Международен стандартен номер на книга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
13-цифров ISBN, 978-3-16-148410-0

Международният стандартен номер на книга (на английски International Standard Book Number, съкратено ISBN ) е уникален идентификатор на книги с цел търговско използване. Той представлява поредица от цифри и обикновено е отпечатан на задната корица на книгата като баркод, който може да се прочете с помощта на баркод четец.

История[редактиране | edit source]

Системата на ISBN е вид код, създаден във Великобритания през 1966 г. за нуждите на книжарниците W H Smith и първоначално се е наричала Стандартна номерация на книги (на английски: Standard Book Numbering, SBN), като това име е използвано до 1974 г. Приет е като международен стандарт ISO 2108 през 1970 г.

Подобен идентификатор е Международният стандартен номер на периодика (на английски: International Standard Serial Number, ISSN), който се използва за периодични издания, например списания.

От 1 януари 2007 г. ISBN съдържа 13 цифри, както е указано в този обобщен документ (на английски) от ISO. За стандарта отговаря подкомисия TC 46/SC 9.

Структура[редактиране | edit source]

Всеки международен стандартен номер на книга се състои от 4 или 5 части:

  • GS1 префикс: 978 или 979
  • идентификатор на групата
  • код на издателя
  • заглавие на книгата
  • контролна сума

В България[редактиране | edit source]

В България ISBN се въвежда с постановление на Министерски съвет от 6 март 1991 г. и се издава от Националната ISBN агенция, която има сключен договор с Международната агенция за ISBN[1]. Седалището на Националната агенция се намира в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” – София. Приет е и национален стандарт БДС 2108:2009 „Международна стандартна номерация на книги“. Първоначално трябва да се регистрира издателството, което получава издателски идентификатор (код). След това номерът за всяка книга се получава отделно, възможно е и по електронен път. Различен номер се предоставя за всяка езикова версия, промяна на носителя или заглавието, за печатна или електронна версия. Издателят има задължение да депозира определен брой екземпляри от книгата, а агенцията поддържа Национален регистър на издаваните книги в България [2]

Виж също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. За издатели. // Посетен на 4.4.2014.
  2. Как и къде се прави ISSN/ISBN регистрация. // Посетен на 4 април 2014.

Външни препратки[редактиране | edit source]