Меконг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Меконг
Mekong River (Luang Prabang).jpg
Река Меконг при Луанпрабан.
Mekongbasin.jpg
Меконг и водосборният ѝ басейн на картата на Югоизточна Азия.
Общи сведения
Местоположение Югоизточна Азия
Флаг на Китай Китай
Флаг на Мианмар Мианмар
Флаг на Тайланд Тайланд
Флаг на Лаос Лаос
Флаг на Камбоджа Камбоджа
Флаг на Виетнам Виетнам
Дължина 4350 km
Водосборен басейн 795 000 km²
Отток 14 500 m³/s
Начало
Място Ласагонгма, Цинхай, Китай
Координати 33°42′29.99″ с. ш. 94°41′42″ и. д. / 33.708333° с. ш. 94.695° и. д.
Надм. височина 5 224 m
Устие
Място Южнокитайско море
Координати 10°11′41.3″ с. ш. 106°44′35.4″ и. д. / 10.194806° с. ш. 106.743167° и. д.
Надм. височина 0 m
Меконг в Общомедия

Меконг е голяма река в Югоизточна Азия. Тя е 12-та по дължина в света и 10-та по отток. Общата ѝ дължина е 4350 km. Извира от Тибетското плато в Тибет и се влива в Южнокитайско море чрез делта. Водосборният ѝ басейн има площ от около 795 000 km2 – от Тибет, през китайската провинция Юнан и Мианмар до Тайланд, Лаос, Камбоджа и Виетнам.

Реката е от огромно икономическо значение за региона, тъй като се използва за производство на електроенергия, напоителни системи, риболов, както и за „плаващи пазари“.

Големите сезонни колебания в пълноводието и наличието на прагове и водопади прави корабоплаването по реката извънредно трудно.

География[редактиране | редактиране на кода]

Меконг близо до Луанпрабан.
Меконг близо до Луанпрабан.
Сателитна снимка на Меконг при Пном Пен.

Точното място на извиране на реката, а оттук и точната ѝ дължина, е неизвестно, поради наличието на множество притоци в труднодостъпна среда и неравен релеф. Все пак, преценено е, че реката е дълга около 4350 km.

Според изявление на China Science Exploration Association, изворът на реката се нарича Ласагонгма и се намира на 5224 m надморска височина,[1] в планината Гуозонгмуча в провинция Цинхай. Експедиция, водена по-рано от Мишел Песел, идентифицира извора малко по-западно, на 4975 m надморска височина.[2]

В по-голямата си част Меконг протича през Китай, като в този участък реката е бурна, поради наличието на ждрела и пропасти. Напуска страната при надморска височина от 500 m.

След това реката формира границата между Мианмар и Лаос в продължение на 200 km, в края на които се намира Златния триъгълник и границата на горното и долното течение на Меконг.

По-нататък реката разделя Лаос и Тайланд, преди да навлезе изцяло в Лаос, поречието се характеризира с ждрела, бързеи и дълбочина от едва половин метър по време на сухия сезон. На юг коритото ѝ се разширява след Луанпрабан, където напоява региона в дълбочина до 100 m, а посоката ѝ е много променлива. Ендемичният за басейна на Меконг гигантски сом пангасианодон традиционно се е ловял в региона веднъж годишно, според традициите на кралското семейство. Днес видът е критично застрашен от изчезване.[3]

В по-нататъшното си течение реката отново представлява границата между Лаос и Тайланд, като минава покрай лаоската столица Виентян. След това отново протича само през Лаос, минава през град Паксе, след което пресича границата с Камбоджа. В този район живеят застрашените иравадийски делфини.[4]

В Камбоджа реката има бързеи в района на провинция Кратех. Малко след столицата Пном Пен, реката се разделя на два ръкава, които текат успоредно с основното течение на Меконг и са част от делтата.

Във Виетнам двата основни ръкава на реката се разделят на девет естуара, които се вливат в Южнокитайско море. Виетнамското име на реката е мотивирано от тези естуари (на виетнамски: Sông Cửu Long; букв. – „река на деветте дракона“).[5]

Близо 90 милиона души живеят в близост до реката.[6] Основната селскостопанска продукция на региона е оризът, който се отглежда върху площ от близо 140 000 km2.[6] Отглеждат се много сортове ориз.

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Меконг в Лаос.
Пресъхналото корито на Меконг във Виентян.
Плаващ пазар на Меконг във Виентян.
Лодки в делтата на Меконг във Виетнам.

Средният годишен отток за периода 1960 – 2004 г. е 14 500 m3/s.[7]

Годишното разпределение на речния отток е:

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Вливането на Нам У в Меконг.

По-големите притоци на Меконг от север на юг са:

Градове[редактиране | редактиране на кода]

Китай[редактиране | редактиране на кода]

Лаос[редактиране | редактиране на кода]

Камбожда[редактиране | редактиране на кода]

Виетнам[редактиране | редактиране на кода]

Делта[редактиране | редактиране на кода]

Меконг се разделя при Пном Пен на два ръкава: основен Меконг и Басак. Двата ръкава текат към Виетнам, където се разклоняват и образуват гъста хидрографска мрежа. Течението забавя скорост и образува наноси, формирайки много плодородна делта, която е център на оризопроизводство. Самата делта покрива 55 000 km2 и приютява около 18 милиона души.[8] Поради селскостопанското използване на реката в региона, естествената растителност намалява драстично. В Тай Нгуйен през 1950-те години 95% от площите са заети с гори, докато през 1990-те години намаляват до 50 %.[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

Карта от 1715 г., грешно показваща Чао Прая като приток на Меконг.
Членове на Меконгската Експедиция от 1866 – 1868 г.

От хиляди години река Меконг има жизненоважно значение за оцеляването на населението, установило се около поречието ѝ. Най-ранните селища по поречието на реката датират от 2100 години пр.н.е., а първата заселила се цивилизация е индизираното кхмерско кралство Фунан, основано през I век в делтата на долен Меконг. При разкопки са открити монети от много далечни места като Римската империя. През V век населените територии около реката са заети от кхмерското кралство Ченла, наследено от Кхмерската империя – Анкгор, която се явява и последното индизирано влияние в региона. Преди около 700 години хора от етническата група Таи бягат от Южен Китай, пресичат Меконг и основават кралство Сиам (днешен Тайланд), като използвали реката за защита от нашествия. Същата етническа група се заселва и в Лаос.

Португалецът Антонио де Фария е първия европеец, открил река Меконг през 1540 г. По това време европейците не проявяват голям интерес към Меконг, но все пак Испания и Португалия, организират няколко мисионерски и търговски експедиции в региона. През 1641 г. нидерландецът Герит ван Вуйстхоф предприема двугодишна експедиция по поречието на Меконг като достига до Виентян, столицата на днешен Лаос.[9]

В средата на XIX век французите, нахлуват в региона и превземат Сайгон през 1861 г. и установяват протекторат над Камбоджа през 1863 г. След като установили контрол над териториите французите предприемат първото систематично проучване от европейци на река Меконг. Експедицията е проведена между 1866 – 1868 г. и е водена от френския изследовател Ернест Марк Луи Дудар дьо Лагре.[10] Целта на експедицията е да се направи научно документиране, картографиране и оценка на плаваемостта на реката, за да свържат региона около делтата с пристанището в Сайгон, богатствата на южен Китай и горен Сиам. Амбициите са Сайгон да се превърне в голям търговски център като Шанхай.[11] Доста бързо обаче французите откриват, че по поречието на Мегонг има твърде много водопади и бързеи, за да бъде удобна за плаване. До края на първото десетилетие на XX век французите разширили контрола си над реката, достигайки Лаос, създавайки Френски Индокитай. По това време през 1900 г. изворът на реката бил открит от руския изследовател Пьотр Кузмич Козлов.[12] Френският контрол над региона бил прекратен след Първата и Втората Индокитайски войни. По време на Индокитайските войни през 70-те години на XX век в реката са потънали големи количества експлозиви. Тези експлозиви представляват голяма опасност за рибарите и създават много проблеми при строенето на мостове и напоителни системи. От 2013 г. с подкрепата на американското „Бюро за унищожаване и обезопасяване на оръжия“ се обучават камбоджански доброволци, които да премахват подводните експлозиви.[13]

От дълги години река Меконг е в основата на икономическия прогрес и сътрудничеството между държавите от североизточна Азия. През 1995 г. правителствата на Камбоджа, Лаос, Тайланд и Виетнам подписват „Споразумение за сътрудничество за устойчивото развитие на речен басейн Меконг“. Този проект е под егидата на комисията „Mekong River Commission“ (MRA). Комисията приема протокол, който задължава страните да уведомяват и консултират със съседките си всяко свое решение за проекти, свързани с реката.[14]

Дори и в днешни дни голяма част от река Меконг остава недоразвита и дори непроучена. Реката е тясно свързана с ежедневието на над 60 милиона души, които зависят от Меконг за оцеляването си. Животът около река Меконг постепенно се променя към по-добро. По реката започват да се строят и планират все повече мостове и язовирни стени.[15]

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

Мостът „Раш Мю“ във Виетнам.
Мост при делтата на Меконг.
  • Мост на дружбата Мианмар-Лаос (Myanmar-Lao Friendship Bridge) – строежът започва през февруари 2013 г., а церемонията по откриването му е на 9 май 2015 г. Цената за построяването е 26 милиона щатски долара. Мостът е дълъг 691.6 метра и свързва град Тачилейк от провинция Шан в Мианмар и провинция Луанг Намта в Лаос.[16]
  • Първи мост на дружбата „Тайланд-Лаос“ (Thai–Lao Friendship Bridge) – строежът започва през 1991 г. и приключва през 1994 г. Цената за построяването е 42 милиона австралийски долара като средствата са предоставени от правителството на Австралия. Мостът е с дължина от 1170 метра и свързва град Нонг Каи, столица на провинция Нонг Каи в Тайланд и префектура Виетнян в Лаос.[17]
  • Втори мост на дружбата „Тайланд-Лаос“ (Second Thai–Lao Friendship Bridge) – строежът започва през март 2014 г. и приключва през декември 2016 г., но официално е пуснат в експлоатация през януари 2017 г. Цената за построяването му е около 70 милиона щатски долара, финансирани главно от заем взет от Япония. Мостът е с дължина 1600 метра и широчина 12 метра. Свързва провинция Мукдахан в Тайланд и префектура Саваннакхет от страна на Лаос.[18] [19]
  • Трети мост на дружбата „Тайланд-Лаос“ (Third Thai–Lao Friendship Bridge) – строежът започва на 6 март 2009 г. Отворен е за експлоатация на 11 ноември 2011 г. Цената за построяването му е около 33 милиона щатски долара. Дължината му е 1423 метра, а широчината 13 метра. Мостът свързва провинция Након Патом в Тайланд и град Такхек от провинция Кхаммуан в Лаос.[20]
  • Четвърти мост на дружбата „Тайланд-Лаос“ (Fourth Thai–Lao Friendship Bridge) – мостът е открит официално на 11 декември 2013 г. Проектът е финансиран от правителствата на Лаос, Тайланд и Китай, а цената за построяването възлиза на около 1900 милиона тайландски бати. Дължината му е 630 метра, а широчината 14.7 метра като свързва област Чианг Конг от провинция Чианг Рай в Тайланд и град Бан Хуайсай, столица на префектура Бокео в Лаос.[21] [22]
  • Мост „Кизуна“ (Kizuna Bridge) – мостът се намира в провинция Кампонг Тям и свързва източната и западната част на Камбоджа. Мостът е открит на 11 декември 2001 г. и е първия мост над река Меконг, построен в Камбоджа. Дължината му е от 1500 метра, а цената за построяването му възлиза на 56 милиона щатски долара, финансирани от японското правителство.[23]
  • Мост „Прек Тамак“ (Prek Tamak Bridge) – мостът се намира на 40 км северно от столицата на Камбоджа Пном Пен и отново свързва източната и западната част на страната, които са пресечени от Меконг. Построяването на моста е е поверено на китайска фирма, а цената възлиза на 43.5 милиона щатски долара. Мостът е открит през 2010 г. Дължината му е 1060 метра, а широчината 13.5 метра.
  • Мост „Неак Леунг“ (Neak Loeung Bridge) – мостът свързва провинция Кандал с град Неак Леунг от провинция Прей Венг в Камбоджа. Мостът е дълъг 2200 метра и е най-дългият мост над Меконг в Камбоджа. Проектът е осъществен и финансиран от японското правителство. Официалното му откриване е през април 2015 г.[24]
  • Мост „Му Туан“ (Mỹ Thuận Bridge) – Му Туан е висящ мост над река Меконг, свързващ област Кай Бе от провинция Тиен Ян с провинция Вън Лонг във Виетнам. Дължината му е 1545 метра, а широчината му 23.6 метра. Цената за построяване възлиза на космическите 247 милиона щатски долара, а проектът е подпомогнат от австралийското и японското правителсво. Строежът приключва през 2000 г.[25]
  • Мост „Кан То“ (Cần Thơ Bridge) – представлява въжен мост над река Бассак, която е най-големия ръкав на река Меконг. Мостът се намира в град Кан То – южен Виетнам. Дължината му е от 2750 метра, ширината 23.1 метра, а височината 175.3 метра, което го прави най-дългият висящ мост в североизточна Азия. Официалното откриване на моста е забавено поради непредвидено разрушаване на част от моста през 2007 г. Въпреки това мостът е завършен успешно и отворен през април 2010 г.[26] Проектът е финансиран от колаборация между японското и виетнамското правителство и възлиза на около 200 милиона щатски долара.
  • Мост „Раш Мю“ (Rạch Miễu) – представлява въжен мост, свързващ град Меи То от провинция Тиен Ян с провинция Бен Тре във Виетнам. Дължината му е 2868 метра, широчината 12 метра, а височината 117 метра. Открит е през януари 2009 г. като инвестицията за построяването му възлиза на 84 милиона щатски долара.
  • Мост в Лаос – изграден е мост, който изцяло се намира в територията на Лаос. Намира се в град Паксе от провинция Чампасак и е дълъг 1380 метра. Строежът му завършва през 2000 г.
  • В проект на построяване са Пети и Шести мост на дружбата Тайланд-Лаос.[27]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Final Determination of the Source of the Mekong River. Winn and Tamotsu Nakamura.
  2. ((en)) Source of the Mekong – Royal Geographic Society of Great Britian
  3. ((en)) Pangasianodon gigas (Giant Catfish, Mekong Giant Catfish)
  4. ((en)) Orcaella brevirostris (Irrawaddy Dolphin, Snubfin Dolphin)
  5. ((en)) River of Nine Dragons – John Richardson
  6. а б ((en)) The Mekong River
  7. а б ((en)) Overview of the Hydrology of the Mekong Basin
  8. ((en)) Poor water management hits Delta
  9. Wuysthoff, Gerrit. Le journal de voyage de Gerrit van Wuysthoff et de ses assistants au Laos, 1641 – 1642. Centre de documentation et d'information sur le Laos, 1993.
  10. https://www.britannica.com/biography/Ernest-Marc-Louis-de-Gonzague-Doudart-de-Lagree
  11. http://fishbio.com/field-notes/mekong-basin/a-historic-mekong-journey
  12. http://www.orientalstudies.ru/eng/index.php?option=com_personalities&Itemid=74&person=29
  13. https://www.pri.org/stories/2013-03-24/cambodia-demining-depths
  14. http://www.mrcmekong.org/about-mrc/history/
  15. http://www.avalonwaterways.com/Rivers/Mekong/#2
  16. http://www.mizzima.com/news-international/myanmar-lao-friendship-bridge-opens
  17. http://thailand.embassy.gov.au/bkok/FunRun_Bridge_History.html
  18. http://en.people.cn/200612/20/eng20061220_334347.html
  19. http://thailand.prd.go.th/thailand_illustrated/content.php?s_id=294
  20. https://structurae.net/structures/third-thai-lao-friendship-bridge
  21. http://www.ttrweekly.com/site/2013/12/4th-friendship-bridge-opens/
  22. http://www.bangkokpost.com/learning/learning-news/221957/thai-lao-friendship-bridges-no-3-and-4
  23. http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/1691159.stm
  24. http://www.bangkokpost.com/archive/cambodia-opens-japan-funded-bridge-across-mekong/519635
  25. http://vietnamnews.vn/economy/297447/my-thuan-bridge-to-cost-247m.html#DUV1UDrDx55tlAmy.97
  26. https://web.archive.org/web/20070901211543/http://vietnamnews.vnanet.vn/2004-09/27/Stories/02.htm
  27. http://www.ttrweekly.com/site/2013/12/4th-friendship-bridge-opens/