Мезра

Мезра (на османски турски: لسان عثمانی от арабски زْرَعَة, мезраа) е название в османската аграрна и данъчна практика за незаселена обработваема площ, напуснато или изоставено село, както и за обработваема земя, намираща се в близост до селище.

Съществуват различни мнения в османистиката относно произхода и естеството на мезрите. Някои автори възприемат мезрата и като временно обитавано селище. Когато османските чиновници се натъкнат на ненаселено място с гробище, водоизточник и следи от живот, те го записват като мезра. При демографски натиск, разбойнически нападения и епидемии селяните използват мезрата като допълнителна обработваема територия, временни заселища или места за евакуация. По-големият брой мезри в определени периоди и територии се разглежда като индикация за демографска или икономическа криза.

Мезрите се делят на близки и далечни от съответните села. Ако нерегистрирани от данъчните власти селяни (хайманета) се заселят в мезра, близка до някое село, над тях получава права спахията на селото, който има право да изисква полагаемата му се рента. Ако мезрата е далеч от село, заселниците се облагат в полза на фиска. За близка до някое село мезра се смята тази, чиито жители пият вода от кладенец на селото.