Мекиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мекиш
Мекиш.JPG
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Sapindales
семейство: Sapindaceae Сапиндови
род: Acer Явор
вид: A. tataricum Мекиш
Научно наименование
Уикивидове Acer tataricum
Linnaeus, 1753
Синоними
Списък
    • Acer cordifolium Moench
    • Euacer tataricum (L.) Opiz
мекиш в Общомедия

Мекишът (Acer tataricum - „татарски клен“) е сухоустойчив, непретенциозен широколистен вид, обикновено с размерите на храст или ниско дърво. В България мекишът се среща навсякъде, самостоятелно или като част от подлеса на различните типове гори и растителни съобщества в равнините и долния планински пояс до 1300 м надморска височина.[1] Стъблото му е с диаметър около 20 см (до 50 см максимум), покрито от сива гладка кора, която почти не се набраздява с възрастта. Младите клонки са сиво-червеникави и ребристи. Листата са прости, с яйцевидна форма, дълги до 10 см, целокрайни или със слабо (силно - при азиатския подвид ginnala) изразени дялове от всяка страна. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия и се появяват след разлистването. Цъфти през май и масово се посещава от пчелите за нектар и прашец. Плодът е с успоредни или слабо припокриващи се крилатки.

Освен значението си като декоративно и медоносно растение, този местен за България вид явор притежава дървесина с добри качества, която обаче не намира голямо приложение заради дребните му размери.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. София, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
  • Петков, Валентин. Медоносните растения и пчелната паша в България. София, Изд. "Захари Стоянов", Университетско изд. "Св Климент Охридски", 2006. с. 344.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Асьов Б., Петрова А., Димитров Д., Василев Р., Конспект на висшата флора на България (Четвърто допълнено и преработено издание), Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 44, ISBN 978-954-9959-58-1