Междуметие

Междуметието е част на речта, която изразява чувства или желания (искане, заповед) или подражава природни звуци и шумове, животински гласове и звуци от човешка дейност.

Междуметията се употребяват главно в говоримата (устната) реч и по-рядко в писмените текстове, главно когато се предава или наподобява говоримата реч. Прекомерно наситената с междуметия реч е признак за висока емоционалност и/или бедност на езика (на други изразни средства).

За употребата им се използват наличните в азбуката букви (понякога неправописно и други, неазбучни символи), което прави записването им в текст условно, тъй като невинаги и не изцяло може да се предаде тяхната произносимост или звуков еквивалент. Междуметията влизат в изказването със собствената си семантика. Обикновено са в началото на изказването (в началото на изречение или по-дълго изказване, последователност от изречения) или самостойно (като самостоятелно изречение), като могат и да бъдат повторени в изказването.

Междуметията са неизменяеми думи и нямат свои словоформи.

Междуметията са вероятно най-старите езикови изразни средства (тоест думи или думи-фрази), с които хората са общували помежду си и по своя характер те са универсални, интернационални – съществуват във всички езици, макар че имат и своя национална езикова специфика. Езиковото заемане е характерно и за междуметията, макар и по-рядко отколкото за друг вид думи.

Общи примери

• ах…
• ех…
• иха…
• ураа…
• бау…
• мяу-мяу…
• чик-чирик…
• ааа…
• ооо…
• ц-ц-ц…
• ох…
• их…
• цап…
• цоп…
• пляс…
• пльок…
• ух...
• Ехее...
• бим-бам-бум...
• Брей...

Примерни изречения

• Пуф-паф и влакът тръгна.
• Въй, спечелихме!
• Ехаа, толкова е красиво!

Видове междуметия и примери

• За изразяване на непосредствени чувства и мисли, като например:
  • изненада: ах, о, въй;
  • възторг: иха, еха, уха, ехе;
  • страх (уплаха): оле;
  • съмнение: хм;
  • досада: их, ух, оф;
  • съжаление: тюх;
  • учудване: тц-тц, ау, оо;
• За изразяване на волеизява (искане, заповед):
  • повикване: ей, хей;
  • подтикване: хайде, айде;

Както се вижда може да се изразят с отделни звукове – най-често гласни или дълго произносими съгласни, кратки звукосъчетания, както и с други видове думи (съществителни, глаголи), нарочно употребени (например междуметията майчице, боже, гледай, виж, стой). При междуметията съответно най-често съществителните са в звателни форми (мале), а глаголите в заповедни (я виж, виж го ти).

Семантична многозначност има и при междуметията, като значението се определя от контекста на конкретната ситуация и се предава езиково чрез съответното произношение и интонация.

Например:

• Аха?
• Аха!