Направо към съдържанието

Мекотелки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мекотелки
Rhagonycha fulva
Rhagonycha fulva
Класификация
клон:Filozoa
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Бръмбари (Coleoptera)
серия:Elateriformia
надсемейство:Elateroidea
семейство:Мекотелки (Cantharidae)
Научно наименование
Imhoff, 1856
Мекотелки в Общомедия
[ редактиране ]

Мекотелките[1] (Cantharidae) са неголямо семейство бръмбари разпространено из целия свят. Описани са около 5 100 вида, разпределени в 160 рода.[2] В Европа се срещат около 500 вида, от които в България – 40 вида.[3]

Както ларвата, така и имагото на тези насекоми имат чифтни жлези на сегментите, които отделят отблъскващи секрети. Chauliognathini отделят отблъскващата киселина (Z)-8-дихидроматрикария, за която се предполага, че се добива от растения, служещи им за храна.[4] Chauliognathus pulchellus пък синтезира някои алкалоиди, типични за калинките, например - прекокцинелин.[4] Имагото на мекотелките обикновено има ярки цветове, за да сигнализира, че е неприятно или отровно за ядене.

Външен вид

[редактиране | редактиране на кода]

Имаго

[редактиране | редактиране на кода]
Malthinus flaveolus има къси елитри

Дължината на мекотелките варира от 1,2 до 28 mm.[5] Те имат издължено и меко тяло с почти успоредни страни, с дълги крачета и антенки. Елитрите им често не покриват върха на коремчета, а понякога са съвсем къси (например при Malthininae, Ichthyurini). Оцветяването често включва ярки апосематични цветове, предупреждаващи за неприятния им вкус.[6]

Антенките са с 11 членчета и обикновено са нишковидни, но могат да бъдат и трионовидни, гребенести, ветриловидни и др.[5] Главата е издадена напред (прогнатна) и се вижда отгоре. Лабрумът е ципест и често покрит от клипеуса.[5] Средните кокси се докосват или почти се докосват. Стъпалната формула е 5-5-5, като четвъртото членче е двуделно.

Ларва

[редактиране | редактиране на кода]
Ларва на мекотелка

Ларвата е камподеовидна, кадифена на вид, покрита с къси хидрофобни космици. Често с чифт тъмни петна на всеки гръден сегмент. Последният сегмент - без придатъци, освен при някои видове Malthinus, които имат чифт склеротизирани кукички.[5] Главата е с издаден напред устен апарат и чифт странични прости очи. Антенките с 3 сегмента. Максиларните палпи с 3 или 4 сегмента.

Жизнен цикъл

[редактиране | редактиране на кода]

Имагото живее няколко седмици, много е активно (предимно денем) и летящо и се среща най-често по различни растения – там могат да се хранят както с цветен прашец и нектар, така и с други безгръбначни посетители на растенията.[7] Някои видове са активни нощем и са привличани от светлината.[5]

Животът на ларвата е много по-дълъг и може да премине през 10 излинявания.[7] При някои видове, първите 2–3 възрасти на ларвата не се хранят и имат къси антенки, крачета и устен апарат.[5] Ларвите живеят в приземния слой – сред окапали листа, рохка почва, под камъни и под кора на паднали дървета.[7] Те са хищни и се хранят с разни безгръбначни като червеи, охлюви, насекоми, нападайки дори други хищници като ларви на бръмбари от подсем. Cicindelinae.[7] При по-голяма гъстота, в лабораторни условия, ларвите прибягват и до канибализъм.[7] Ларвите на някои видове (например Silis) се хранят и с растения.[5]

В умерените пояси, мекотелките презимуват в стадий ларва. Обикновено какавидират в камерки в почвата.

Систематика

[редактиране | редактиране на кода]

Според съвременната класификация, мекотелките се поставят в надсемейство Elateroidea, а най-близкородственото им друго семейство е това на Светулките.[8]

Семейството е разделено на 10 подсемейства:[9]

Видове в България

[редактиране | редактиране на кода]

Най-често срещаните видове в България са Cantharis rustica, Rhagonycha fulva и Cantharis livida.[10] Досега в страната са установени следните 40 вида:[3]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  • kerbtier.de: Cantharidae – сравнителни снимки на някои европейски мекотелки

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бечев, Димитър. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2.2. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2021. ISBN 9789544235789. с. 118.
  2. ↑ Insect Biodiversity. Science and Society. Volume 1. John Wiley & Sons, 2017. ISBN 9781118945537. с. 340.
  3. 1 2 PESI portal – Cantharidae // Посетен на 28 май 2023.
  4. 1 2 Dettner, K. Chemosystematics and Evolution of Beetle Chemical Defenses // Annual Review of Entomology 32. 1987. DOI:10.1146/annurev.en.32.010187.000313. с. 33 – 34.
  5. 1 2 3 4 5 6 7 American Beetles, Volume II. Polyphaga: Scarabaeoidea through Curculionoidea. CRC Press, 2002. ISBN 0849309549. с. 202 – 214.
  6. ↑ Hangay, George, Zborowski, Paul. A Guide to the Beetles of Australia. CSIRO Publishing, 2010. ISBN 9780643094871. с. 130, 131.
  7. 1 2 3 4 5 Handbook of Zoology. Arthropoda: Insecta. Coleoptera, Beetles, Volume 2: Morphology and systematics (Elateroidea, Bostrichiformia, Cucujiformia partim). Walter de Gruyter, 2010. ISBN 9783110190755. с. 153 – 158.
  8. ↑ Kundrata, Robin и др. The comprehensive phylogeny of the superfamily Elateroidea (Coleoptera: Elateriformia) // Molecular Phylogenetics and Evolution 76. 2014. DOI:10.1016/j.ympev.2014.03.012. с. 162 – 171.
  9. ↑ Family-group names in Coleoptera (Insecta) // ZooKeys 88. 2011. DOI:10.3897/zookeys.88.807. с. 54.
  10. ↑ iNaturalist: Наблюдения на мекотелки: видове // Посетен на 28 май 2023.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мекотелки&oldid=12547448“.