Медицински университет – София

Медицински университет
	Медицински университет
Universitas Medicinae Serdicensis
Основан	22 ноември 1917 г.
Вид	държавен университет
Финансиране	61 млн. лева
Ректор	проф. Бойчо Ланджов
Преподаватели	1969
Студенти	6155 (2010 г.)
Местоположение	София, България
Цветове	Лилав
Адрес	София, бул. Ив. Гешов 15
Сайт	www.mu-sofia.bg
	Координати: 42°40′59.99″ с. ш. 23°18′25.99″ и. д. / 42.683333° с. ш. 23.307222° и. д.
	Медицински университет в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Медицински университет.

Медицински университет – София е най-старото училище за висше медицинско образование в България. Има филиал във Враца.

Университетът е акредитиран от НАОА за 6-годишен срок на 19 декември 2019 г. с оценка 9.56 и е с най-добра традиция в грантовото финансиране на научни изследвания. В него се обучават над 9000 студенти, от които 3100 чужденци, 121 докторанти, 2237 специализанти и 23 клинични ординатори.

История[редактиране | редактиране на кода]

Медицински университет – София води началото на историята си от основаването на Медицинския факултет в състава на Софийския университет (СУ) през 1917 г.

Хронология

1917 г. – НС приема закон за създаване на Медицинския факултет в СУ.
1918 г. – професор Г. Шишков прочита първата лекция в МФ на СУ.
1950 г. – МФ на СУ с указ № 246 на Президиума на НС се отделя от СУ и на негова основа се създава самостоятелно висше училище с името Медицинска академия (МА).
1954 г. – МА в София се преименува на Висш медицински институт (ВМИ).
1972 г. – ВМИ в София е включен в състава на новата обединена Медицинска академия със седалище в София, обхващаща всички висши медицински институти в страната.
1990 г. – МА в България се закрива, а висшите медицински институти отново стават самостоятелни.
1995 г. – ВМИ в София се преименува на Медицински университет.

Ректори^[1]

проф. Марко Марков (1950 – 1953)
проф. Петър Попхристов (1953 – 1955)
проф. Стефан Димитров (1955 – 1956)
проф. Алекси Пухлев (1956 – 1958)
проф. Христо Христозов (1958 – 1962)
проф. Радан Раданов (1962 – 1965)
чл.-кор. Георги Гълъбов (1965 – 1970)
проф. Николай Попов (1970 – 1972)
проф. Атанас Малеев (1972 – 1988)
проф. Асен Жабленски (1988 – 1990)
проф. Васил Василев (1990 – 1991)
проф. Димитър Джеров (1991 – 1999)
проф. Владимир Овчаров (1999 – 2008)
проф. Ваньо Митев (2008 – 2015)
проф. Вихра Миланова (2016 – 2016)
проф. Виктор Златков (2016 – 2020)
акад. проф. Лъчезар Трайков (2020 – 2024)
проф. Бойчо Ланджов (2024 - досега)

Ректорат[редактиране | редактиране на кода]

Ръководство с мандат 2024 -

Ректор: проф. Бойчо Ланджов, дм
Заместник-ректор по учебна дейност: проф. д-р Каролина Любомирова, дм
Заместник-ректор по наука и акредитация: проф. д.фарм.н. Валентина Петкова
Заместник-ректор по международна интеграция и проектно финансиране: проф. д-р Цветалина Танкова, дмн
Заместник-ректор по СДО и УБК: доц. д-р Елица Деливерска-Александрова, дм

Ръководство с мандат 2020 – 2024 г.[редактиране | редактиране на кода]

Ректор: акад. проф. д-р Лъчезар Трайков, дмн
Заместник-ректор по учебна дейност: проф. д-р Каролина Любомирова, дм
Заместник-ректор по наука и акредитация: проф. д.фарм.н. Валентина Петкова
Заместник-ректор по международна интеграция и проектно финансиране: проф. д-р Цветалина Танкова, дмн
Заместник-ректор по СДО и УБК: доц. д-р Елица Деливерска-Александрова, дм

Ръководство с мандат 2016 – 2020 г.[редактиране | редактиране на кода]

Ректор: проф. д-р Виктор Златков, дм
Заместник-ректор по учебна дейност: проф. д-р Тихомира Златанова, дм
Заместник-ректор по наука и акредитация: проф. д.фарм.н. Валентина Петкова
Заместник-ректор по следдипломно обучение, международна интеграция и проектно финансиране: проф. д.мед.н. Радомир Угринов

Председател на Академичния съвет е ректорът проф. д-р Бойчо Ланджов, дм. Главен секретар е гл. ас. д-р Видин Кирков, дм.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Медицински университет - София е комплексна структура, включваща 4 факултета, департамент, колеж и филиал във Враца, както и 14 университетски болници и други звена в София. Учебно-лечебната му структура се състои от 2 основни части – Предклинична база и Клинична база. В тях работят 1969 преподаватели и научни сътрудници.