Бакърлък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Медни рид)
Направо към: навигация, търсене
Медни рид
Поглед към Атия и Бакърлъка от морето
Поглед към Атия и Бакърлъка от морето
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.3975° с. ш. 27.6078° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Бургас)
Част от Странджа
Най-висок връх Бакърлъка 376,2 m
Медни рид в Общомедия
Защитена местност
„Бакърлъка“
природна забележителност в България
Bakarlakapanorama.jpg
Панорама към Созополския залив от връх Бакърлъка
Информация
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.3975° с. ш. 27.6078° и. д.
Местоположение България България
Данни
Площ 7.2 хектара
Създаден 15 октомври 2004
Защитена местност
„Бакърлъка“
в Общомедия

Медни рид (до 29 юни 1942 г. Бакарлък, Бакърлък, често членувано Бакърлъкът или Бакърлъка)[1] е рид в Югоизточна България, крайно североизточно разклонение на рида Босна от Странджа планина.

Ридът се простира от северозапад на югоизток на 18 – 20 км, а ширината му е 3 – 5 км. На северозапад започва от нос Чукаля на южния бряг на Бургаския залив и завършва на югоизток при проломната долина на река Ропотамо, която го отделя от изолираното възвишение Китка (Узунджа баир). На запад долините на реките Росенска (ляв приток на Ропотамо) и Отманлии (влива се в Циганския залив на Бургаския залив) го отделят от рисда Росен баир, с който в изворната област на двете реки (при село Росен) се свързва чрез ниска седловина. На изток се спуска към бреговете на Черно море.

Най-високата му точка връх Бакърлъка (376,2 м) се издига в северната му част. Изграден е от андезити, туфити, туфобрекчи и плутонични скали. В северната му част има находище на медна руда, познато още от дълбока древност. Климатът е умереноконтинентален с черноморско влияние. Отводнява се от малки реки и дерета. Почвите са излужени канелени горски. Билото и склоновете му са обрасли с гори от дъб, габър и липа.

По източното и западното му подножие са разположени 4 села: Атия и Равадиново по източното, Росен и Веселие по западното подножие.

През рида и по част от подножията му преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

Югоизточната част от рида (долината на река Ропотамо) попада в природния резерват „Ропотамо“, а най-северната му част е заета от лесопарка „Росенец“ (Отманлии).

По всички върхове на рида – от север на юг Атия, Бакърлък, Лободово кале, Малкото кале, има останки от тракийски крепости, градени от ломен камък без спойка. Методични разкопки са правени единствено на Малкото кале в периода 1973 – 77 г.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 139 – 140.