Мездра (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мездра.
| Община Мездра | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Враца |
| Площ | 519.112 km² |
| Население | 21 627 души |
| Адм. център | Мездра |
| Брой селища | 28 |
| Сайт | mezdra.bg |
| Управление | |
| Кмет | Иван Цанов (независим политик; 2019) |
| Общ. съвет | 21 съветници
|
.png) | |
| Община Мездра в Общомедия | |
Община Мездра се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца. Административен център е град Мездра.
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Общината е разположена в югозападната част на област Враца. С площта си от 519,112 km2 заема 3-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 14,34% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Враца;
- на изток – община Роман;
- на юг – община Ботевград, Софийска област;
- на запад – община Своге, Софийска област.
Релеф, води, климат, почви, флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западна Стара планина и Западния Предбалкан.
На север от проломът на река Искър, в западната част на общината се простира югоизточната и източната, ниска част на Врачанска планина. Най-високата точка е 1430 m н.в., намираща се югоизточно от хижа „Пършевица“. Южно от проломът и западно от десния приток на Искър Малката река в югозападните предели на общината попадат северните склонове на Ржана планина, която също е част от Западна Стара планина. Тук, южно от село Оселна, на границата със Софийска област се издига връх Щадимо (1549 m), най-високата точка на общината.
Останалите северни и източни части на общината са заети от полупланински ридове и хълмове, явяващи се части от Западния Предбалкан. Източно от долината на Малката река и южно от долината на река Искър на територията на община Мездра се простират северозападните части на предбалканския рид Гола глава с едноименния си връх от 853 m, издигащ се южно от село Типченица, на границата със Софийска област. В северната част на общината, по границата с община Враца, от запад на изток се издига рида Веслец, като масималната му височина в пределите на общината е 658 m, северно от село Върбешница. Територията между този рид на север, Ржана планина на юг и Врачанска планина на запад се заема от Мездренската хълмиста област, където надморската височина варира от около 300 m на запад, където се свързва чрез нисък праг с Врачанското поле до 167 m на изток в коритото на река Искър (най-ниската точка на община Мездра). През средата на Мездренската хълмиста област от запад на изток протича река Искър с част от средното течение.
Води[редактиране | редактиране на кода]
Основна водна артерия в общината е река Искър, която протича през нея от запад на изток на протежение от около 30 km. Реката навлиза в общината западно от село Елисейна и до село Ребърково тече през долната част на величествения Искърският пролом. В този участък отляво и отдясно в нея се вливат малки и къси реки и дерета стичащи се от Врачанска планина и Ржана планина. След това реката навлиза в Мездренската хълмиста област където прави множество меандри и северно от село Струпец (община Роман) на пуска пределите на общината. В този си участък реките вливащи се в нея са по дълги и по-малък наклон на течението си и водят началото си от ридовете Веслец на север и Гола глава на юг.
Хидрографските и хидроложките условия по отношение на повърхностните води се характеризират със следните показатели: гъстота на речната мрежа – 0,8 – 1 км/кв.км; средно годишен повърхностен отток-5-7л/с/кв.км. По-голяма е гъстотата на речната мрежа в Старопланинската верига, поради значителния наклон на склоновете, изградени от леко податливи на ерозия основни скали (водосборите на десните притоци на река Искър, водещи началото си от Ржана планина и водосборите на левите притоци, водещи началото си от Врачанска планина). По-ниска е гъстотата на речната мрежа в нископланинските и хълмисто-ридови терени на предпланинската част, която се пресича от следните по-големи реки – Моравешка, Крапешка, Типченишка, Боденска и др., всички притоци на Искър. Повърхностните води са с дъждовно-снежно подхранване и неустойчиво фазово разпределение на оттока. През лятото се наблюдава частично пресъхване на по-малките реки и дерета. Съгласно хидроложкото райониране, подземните води се отнасят към Севернобългарския хидрогеоложки район. В близост до Искър през пролетното пълноводие нивото на подземните води в алувиалните отложения достига до 0,5 – 1,5 м дълбочина, а през есенното маловодие – до 6 – 8 м. Ограждащите град Мездра планински масиви са силно окарстени, налице са карстови подземни води с дълбока циркулация. Не са установени термални води.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
В климатично отношение общината попада в умерено-континенталната подобласт от Европейско-континенталната климатична област и се отнася към Предбалканския припланински климатичен район. Атмосферната циркулация е от антициклонален тип, свързана е с активен въздушен пренос и оказва прочистващо влияние. Средноденонощната годишна температура на въздуха е 11,1 °C. Средномесечната амплитуда на въздуха е 9,3 °C. Характерна особеност на термичния режим през зимата са честите и продължителни температурни инверсии. Средномесечната относителна влажност на въздуха е 72%, с максимум през декември – 85% и минимум през август – 59%. Средногодишната сума на валежите е 811 мм. Средната височина на снежната покривка е около 10 см, а средногодишния брой на дните със снежна покривка е под 50. По отношение на вятъра преобладава тихото време – 58%. Преобладаващи са северозападните ветрове със средногодишна скорост 1,6 м/с. Късните пролетни слани и мразове в ниските части падат през третата десетдневка на април, а в по-високите части с пет-десет дни по-късно. Най-ранните есенни слани падат в началото на октомври (за по-ниските части) и в края на септември (за по-високите части).
Почви[редактиране | редактиране на кода]
На територията на общината са разпространени следните почвени типове: сива и кафява горска, хумусно-карбонатна, алувиална. Преобладаващите почвени типове са сивите горски почви, заемащи междинно място между излужените черноземи в равнинната част и кафявите горски почви в по-високите части на Стара планина. Покрай водното течение на река Искър се срещат алувиални почви като резултат от дългогодишно отлагане на наносни материали. При тях няма формирани генетични хоризонти и количеството на хумуса и общия азот не се подчинява на общите закономерности. По отношение на механичния състав, преобладаващи са леко песъчливо-глинестите и средно песъчливо-глинестите почви. Като цяло механичния състав е благоприятен и осигурява добър водно-въздушен режим.
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
Община Мездра по зоогеографското райониране на България попада в Северния регион на Старопланинския район, който включва и територията на Предбалкана. Според „Класификационна схема на типовете горски месторастения в България“, територията на общината попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България. Във вертикално отношение се разграничават следните два пояса – Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни. Растителността в първия пояс е представена от чисти и смесени благунови и церови формации със спътници от горун, габър, клен, мъждрян, бор, топола, акация, липа. От храстовите видове се срещат дрян, глог, смрадлика, драка, шипка, птиче грозде. Тревната растителност е представена от типичните за дъбовите гори видове: житни треви, острица, ягода, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др. Във втория пояс естествената растителност е представена от зимен дъб, бук, цер, сребролистна липа, явор, габър, трепетлика. На бедни и ерозирани терени са залесени черен и бял бор, акация и др.
Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение и по-слабо – средиземноморско. Разнообразието на животинския свят е ограничено, като следствие от продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в ливади и орни земи. В планинската част се срещат сърна, елен, дива свиня, заек, а от птиците – представители на сем. Вранови, стърчиопашкови, овесаркови, гълъбови и др. По течението на Искър преминава прелетния път на водоплаващите и блатни птици.
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Общината се състои от 28 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Население 2024 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Население 2024 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Боденец | 554 | 9,130 | Лик | 323 | 26,521 | ||
| Брусен | 470 | 6,807 | Лютиброд | 279 | 25,458 | ||
| Върбешница | 365 | 126,005 | Лютидол | 238 | 21,870 | ||
| Горна Бешовица | 151 | 18,793 | Мездра | 9216 | 5,343 | ||
| Горна Кремена | 421 | 28,371 | Моравица | 650 | 14,051 | Муравица | |
| Долна Кремена | 595 | 20,921 | Оселна | 359 | 22,903 | ||
| Дърманци | 397 | 9,460 | Ослен Криводол | 130 | 15,686 | ||
| Елисейна | 309 | 8,987 | Очиндол | 120 | 28,099 | ||
| Зверино | 1449 | 35,065 | Ребърково | 316 | 8,553 | ||
| Злидол | 83 | 7,417 | Руска Бела | 373 | 11,765 | Бела Руска | |
| Игнатица | 425 | 29,506 | Старо село | 95 | 25,293 | ||
| Кален | 86 | 22,248 | Типченица | 329 | 29,830 | ||
| Крапец | 405 | 8,602 | Цаконица | 56 | 17,664 | ||
| Крета | 227 | 5,754 | Царевец | 285 | 29,010 | Влашко село |
Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]
- МЗ № 1747/обн. 21 октомври 1936 г. – преименува с. Влашко село на с. Царевец;
- МЗ № 3287/обн. 11 декември 1938 г. – преименува с. Бела Руска на с. Руска Бела;
- МЗ № 3051/обн. 31 декември 1943 г. – заличава селата Горна Кремена и Долна Кремена и ги обединява в едно населено място – с. Голяма Кремена;
- МЗ № 2972/обн. 1 ноември 1944 г. – заличава с. Голяма Кремена и възстановява селата Горна Кремена и Долна Кремена;
- Указ № 435/обн. 31 август 1950 г. – признава с. Мездра за гр. Мездра;
- Указ № 148/обн. 29 май 1956 г. – заличава селата Горна Кремена и Долна Кремена и ги обединява в едно населено място – с. Кремена;
- Указ № 28/обн. 24 януари 1961 г. – заличава с. Кремена и възстановява селата Горна Кремена и Долна Кремена.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Неотговорили | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Неотговорили | ||
| Общо | 21 748 | 19 189 | 20 | 622 | 44 | 66 | 1807 | 100.00 | 88.23 | 0.09 | 2.86 | 0.20 | 0.30 | 8.30 |
| Мездра | 10 918 | 9407 | 3 | 185 | 25 | 38 | 1260 | Мездра | 86.16 | 0.02 | 1.69 | 0.22 | 0.34 | 11.54 |
| Зверино | 1728 | 1674 | 0 | 51 | Зверино | 96.87 | 0.00 | 2.95 | ||||||
| Моравица | 725 | 578 | 23 | 121 | Моравица | 79.72 | 3.17 | 16.68 | ||||||
| Игнатица | 624 | 583 | 0 | 0 | 0 | 3 | 38 | Игнатица | 93.42 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.48 | 6.08 |
| Боденец | 570 | 554 | 3 | 9 | Боденец | 97.19 | 0.52 | 1.57 | ||||||
| Долна Кремена | 562 | 458 | 9 | 67 | 5 | 6 | 17 | Долна Кремена | 81.49 | 1.60 | 11.92 | 0.88 | 1.06 | 3.02 |
| Горна Кремена | 487 | 435 | 0 | 49 | Горна Кремена | 89.32 | 0.00 | 10.06 | ||||||
| Оселна | 473 | 393 | 0 | 0 | 0 | 0 | 80 | Оселна | 83.08 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 16.91 |
| Брусен | 436 | 390 | 31 | 3 | 11 | Брусен | 89.44 | 7.11 | 0.68 | 2.52 | ||||
| Типченица | 413 | 409 | 0 | 0 | 3 | Типченица | 99.03 | 0.00 | 0.00 | 0.72 | ||||
| Елисейна | 407 | 284 | 3 | 118 | 0 | 0 | 2 | Елисейна | 69.77 | 0.73 | 28.99 | 0.00 | 0.00 | 0.49 |
| Руска Бела | 401 | 347 | 4 | 3 | 46 | Руска Бела | 86.53 | 0.99 | 0.74 | 11.47 | ||||
| Върбешница | 395 | 336 | 0 | 0 | 0 | 3 | 56 | Върбешница | 85.06 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.75 | 14.17 |
| Лик | 391 | 379 | 6 | 2 | Лик | 96.93 | 1.53 | 0.51 | ||||||
| Царевец | 382 | 374 | 0 | 5 | Царевец | 97.90 | 0.00 | 1.30 | ||||||
| Дърманци | 356 | 337 | 0 | 0 | 0 | 0 | 19 | Дърманци | 94.66 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 5.33 |
| Крапец | 356 | 259 | 0 | 97 | 0 | 0 | 0 | Крапец | 72.75 | 0.00 | 27.24 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Лютиброд | 355 | 334 | 0 | 3 | 17 | Лютиброд | 94.08 | 0.00 | 0.84 | 4.78 | ||||
| Ребърково | 346 | 303 | 37 | 5 | Ребърково | 87.57 | 10.69 | 1.44 | ||||||
| Лютидол | 255 | 251 | 0 | 0 | 0 | 0 | 4 | Лютидол | 98.44 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 1.56 |
| Крета | 218 | 185 | 24 | 0 | 8 | Крета | 84.86 | 11.00 | 0.00 | 3.66 | ||||
| Горна Бешовица | 185 | 176 | 0 | 7 | 0 | 0 | 2 | Горна Бешовица | 95.13 | 0.00 | 3.78 | 0.00 | 0.00 | 1.08 |
| Очиндол | 165 | 165 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Очиндол | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Старо село | 137 | 137 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Старо село | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Ослен Криводол | 135 | 120 | 0 | 13 | 0 | 0 | 2 | Ослен Криводол | 88.88 | 0.00 | 9.62 | 0.00 | 0.00 | 1.48 |
| Злидол | 121 | 119 | 0 | 0 | 0 | Злидол | 98.34 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | ||||
| Кален | 107 | 105 | 0 | 0 | Кален | 98.13 | 0.00 | 0.00 | ||||||
| Цаконица | 100 | 97 | 0 | 3 | 0 | 0 | 0 | Цаконица | 97.00 | 0.00 | 3.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[3][4][5][6]
| Партия или сдружение | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 |
|---|---|---|---|---|
| Избирателна активност по време на изборите | 52,02 % | 61,01 % | 62,57 % | |
| Общ брой места | 21 | 21 | 21 | 21 |
| Българска социалистическа партия | 12 | 7 | 8 | 7 |
| ГЕРБ | 3 | 8 | 5 | |
| Алтернатива за българско възраждане | 4 | |||
| Народен съюз | 3 | |||
| Либерален алианс – Има бъдеще за Мездра | 2 | |||
| Коалиция „Движение за община Мездра“ (Съюз на демократичните сили, Земеделски народен съюз, Демократи за силна България, Съюз на свободните демократи) |
4 | 2 | ||
| Обединена социалдемокрация | 2 | |||
| Венелин Димитров Кръстев – независим | 1 | |||
| Рома | 1 | 2 | ||
| Българска социалдемокрация | 1 | 2 | ||
| Надежда Илиева Йорданова – независим | 1 | |||
| Атака | 1 | |||
| Национално движение „Симеон Втори“ | 2 | 1 | ||
| Съюз на демократичните сили | 3 | |||
| Български земеделски народен съюз - Народен съюз | 2 |
Общински кмет[редактиране | редактиране на кода]
- 2015 – Генади Събков (БСП) печели втория тур с 58% срещу Николинка Кътовска (АБВ)
- 2011 – Иван Аспарухов (независим) печели на втория тур с 46% срещу Нели Стоянова (ГЕРБ).
- 2007 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Стефан Стефанов („Движение за община Мездра“).
- 2003 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур със 78% срещу Николай Велчев (независим).
- 1999 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Славей Младенов („ОДС плюс“).
- 1995 – Цветко Петков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втория тур с 59% срещу Веселин Кръстев (Народен съюз).
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През общината преминават участъци от трасетата на две важни за страната жп линии:
- от запад на изток по долината на река Искър – участък от 37,2 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;
- от югоизток на северозапад – участък от 8,9 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.
През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 80,9 km:
- участък от 22,8 km от Републикански път I-1 (от km 150,8 до km 173,6);
- началният участък от 25,3 km от Републикански път II-16 (от km 0 до km 25,3);
- началният участък от 20,2 km от Републикански път III-103 (от km 0 до km 20,2);
- последният участък от 3,6 km от Републикански път III-134 (от km 35,9 до km 39,5);
- началният участък от 9 km от Републикански път III-161 (от km 0 до km 9,0).
Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2018. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 5 октомври 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Мездра“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Мездра“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Мездра“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно община Мездра- ((bg)) Официален сайт
| ||||||||
| |||||
