Международен номер на банкова сметка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Международен номер на банкова сметка – IBAN (на английски: International Bank Account Number) е международна договорка за идентифициране на банкови сметки. Първоначално е приет от Европейският комитет за банкови стандарти (на английски: en:European Committee for Banking Standards), а по-късно като стандарт ISO 13616:1997. Настоящият стандарт е ISO 13616:2007, който указва SWIFT като официален регистратор. Първоначално разработен за да улесни разплащанията в Европейския съюз, по-късно е въведен от повечето европейски държави, много от развиващите се страни, по-специално тези в Близкия изток и Карибския регион.

IBAN съдържа 34 буквено-цифрови символа: първите два са кодът на страната съгласно en:ISO 3166-1 alpha-2, следват 2 контролни цифри и накрая специфичен за всяка страна основен номер на банкова сметка (на английски: Basic Bank Account Number (BBAN)). Контролните цифри служат за проверка на верността на банковата сметка преди извършване на транзакция. BBAN се определя от съответната национална банка и е с фиксирана дължина от буквено-цифрови символи. Там се включват номерът на банковата сметка и индентификатор на банката като може да се добави и маршрутизираща информация. Допустимите символи в IBAN са цифрите от 0 до 9 и 26 главни букви от латинската азбука – от A до Z. Това важи дори и в страните, където тези символи не се използват в националната азбука.

Когато се изпраща по електронен път, IBAN не трябва да съдържа интервали, но написан на хартия, обикновено се разделя на групи от по 4 символа, отделени с интервал, като последната група може да варира по размер. Няколко примера:

Страна IBAN формат
България BG80 BNBG 9661 1020 3456 78
Гърция GR16 0110 1250 0000 0001 2300 695
Великобритания GB29 NWBK 6016 1331 9268 19
Саудитска Арабия SA03 8000 0000 6080 1016 7519
Швейцария CH93 0076 2011 6238 5295 7
Израел IL62 0108 0000 0009 9999 999

IBAN в България[редактиране | редактиране на кода]

От 5 юни 2006 г.[1] всички банкови сметки са мигрирани към IBAN като са генерирани съгласно международният стандарт за банкови номера. В България е приет от Българският комитет по стандартизация като стандарт БДС ISO 13616:2004 Международен номер на банкова сметка (IBAN). Понастоящем стандартът е заменен с БДС ISO 13616:2009.

Въвеждането и използването на IBAN в България се урежда с Наредба №13 на Българската народна банка и представлява последователност от 22 буквено-цифрови символа. IBAN номер се генерира за всяка банкова сметка на клиент само от банката, която го обслужва.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Една от основните цели на IBAN е да включи възможно най-много проверки за валидност при въвеждане на данни. Компютърна програма, която приема IBAN има възможност да установи:

  • код на страната
  • дължина на IBAN в съответствие със специфичния за страната брой символи
  • BBAN формат за съответната страна
  • банковата сметка, банковият код и кодът на страната отговарят на контролните цифри

Контролните цифри се изчисляват чрез MOD-97-10 съгласно стандарта ISO/IEC 7064:2003, който указва набор от системи способни да защитят низ от символи срещу грешки, които се случват при копирането на данни.

Проверка на IBAN[редактиране | редактиране на кода]

IBAN.com поддържа свободна услуга за валидация на IBAN за всички 57 страни приели IBAN[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]