Междуритуална епископска конференция в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Междуритуална епископска конференция
Episcopal Conference of Bulgaria - Headquarters.jpg
Седалището на Епископската конференция в София
Информация
Седалище София, България
Sofia Center.png
42.6957° с. ш. 23.3362° и. д.
Местоположение в София

Междуритуалната епископска конференция в България (на латински: Conferentia episcoporum Bulgariæ) е църковна институция, орган на Католическата Църква в България. Тя включва епископите на католически епархии от латински и византийско-славянски обреди и поради това се нарича междуритуална. Органът има основно изпълнителна власт, в редки случаи и законодателна.

Цел и предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

Във всяка държава католическите епископи се събират в епископска конференция, на която решават общите проблеми на вярата и на местната Католическа Църква.

Първата национална Епископска конференция в света се създава през 1830 г. в Белгия. Съществуват над 100 национални епископски конференции, които обхващат цялата територия на дадената държава. Съществуват също около 15 епископски конференции, обхващащи повече от една страна, като например епископските конференции на Светите земи или Скандинавия.

През дълъг период от време съществуват неформални събрания на епископите от даден регион, но Вторият ватикански събор официално установява тази институция в Католическата Църква с Декрета за пасторалната дейност на епископите „Christus Dominus“, обнародван през 1965 г. от папа Павел VI. Същият папа със своето моту проприо „Ecclesiæ sanctæ“ от 1966 г. разпорежда са се създадат поясняващи допълнения към някои документи на Събора, между които и за „Christus Dominus“. Действията, правата и задълженията на Епископските конференции се регулират от Кодекса по църковно право от 1983 г. (канони 447 – 459). Естеството на конференциите и тяхната учителска власт се регулира от моту проприо на папа Йоан Павел II „Apostolos suos“ от 1998 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Формално Междуритуалната Епископска конференция в България съществува от 1970 г. следвайки решенията на Втория ватикански събор.[1]

На 3 ноември 1976 г. в България пристига делегация на Ватикана начело с кардинал Казароли, който поставя пред българските власти въпроса за признаване на Католическата църква в България за юридическо лице и епископската конференция като ръководен орган. Въпреки обещанията, това не е сторено.

През 1979 г. е направен нов опит да се признае епископската конференция от тримата български епископа – архиепископ Методий Стратиев, епископ Богдан Добранов и епископ Самуил Джундрин – като ръководен орган на Католическата църква, но Комитетът по въпросите на църквата и религиозните култове отказва да признае нейните правомощия. На следващата година е направен отново опит, който също завършва неуспешно.[2]

Подготовка за признаване на конференцията от официалната власт започва отново през 1990 г. но тя е факт с назначаване на архиепископ Марио Рици за апостолически нунций в България през 1991 г.[3] През същата година е основан органът на институцията в-к „Истина-Veritas“. През 1993 г. конференцията взема решение за координиране на благотворителността на Католическата църква в България, чрез създаване на нестопанската организацияКаритас България“. [4]

Епископска конференция[редактиране | редактиране на кода]

Седалището на Междуритуалната епископска конференция в България е в град София, ул. „Оборище“ 5.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Председатели[редактиране | редактиране на кода]

Информационен орган[редактиране | редактиране на кода]

  • в-к „Истина-Veritas“ – месечно издание на Епископската конференция в България до декември 2017 г.

Параклис[редактиране | редактиране на кода]

Благовещение Господне“ е параклис при седалището на Епископската конференция.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Епископската конференция в България има следната структура:

Източници[редактиране | редактиране на кода]