда от професионален военно полеви лекар и хирург (за спешна и полева медицина) и това става Николай Пирогов, който в едно със знанията си за военна наука, той е роден в семейство на руски военен, добавя и практиката си като хирург. Той действително става толкова известен по време на войните, че му се дават сгради и помещения в освободена България, където да се обучават българските лекари от него и негови колеги руски хирурзи, това е началото на българската хирургия и медицинска наука в съвременността. В действителност още от тогава и не само през Социализма българската медицина е тясно свързана в обучението и медицинските образователни институции с руските такива [5].

Медицинска практика[редактиране | редактиране на кода]

Основи на обучението по медицинска практика може да намерим в Канон на медицината на Авицена, който е персийски лекар-философ и който я пише през 1025. Това е вероятно една от най-известните и влиятелни ранни книги върху практика на медицината, която продължава да има своето влияние и днес, като основна част от философия на медицината [6]. Допълваща тук е The Complete Book of the Medical Art от Ali al-Abbas, с нейните трактати върху практиката на медицината, тук може да обобщим, че персийската школа през времето на Християнското Средновековие, също както и други направления в Персия като математика и геометрия (тригонометрични функции), а също и алгебра (алгоритми), например, са водещи в тази епоха.

Медицинско образование[редактиране | редактиране на кода]

Основна: Медицинско образование
Преглед в парижкия факултет по медицина, Тулуз-Лотрек, 1901

Медицинското образование и подготовка варира според страна и регион, и все пак общото е, че то включва освен въвеждащо обучение по медицина, така и практика на студентите под наблюдението на техните преподаватели (супервизия), както и възможност за по-нататъшна специализация. Самото медицинско обучение е обект на активно научно изследване, чиято цел е да се определят по-добрите подходи и методи. Завършването на обучението дава степен и титла д-р (на английски напр. M.D. или Doctor of Medicine), като такива подобни титли в някои страни като Англия и Индия са давани и за хомеопатично (алтернативна медицина) обучение като CCH, RSHom и други. Тези титли се дават от държавно и световно признати университети и институции.

Тъй като знанието, техниките (като подходи) и медицинската технология (устройства, софтуер) продължава да еволюира с бърза скорост много регулаторни институции изискват продължаващо медицинско образование. Практикуващите медицина поддържат и осъвременяват своето знание по множество начини, включително медицински списания, семинари, конференции и онлайн програми.

История на медицината[редактиране | редактиране на кода]

Древен грък получава медицинска грижа. Този арибал (датиран от 480 – 470 пр.н.е, изложен в Лувъра в Париж) вероятно е съдържал целебна мас.

Сред най-ранните исторически и текстови сведения от древните Гръцка и Римска медицина, както и съществени за възникването на медицината са откритите данни за Аюрведа, Египетската, Класическата китайска медицина (предшественик на съвременната традиционна китайска медицина).

Древна Гърция и Рим[редактиране | редактиране на кода]

Макар, че лечителни практики съществуват още от племенната праистория на човечеството, като ползването на растения (билколечение) и минерали, а в много племена това включва магия, магическо пеене при приготвяне на билки и други, тези материали са използвани ритуално като магически вещества от жреците и шаманите, и добре позната религиозна система е анимизма (придаване на духовна сила на неодушевени предмети), спиритуализъм (призоваване на боговете или връзка духовете на предците), шаманизъм (придаване на мистични сили на определен човек) и „врачуване“ (магическо разкриване на истината) (медицинската антропология изследва начина, по които са били организирани културата и обществото при възникване на здравни проблеми, нуждата от здравни грижи и превенция на заболяванията), де факто история на медицината започва с Древна Гърция и Рим. Основните традиции в лечителското изкуство идват от Древна Гърция, а названията и начините на наименуване в медицинската терминология идват от Древен Рим с използването на латински за тази цел.

Гръцкият лекар Хипократ е наречен, „бащата на медицината“.[7][8] Той полага основите на един разумен подход в медицината. Хипократ въвежда и клетва давана от младите лекари. Тя е наречена в негова чест – Хипократова клетва и макар и видоизменена се дава и днес от новозавършващите медици. Хипократ е и първият, който категоризира заболяванията като остри, хронични, ендемични и епидемични. Въвежда в употреба и термините като например: обостряне, рецидив, разнасяне (на заболяване, оток и други), криза, пристъп, връх на заболяването и период на възстановяване. [9][10]

Гръцкият лекар Гален е един от най-големите хирурзи на древния свят. Той извършва редица смели за времето си операции, включително на мозъка и очите операции. След падането на Западната Римска империя и началото на Ранното Средновековие гръцката традиция в областта на медицината запада в Западна Европа. Тя обаче продължава в просъществувалата още няколко века Източна Римска империя.

Древен Египет[редактиране | редактиране на кода]

Медицината на древен египет е характерна по-скоро с предмодерните идеи за спа лечение (бани на Клеопатра), базирана на билки и минерали козметична медицина [11]. Египтянинът Имхотеп (живял в 3-то хилядолетие преди новата ера) е първото име на лекар известен за историята на човечеството.

Древна Азия[редактиране | редактиране на кода]

Друг съществен източник на медицински правила и практики е медицината в Древна Азия, или мюсюлманската медицина, особено Авицена.

Първите сведения за организиране на болнични заведения са от района на планинския връх Михинтале в Шри Ланка, където съществуват доказателства за наличието на специализирани медицински заведения за лечение на пациенти.[12][13] Индийският лекар Сушурата описва множество оперативни техники, включително и най-ранните форми на пластичната хирургия.[14]

Преди 750 г. в мюсюлманския Арабски свят медицината се е развивала благодарение на арабски преводи на Хипократ, Гален и Сушурата. Ислямският свят прави значителни приноси за медицината. Най-известен персийски лекар е Авицена, който наред с Имхотеп и Хипократ е наричан „баща на медицината“.[15][16] Неговият труд Канон на медицината представлява една от най-известните книги в история и философия на медицината.[17] Други известни лекари са Абулкасис,[18] Ибн Зухр,[19] Ибн ал-Нафис,[20] и Авероес.[21] Разис[22] е един от първите, които оспорват хуморалната теория на Хипократ, която въпреки това продължава да се налага още дълго време, както на Запад, така и в ислямския свят.[23] Ислямските болнични заведения, наречени Бимаристан, са ранни примери за начало на обществена болнична помощ.[24][25]

Средновековна медицина[редактиране | редактиране на кода]

Азия[редактиране | редактиране на кода]

По време на Средновековието медицината постига възход в своето развитие в Персия и други азиатски страни, които боравят с персийските трактати по медицина.

Европа[редактиране | редактиране на кода]

На пръв поглед изглежда, че медицината в своето развитие е в застой в Европа през 14-15 век, но и из Европа тогава вилнее Чумата, и това дори обезлюдява в значителна степен някои райони в Близкия изток (по-вероятно бягащи от нея) и Европа. Според някои автори, интересен е фактът, че Западна Европа се справя по-ефективно с пандемиите от ислямския свят, като се има предвид, че в ислямския свят такъв вид бедствие не се появява през Средните векове.[26] След застоя на медицината в Европа през Средновековието тук тя все пак отново търси да намери своето развитие, сред първите важни фигури, които се стараят да възродят мястото на медицината и анатомията са италианският християнските изследователи в анатомията Лоренцо Белини, Габриеле Фалопио и британският лекар Уилям Харви.

Повратна точка в медицината е постепенното отхвърляне, на това което е било известно като подход на „традиционните авторитети“, какъвто може да се види при италианският хирург Алесандро Бенедети, генерал-хирург във Венецианската армия. Остарелият подход се основава на идеята, че ако някой изтъкнат човек е изказал някаква идея в миналото, то това е истината и всичко което е наблюдавано като несъответствие на тази идея се е счита за аномалия и изключение. Тази революция в мисленето се наблюдава и в други клонове на науката, като например отричането на теориите на Птолемей от Коперник. Лекари като Андреас Везалий започват да доказват или опровергават някои от съществуващите теории.

Андреас Везалий е и авторът на една от най-влиятелните книги, посветени на човешката анатомия – De humani corporis fabrica [27].

През късното средновековие обаче в Европа започва да се развиват имунологията и епидемологията, с изучаването на разпространяването на заболяванията възниква идеята и за имунната защита срещу тях, тези изследвания и проучвания започват в Средновековните библиотеки към манастирите и продължават в европейските и великобритански университети.

Реформацията[редактиране | редактиране на кода]

По време на калвинизма и реформацията във Франция например продължават да работят създадените болници, макар и в по-малък обем, заради религиозните вълнения.

Ренесансова и предренесансова медицина[редактиране | редактиране на кода]

Първи започват да се еманципират от християнството и неговата прекомерна намеса в болниците френските лекари и особено хирурзи. Френският лекар Амброаз Паре се смята за един от основателите на съвременната хирургия. Бактерии и други микроорганизми са наблюдавани за първи път под микроскоп от Антони ван Льовенхук през 1676 година, което инициира научното направление микробиология [28] и поставя нови въпроси за причинителите на инфекциозни заболявания. Частично основавайки се на работата на италианския анатом Реалдо Коломбо, английския лекар Уилям Харви описва кръвоносната система [29]. Херман Бурхаве се счита за основател на физиологията, тъй като пръв води курсове на тази тема в Лайден и е автор на учебника Institutiones medicae (1708). Като основател на денталната медицина се възприема френския доктор Пиер Фаучард [30].

Ветеринарната медицина се разделя за първи път от хуманитарната медицина през 1761 година, когато френския ветеринарен доктор Клод Бургелот създава първото в света ветеринарно училище в Лион, Франция. Преди това докторите са лекували едновременно хора и животни.

Модерна медицина[редактиране | редактиране на кода]

В по-късен етап модерната биомедицинска наука започва да измества ранните медицински традиции, основаващи се на хербализъм и теорията за четирите хумори. Сред най-ранните модерни тенденции е създаването на ваксината срещу едра шарка от Едуард Дженер в края на 18 век. Повратна точка е и откритието на Робърт Кох на бактериите, като причинител на редица заболявания направено в края на 80-те години на 19 век. Няколко десетилетия по-късно се откриват и използват първите антибиотици.

Може да се каже, че след 18 век медицината се модернизира бързо и необратимо в рамките на Европа, но и по целия свят. Немските учени Рудолф Вирхов, Вилхелм Рьонтген, Карл Ландщайнер и Ото Льови правят важни открития. В Англия Александър Флеминг, Джоузеф Листър, Франсис Крик и Флорънс Найтингейл допринасят също значително за модерната наука и медицина. Испанският доктор Сантяго Рамон и Кахал се счита за основател на съвременната невробиология.

Забележими приноси за развитието на медицината имат и редица учени извън Европа. Такива са новозеландеца Морис Уилкинс, австралийците Хауърд Флори и Франк Бърнет. Сред имената на хората допринесли за развитието на медицината са и американците Уилиъм Коли, Джеймс Уотсън и много други.

Области на медицината[редактиране | редактиране на кода]

Фундаментални[редактиране | редактиране на кода]

За да може успешно да лекува и предотвратява заболяванията, лекарят трябва много добре да познава нормалния ход на биологичните процеси в здравия организъм, и неговите изисквания към условията на заобикалящата го жива и нежива природа. Фундаменталните медицински науки са общобиологични науки, които разглеждат точно тези въпроси. Към тях се отнасят:

  • Анатомията е начална медицинска специалност и част от учебната програма, като изучава физичните структури на човека, животноти и дори „организмите“. Анатомията се изучава с цел подготовка за специфичните специалности.
  • Физиологията изучава функциите на системите и органите на организмите.
  • Биостатистиката изучава приложението на статистическите методи в биологията. Съществено необходима е за планирането, оценяването и интерпретирането на медицинските изследвания и профилактични мероприятия. Фундаментална е и също за епистемологията и свидетелско-базираната медицина.
  • Хранене
  • Биохимията е наука за химическия състав на организмите, за химическите процеси, които се извършват в тях, както и за връзката на тези процеси с жизнената им дейност.
  • Ембриологията е изучаването на ранното развитие на организмите.
  • Медицинската генетика изучава развитието на живите организми, наследствеността и нейните изменения.
  • Хигиена—комунална, трудова, на храненето, радиационна, транспортна и др.
  • Цитологията е микроскопското изучаване на отделните клетки. В микробиологията микроскопичната анатомия, цитология и хистология изучават специфично микроскопичните структури.
  • Хистологията изучава биологичните тъкани под светлинен микроскоп, електронен микроскоп и имунохистохимия.

Специалности[редактиране | редактиране на кода]

Виж Списък на медицински специалности

Дентална медицина[редактиране | редактиране на кода]

Стоматологията (Дентална медицина от 2007 г.) и одонтологията са науки – дялове на медицината, които изучават състоянието, болестите и лечението на зъбите и устата. В България стоматологията се изучава в отделна специалност.

Други, допълнителни специалности[редактиране | редактиране на кода]

  • Философия на медицината, както и медицински хуманитарни науки като (текстология и медицинска литературна хуманитаристика, медицинска философия и етика, медицина, история и религия, медицина и религия), социални науки (медицинска антропология, културни изследвания)
  • Философия и история на медицината са основни за изучаване на теорията (но също и практиката) в медицината
  • Философия на медицината vs. Еволюционна медицина (Дарвинистка медицина): обикновено тези два подхода в биологията и медицината се смятат за противоположни

Медицина и изкуство: рисуване, филмово изкуство и музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Основното приложение на рисувателното изкуство в медицината е за скициране на анатомичните характеристики на човека
  • Всякакви изобразявания, които са приложими в медицината (скици, щателно нарисувани изображения по които се изучава устройството на човека)

Рисуваните атласи по медицина са част от обучението по медицина.

  • Медицина и визуални изкуства, както и тяхното приложение в медицинското обучение

Използването на рисунки в обучението, както и на по-модерни техники, като 3D и 4D, които обаче имат по-скоро визуален ефект за презентиране на работата в медицината.

  • Медицина и филмово изкуство
Виж Медицински сериали

Днес Филмовото изкуство в медицината прилага, това което през 16-19 век се прилага от художественото изкуство при изобразяването на лекари (портрети), изобразяването на лекари в тяхната работа, като тези маслени изображения са много трудни за рисуване и в този смисъл филмовото (и екранно) изкуство по по-лесен начин може да покзва, това което правят лекарите в своето лекарско изкуство, както и да ги представя като личности пред публиката.

Често и музиката към медицинските сериали придобива популярност.

  • Медицина и музика

Но освен музиката на сериалите, има и "хитова музика", като например Руши Виденлиев - Il Ritmo Del Mio Cuore (Ритъмът на моето сърце).

Качество, мениджмънт и достъп[редактиране | редактиране на кода]

За достигане на качество в медицината, на ниско ниво, в грижата за пациента, близо до сестринската и асистентската практика, са QA-ите в медицината, които прилагат основни практики от IT в медицината; в действителност, основно отговарящи за качеството в медицината, като предлагано качество на медицинската наука от лекарите това са медицинските мениджъри (което приложимо към общата IT методология се отнася до повече от администратор в медицинската област) [31]. Разликата, най-общо между медицинския мениджмънт [32] и мениджъмнта в здравеопазването е обхватът на управление, а именно второто се отнася до правителствените длъжности. Понякога наименованието за медицински мениджмънт е терминът за болничен и медицински мениджмънт, като пример за това в киното и телевизията е Лиса Къди (Dean of Medicine and Hospital Administrator), като освен това „She is Jewish“, тоест самата актриса Лиса Еделщайн, което е всъщност част от темата за достъп до медицината, особено като се има предвид, отказа от приемане че има еврейска етнонационална група в България или възприемането ѝ за прекомерно малка, и отказат от преброяване на членовете на тази група, както и насилственото ѝ преброяване в други етнически мнозинства и малцинства, който проблем вероятно електронното преброяване може малко да облекчи, но самото отчитане на такава общност или нейното присъствие в медицнските филми и сериали, още не означава и достъп, който впрочем е труден и за другите малцинства, но традиционно от времето на комунизма се приема, че може да има роми в университетите, което много често означава, че еврейските студенти или учещи медицина има множество опити да се причислят към ромската група, с уверенията, че тя наистина има някои „изключителни постижения“, което обаче е проява на родова и религиозна нетолерантност.

Медицинска етика[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Медицинска етика

Медицинската етика е система от морални принципи, които прилагат ценности и ценностни съждения върху практиката на медицината. Приложението на тези морални принципи обикновено се свързва с традициите на практиката на медицина, като някои въпроси са от по-съвременен характер. Понякога вместо медицинска етика се използва термина биоетика, макар биоетиката да има малко по-обширен смисъл като обхваща и дисциплини като изследвания върху животни, генетика и т.н. [33]

Алтернативна медицина[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Medicine Архив на оригинала от 2019-05-04 в Wayback Machine., Oxford Dictionaries Online. Oxford University Press.
  2. История на българската медицина, Framar.bg
  3. Ancient Thracians and their medicine, https://bnr.bg
  4. Иван Вазов. Нова Земя. Първо издания, Т.Ф.Чипев, 1896
  5. макар че Западноевропейски и дори британски влияния и обучение се включват при обучаването на български лекари дори тогава
  6. „Avicenna was the greatest of all Persian thinkers; as physician and metaphysician alike he was closely studied in the Middle Ages and his Canon of Medicine was used as a text book down to the rise of modern medicine.“, Introduction, Avicenna, Ibn Sina, Avicenna on Theology
  7. The father of modern medicine: the first research of the physical factor of tetanus Архив на оригинала от 2011-11-18 в Wayback Machine., European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases
  8. Grammaticos P.C. & Diamantis A. Useful known and unknown views of the father of modern medicine, Hippocrates and his teacher Democritus // Hell J Nucl Med 11 (1). 2008. с. 2 – 4.
  9. Garrison 1966, с. 97
  10. Martí-Ibáñez 1961, с. 90
  11. Beauty rituals in Ancient Egypt, Aroma.bg
  12. Prof. Arjuna Aluvihare, „Rohal Kramaya Lovata Dhayadha Kale Sri Lankikayo“ Vidhusara Science Magazine, Nov. 1993.
  13. Resource Mobilization in Sri Lanka's Health Sector Архив на оригинала от 2017-07-07 в Wayback Machine. – Rannan-Eliya, Ravi P. & De Mel, Nishan, Harvard School of Public Health & Health Policy Programme, Institute of Policy Studies, February 1997, Page 19. Посетен на 22 февруари 2008.
  14. A. Singh and D. Sarangi (2003). „We need to think and act“, Indian Journal of Plastic Surgery.
  15. Becka J. The father of medicine, Avicenna, in our science and culture: Abu Ali ibn Sina (980 – 1037) (Czech title: Otec lékarů Avicenna v nasí vĕdĕ a kulture) // Cas Lek Cesk 119 (1). 1980. с. 17 – 23. (на чешки)
  16. Medical Practitioners
  17. "The Canon of Medicine" (work by Avicenna) // Encyclopædia Britannica, 2008. Архивиран от оригинала на 2007-12-24. Посетен на 11 юни 2008.
  18. Ahmad, Z. (St Thomas' Hospital). Al-Zahrawi – The Father of Surgery // ANZ Journal of Surgery 77 (Suppl. 1). 2007. DOI:10.1111/j.1445-2197.2007.04130_8.x. с. A83.
  19. Rabie E. Abdel-Halim (2006), „Contributions of Muhadhdhab Al-Deen Al-Baghdadi to the progress of medicine and urology“, Saudi Medical Journal 27 (11): 1631 – 1641.
  20. Chairman's Reflections (2004), „Traditional Medicine Among Gulf Arabs, Part II: Blood-letting“, Heart Views 5 (2): 74 – 85 [80].
  21. Martín-Araguz A, Bustamante-Martínez C, Fernández-Armayor Ajo V, Moreno-Martínez JM. Neuroscience in al-Andalus and its influence on medieval scholastic medicine // Revista de neurología 34 (9). 1 май 2002 – 15. pág. 877 – 892. (на испански)
  22. David W. Tschanz, PhD (2003), „Arab(?) Roots of European Medicine“, Heart Views 4 (2).
  23. On the dominance of the Greek humoral theory, which was the basis for the practice of bloodletting, in medieval Islamic medicine see Peter E. Pormann and E. Savage Smith,Medieval Islamic medicine, Georgetown University, Washington DC, 2007 p. 10, 43 – 45.
  24. Micheau, Françoise. {{{title}}} // {{{journal}}}. с. 991 – 2., in Morelon Rashed, с. 1996.
  25. Peter Barrett (2004), Science and Theology Since Copernicus: The Search for Understanding, p. 18, Continuum International Publishing Group, ISBN 0-567-08969-X.
  26. Michael Dols has shown that the Black Death was much more commonly believed by European authorities than by Middle Eastern authorities to be contagious; as a result, flight was more commonly counseled, and in urban Italy quarantines were organized on a much wider level than in urban Egypt or Syria (The Black Death in the Middle East Princeton, 1977, p. 119; 285 – 290.
  27. Page through a virtual copy of Vesalius's De Humanis Corporis Fabrica, архив на оригинала от 18 август 2010, https://web.archive.org/web/20100818075226/http://archive.nlm.nih.gov/proj/ttp/books.htm, посетен на 2012-02-14 
  28. Madigan M, Martinko J (editors). Brock Biology of Microorganisms. 11th. Prentice Hall, 2006. ISBN 0-13-144329-1.
  29. Zimmer, Carl. 2004. Soul Made Flesh: The Discovery of the Brain – and How It Changed the World. New York: Free Press.
  30. "Pierre Fauchard: the 'Father of Modern Dentistry'". British Dental Journal 201, 779 – 781 (2006)
  31. Виж например QA мениджмънт
  32. Medical management is an umbrella term that encompasses the use of IT for health, disease, care and case management functions. Medical management strategies are designed to modify consumer and provider behavior to improve the quality and outcome of healthcare delivery. Medical Management
  33. Robert M. Veatch 1997, стр. 6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Medicine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​