Медуза (бронепалубен крайцер, 1900)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Медуза.

„Медуза“
SMS Medusa
SMS Nymphe (1899).jpg
Бронепалубният крайцер „Амазоне“, систершип на „Медуза“
Флаг War Ensign of Germany (1903–1919).svgWar Ensign of Germany (1922–1933).svgНацистка Германия Германия
Клас и тип Бронепалубен крайцер от типа „Газеле“
Производител AG Weser в Бремен, Германия
Живот
Заложен 1900 г.
Спуснат на вода 5 декември 1900 г.
Влиза в строй 26 юли 1901 г.
Изведен от
експлоатация
потопен от екипажа на 3 май 1945 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 104,8 m
(108,7 m след модернизация)
Ширина 12,2 m
Газене 4,84 m
Задвижване 2 трицилиндрови парни машини с тройно разширение;
10 парни котли;
2 гребни винта;
8000 к.с.
Скорост 21,5 възела
(39,8 km/h)
Водоизместимост 3017 t (стандартна)
Броня щитове оръдия: 50 mm;
на палубата: 25 mm (по скосовете до 50 mm);
на бойната рубка: 80 mm
Екипаж 257 души
Далечина на
плаване
3560 морски мили на ход 10 възела
Въоръжение
Артилерия 10×1 105 mm (SK L/40)
Зенитна артилерия:
1×1 105 mm (SK C/32)
4×1 105 mm (SK C/33)
2×1 37 mm (SK C/30)
2×1 20 mm
(след модернизацията)
Торпеда 2×1 450 mm ТА

Медуза (на немски: SMS Medusa[1]) е немски бронепалубен крайцер от времето на Първата световна война, седмия поред кораб от серията крайцери на типа „Газеле“, построени за Имперския германски флот. В 1900 г. е заложен на стапелите на корабостроителницата „AG Weser“ в Бремен, спуснат на вода декември 1900 г., юли 1901 г. влиза в състава на Хохзеефлоте (Флота на откритото море). Въоръжен е с батарея от десет 105 mm оръдия и два 450 mm торпедни апарати. Развива скорост от 21,5 възела (39,8 km/h). „Медуза“ служи почти 40 години в състава на три германски флота. По време на Първата световна война е разузнавач към флота, а след това като кораб на бреговата отбрана. Става един от шестте крайцера, които Германия запазва след Версайския договор. В началото на 1920-те служи в състава на Райхсмарине. 1924 г. е отстранен от служба и се използва за второстепенни роли. 1940 г. командването на Кригсмарине преобразува „Медуза“ в плаваща зенитна батарея. До края на войната защитава пристанището на Вилхелмсхафен и е потопен от екипажа си. Останките на кораба са разкомплектовани за метал 1948 – 1950 г.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

„Медуза“ е заложен по договор „E“, корпуса е заложен в „AG Weser“ в Бремен 1900 г. Спуснат на вода на 5 декември 1900 г., след което започват довършителните работи. На 26 юли 1901 влиза в състава на флота на откритото море[2]. 104,8 m дълъг, 12,2 m широк, с газене от 4,84 m, водоизместимост 2972 t при пълно бойно натоварване[3]. Двигателната установка се състои от две „Компаунд“ трицилиндрови парни машини производство на AG-Germania. Тя развива мощност от 8 хиляди конски сили (6 kW), кораба развива скорост 21,5 възела (39,8 km/h). Парата за машините се образува в десет водотръбни котли система „Марин“. Крайцера може да носи 560 тона въглища, което осигурява далечина на плаване 3560 морски мили (6610 km) на скорост в 10 възела (19 km/h). Екипажа се състои от 14 офицера и 243 матроса[2].

Въоръжението на крайцера са десет 105 mm скорострелни оръдия система SK L/40 на единични опори. Две оръдия са в редица на носа, шест по бордовете, по три на всеки борд и две в редица на кърмата. Общия боезапас са 1000 изстрела, по 100 на оръдие. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 200 m. Също кораба е въоръжен с два 450 mm торпедни апарати с пет торпеда. Апаратите са корпуса на кораба под водата[4]. Кораба е защитен от бронирана палуба дебела от 20 до 25 mm. Дебелината на стените на рубката е 80 mm, оръдията са защитени с тънки щитове с 50 mm дебелина[5].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

След влизането в строй служи в разузнавателните сили на Хохзеефлоте[6]. 1905 е приписан към дивизията на крайцерите, като и еднотипните кораби „Ариадне“ и „Амазоне“, и броненосния крайцер „Принц Хайнрих[7]. Служи в тази роля до началото на Първата световна война в август 1914 г., след което е използван като кораб на бреговата отбрана. 1917 г. от крайцера са свалени 4 оръдия и той се използва като спомагателен съд на броненосеца „Княз Вилхелм“[8], който е учебен съд за военноморските кадети[9].

„Медуза“ преживява войната от 1920 до 1924 г. служи в състава на Райхсмарине[6]. В 1922 г. влиза в състава на действащата ескадра в балтийската база, заедно с броненосеца „Хановер[10]. В 1924 г. е отстранен от служба. На 29 март 1929 г. е зачеркнат от списъците на флота и впоследствие се използва като плаваща казарма във Вилхелмсхафен. През юли 1940 г. в хода на Втората световна война е преобразуван на зенитна батарея[6]. Въоръжението му в тази роля е едно 105 mm оръдие система SK C/32, четири 105 mm оръдия система SK C/33, две 37 mm оръдия система SK C/30 и четири 20 mm оръдия[11]. „Медуза“ е приписана към 222-ра противовъздушна група и остава в залива на Вилхелмсхафен до края на войната. На 3 май 1945 г., няколко дни преди края на войната екипажа потопява кораба. Останките му са извадени и предадени за срап 1948 – 50 г[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. От (на немски: Seiner Majestat Schiff) – Кораб на негово величество.
  2. а б Gröner, pp. 99 – 101
  3. Gröner, p. 100
  4. Gröner, p. 101
  5. Gröner, p. 99
  6. а б в г Gröner, p. 102
  7. Courtney, p. 22
  8. Gröner, pp. 101 – 102
  9. Gröner, p. 4
  10. Robinson, p. 1014
  11. Gardiner & Chesneau, p. 222

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Courtney, W. L.. The Fortnightly Review. Т. LXXVII. London, Chapman and Hall, Ltd., 1905.
  • Gardiner, Robert; Chesneau, Roger. Conway's All the World's Fighting Ships, 1922 – 1946. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1980. ISBN 0870219138.
  • Gröner, Erich. German Warships: 1815 – 1945. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1990. ISBN 0-87021-790-9.
  • Robinson F. M., January 1922. United States Naval Institute Proceedings. Т. 48. US Naval Institute.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Medusa (1900)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.