Медицинска диагноза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Медицинска диагностика)
Лекар, Самуел Люк Филдс (1891 г.).

Диагнозата (от гръцки: διάγνωση – установявам, разпознавам) е медицински термин за точно означаване на болестното състояние на пациента.[1] Диагнозата задължително се изписва на латински език. Това правило позволява пълноценна професионална комуникация между медицинските специалисти от цял свят, независимо от тяхната националност и езикови умения.

За да се постави диагноза, трябва да се извърши медицински преглед. Той трябва да започне със снемане на анамнеза. След това се извършва клиничен преглед на пациента и при необходимост се назначават специални изследвания: електрокардиография (ЕКГ), рентгенография, хематологични анализи и др.

В зависимост от начина за достигане до диагнозата, тя може да бъде:

  • diagnosis per conclusionem – диагноза чрез заключение; методът се използва винаги, когато е възможно; диагнозата се поставя въз основа на характерните за болестта и категорично установени от лекаря симптоми, и синдроми; това е най-бързият, най-лесният и най-сигурният начин за поставяне на диагноза, но не винаги е достъпен
  • diagnosis per exclusionem – диагноза чрез изключване; методът се използва само когато наблюдаваните у пациента болестни признаци са типични за две или повече заболявания; тогава лекарят трябва да състави списък на всички болести, които могат да предизвикат установените признаци и да започне да назначава специални изследвания, за да елиминира неверните предположения едно по едно, като първо се изключва най-вероятното заболяване, след това следващото най-вероятно и т.н.; поставянето на диагнозата чрез този метод отнема дни, а понякога и седмици
  • diagnosis ex juvantibus – диагноза чрез ефекта от използваните лекарства; методът се използва само при непознати заболявания, или при тежки, животозастрашаващи състояния; състои се в последователно прилагане на лекарства от различни групи и непрекъснато, стриктно наблюдение на всички жизнени показатели на пациента; диагнозата се установява чрез ефекта от приложените лекарства; така поставената диагноза обикновено е обща и несигурна; методът може да отнеме седмици и месеци

В зависимост от характера на поставената диагноза, тя може да бъде:

  • diagnosis sympthomatica – симптоматична диагноза; основава се на установените тъканни и органни нарушения; симптоматичните диагнози се поставят бързо и лесно, по правило per conclusionem; симптоматични диагнози са: Pneumonia (възпаление на белия дроб), Pharyngitis (възпаление на глътката), Fractura ossis radii (счупване на лъчевата кост) и т.н.
  • diagnosis aethiologica – етиологична диагноза; основава се на точно установената причина за възникналото болестно състояние; етиологичните диагнози се поставят трудно, по правило per exclusionem, след назначаване на специални изследвания; етиологични диагнози са: Carcinoma hepatis (злокачествен епителен рак на черния дроб), Morbili (дребна шарка), СПИН и т.н.

Лекарите-специалисти по клинично изследване на вътрешните болести на пациента и поставяне на съответна диагноза се наричат интернисти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Медицинская диагностика // Большая советская энциклопедия. 3. Москва, 1969 – 1978.