Мездренска хълмиста област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Мездренската хълмиста област се намира в Северозападна България, Западния Предбалкан, област Враца.

Мездренската хълмиста област обхваща част от средното поречие на река Искър, като се простира на североизток от Врачанска планина, южно от рида Веслец и северно от планинския рид Гола глава. На запад чрез нисък праг се свързва с Врачанското поле, на югозапад преминава към Искърския пролом, а на изток постепенно се стеснява към Карлуковския пролом на река Искър.

Областта има хълмист релеф, като надморската ѝ височина в съседство с река Искър е от 150-250 м и до 300-350 м в подножията на оградните планини и планински ридове. Дължината ѝ от запад на изток е 24-25 км, а ширината - 10-12 км.

Изградена е от горнокредни окарстени варовици и палеогенски пясъчници и глини на Мездренската синклинала. Отводнява се от река Искър и нейните леви (Каменица, Крапешка бара, Върбешка бара) и десни (Брусника, Лишка река, Реката) притоци. Климатът е умереноконтинентален със средногодишни валежи 650-750 мм. Почвите са ливадни, сиви горски и рендзини. Тук-таме са запазени благуново-горунови гори. Големи площи са заети от обработваеми земи. Благоприятното съчетание на климат и почви са предпоставка за развитие на овощарството и лозарството.

В югозападната част на областта е разположен град Мездра, а в останалата част селата: северно от река ИскърБоденец, Брусен, Върбешница, Горна Кремена, Долна Кремена, Крапец, Крета, Моравица, Руска Бела, Старо село и Царевец; южно от река ИскърДърманци, Ослен Криводол и Синьо бърдо.

През Мездренската хълмиста област преминават 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

По долината на река Искър от Мездра до гара Струпец преминава участък от трасето на жп линията СофияГорна ОряховицаВарна, а в западната част, от Мездра до Враца преминава и участък от трасето на жп линията МездраВрацаВидин.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 312.