Мезек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мезек
Изглед към село Мезек от средновековната крепост
Изглед към село Мезек от средновековната крепост
Общи данни
Население282 души[1] (15 март 2024 г.)
7,73 души/km²
Землище36,517 km²
Надм. височина167 m
Пощ. код6521
Тел. код03777
МПС кодХ
ЕКАТТЕ47737
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Свиленград
Анастас Карчев
(ГЕРБ; 2019)
Мезек в Общомедия

Мезек е село в Южна България. То се намира в община Свиленград, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мезек е разположено на равнинен терен с надморска височина от ок. 170 m в Тракийската низина в подножието на Източните Родопи. Намира се на 10 km западно от общинския център Свиленград и на 60 km югоизточно от областния център Хасково.

На 4 км от селото се намира Кралимарковия камък.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мезек е основано на 2 км източно от сегашното му местоположение в местността Орехите (старо име: Юртището) по сведения на стари хора от селото. В миналото селото се нарича Музак, което по превод на Богдан Филов означава музей. По това време селото се състои от 800 – 1000 къщи. Бива обект на чести нападения поради разположението му на натоварен път, който свързва Централна Европа и Близкия изток. Намерени останки в Мезек свидетелстват, че при едно такова нападение селото е било разрушено. След това разрушение селяните временно бягат от него и като се връщат, образуват ново село по източните склонове на Източните Родопи. Датата на преименуването на Музак в Мезек не е известна.

Разкритите две тракийски гробници, популярната до селото и куполната под връх Шейновец, както и внушителната средновековна крепост в близост дават основание за предположения, че районът е обитаван от древността, но точни сведения за възникването на Мезек няма.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта над село Мезек

Крепост Калето[редактиране | редактиране на кода]

Южно от селото, върху един от първите ридове планината Гората (Източни Родопи), се намира една от най-добре запазените и големи български крепости. Крепостта е средновековна и има запазени кули и високи крепостни стени, ограждащи площ от 7 дка. До нея се стига по удобен път и по маркирана пешеходна и вело-пътека. В ъгъл на крепостта е построен и прикрит бетонен военен бункер през 1940-те години.

Гробница в Малтепе[редактиране | редактиране на кода]

Гробницата в Малтепе

През януари 1931 г. случайно е открита внушителната тракийска куполна гробница-мавзолей в могилата Малтепе, на 1 км източно от селото. Проучена е през лятото на същата година от професор д-р Богдан Филов и д-р Иван Велков и датирана в средата на IV век пр. Хр. Гробницата има голяма кошеровидна куполна камера, както и две пред-камери.[2] До тях се стига по най-дългия коридор (дромос), в който е изложена постоянна холографска експозиция, пресъздаваща намерените в гробницата находки чрез огледално-рефлексни холограми.

Гробница при Шейновец[редактиране | редактиране на кода]

Под връх Шейновец и на билото на планинския рид Гората (Св. Марина), на границата със землищата на с. Вълче поле и с. Малко градище се намира друга тракийска гробница (в община Любимец), чийто купол е изграден от застъпващи се квадри. Тя също е изследвана от проф. д-р Богдан Филов, наред с мезешката гробница.[3] До гробницата се стига по асфалтовия път от с. Мезек за връх Шейновец, като при един ляв завой на пътя, по билото на планината се отклонява черен път вдясно, преминаващ в горска пътека.

Паметникът на Шейновец

Връх Шейновец[редактиране | редактиране на кода]

Връх Шейновец в община Любимец е най-високият връх в планинския рид Гората (Св. Марина), първият дял на Източните Родопи, с надморска височина от 703,6 m. Върху самия връх има паметник на загиналите в Балканската война, а в подножието му – голяма ретранслаторна радио-телевизионна кула. Около върха личат останките на стара тракийска крепост.

Вино[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до с. Мезек се намира Винарска изба Катаржина Естейт, в която се произвежда вино с марката MEZZEK. В самото село също има малка бутикова винарна – винарна Мезек, където можете да опитате автентично местно вино. Това, и наличието на бунгала и ресторант, дава възможност за развитие на винен туризъм.

Екопътека[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 2006 г. е маркирана екопътека от центъра на селото до връх Шейновец. Дължината ѝ е около 7 км. Около 6 часа са необходими за отиване и връщане.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мезек
  • Димитър Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина[4]
  • Филип Гълъбов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Филов, Богдан. Куполните гробници при село Мезек // Известия на Българския археологически институт ХI (1). НАИМ, 1937.
  3. Филов, Богдан. Куполните гробници при село Мезек // Известия на Българския археологически институт ХI (1). НАИМ, 1937.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34