Мелетий Божинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мелетий Божинов
български иконописец
Роден
Починал
1954 г. (82 г.)

Националност Флаг на България България
Семейство
Съпруга Мария Тодорова
Деца Божин, Павел, Ексена, Цвета и Елена
Подпис Signature of Meletiy Bozhinov (vectorized).svg
Мелетий Божинов в Общомедия
Икона на Свети Димитър от Мелетий Божинов, Гложенския манастир, 1902 г.

Мелетий (Мелетия) Божинов Танушев е български иконописец от Възраждането, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в мияшкото село Росоки, Дебърско в 1872 година.[1] В 1885 година работи със съселяните си зидари братя Христо и Божин, които строят къщи във Видин.[1] На 15 години обаче постъпва като ученик по образопис при Мирон Илиев от Тресонче срещу един наполеон годишно.[1] От 1887 година работи почти навсякъде с Мирон Илиев.[1] През пролетта на 1890 година Мирон Илиев се връща в Оряхово, откъдето с Григор Пачаров заминават за Македония.[2] А Велко Илиев, Саве Попбожинов и Мелетий Божинов изрисуват църквата в село Катен.[2] През есента Мирон и Григор се връщат и заедно с другите трима заминават за Влашко и изписват църквата „Свети Николай“ в село Вълчеле.[2]

След работата във Вълчели Мелетий бил признат от Мирон Илиев за майстор и му е дадена заплата. На следната 1891 година Мелетий е в Оряхово и рисува из селските църкви в околията.[3]

В 1892 година Велко Илиев и Мелетий Божинов рисуват иконите на църквата църквата „Свети Лука“ в Търнава, Врачанско.[3][4]

През същата 1892 година Мирон Илиев, Мелетий Божинов и Григор Пачаров рисуват църквата на село Пражба, Каракалско. След завръщането си рисуват в църквата „Света Петка“ на Селановци, Оряховско.[2]

В 1893 година Мирон Илиев работи в „Свети Георги“ в Луковит с помощниците си[2] и Максим Ненов.[5] Там изписват купола и поправят икони.[2]

През есента на 1893 година тайфата на Мирон Илиев работи в „Света Троица“ в Карлуково. Работят в „Света Троица“ в Мездрея (1893) и в „Свети Атанасий“ в Галатин. По-късно Мирон Илев работи в старата църква „Свети Георги“ в Оряхово, където преправя лозите, позлатява резбите и рисува стенописи.[2]

В 1894 година Мелетий Божинов и Григор Пачаров рисуват в „Успение Богородично“ в Малорад.[3]

През есента на 1894 година Мирон, Мелетий и Саве отиват в Червен бряг, а Велко и Григор след като завършват работата в църквата „Свети Спас“ в Бутан, се присъединяват към тях и рисуват икони и стенописи в Червен бряг. След това Мирон Илиев работи с тайфата си в Реселец и изрисува всички икони и стенописи в църквата „Свети Георги“. На следната 1895 година работят в „Успение Богородчно“ в Габаре и после се връщат у дома в Дебърско. На следната година отново са в Оряхово и работят икони за различни църкви. В 1897 година работят в църквата „Света Троица“ на село Радиненец[2][6] и обикалят из Плевенско.[2]

На следната 1898 година Мирон Илиев, Велко Илиев, Григор Пачаров и Мелетий Божинов рисуват в църквата на Бреница „Възнесение Господне“ и в „Свети Четиридесет мъченици“ в Липен.[2]

В 1898 година Мелетий Божинов работи в селата около Турну Северин.[3]

В 1899 година тайфата на Мирон Илиев работи в църквата на Криводол „Света Троица“, а на следната 1900 - в „Успение Богородично“ в Малорад.[2]

В 1900 година заедно с Аргир Щерев от Галичник[7] заминава за Влашко и работи в Корабия. След завръщането си оттам работи в „Свети Николай“ в Костичовци и в „Света Троица“ в Карбинци. През лятото на 1901 година отново с Аргир Щерев заминават за Влашко и работят „Успение Богородично“ в Константинещи и във Верея. После се Мелетий се отделя от Аргир и работи в „Свети Архангели“ в Пояна Маре, а през есента — в Градище. В Костенце рисува с Илия Димитреску, чийто баща е българин, а сам — в Поточе, Слатинско.[3]

В 1902 година с Димитреску работи в околностите на Хорес. По-късно Мелетий работи във Видинско — в „Св. св. Кирил и Методий“ в Цар Петрово (1910),[3][8] в Калина и на други места.[3]

По-късно Мелетий Божинов работи в „Свети Никола Летни“ в Маврово, Западна Македония.[3] Връща се в Северозападна България и работи в „Свети Николай“ в Шишенци (1906),[3] в „Свети Илия“ в Шипиково,[3] в „Света Петка“ в Халово (1907),[3][9] в „Свети Георги“ в Мали Ясеновец, в „Успение Богородично“ в Сланотрън,[3][10] във Видин,[3] в „Свети Николай“ в Костичовци,[3] в „Свети Георги“ в Луковит (1915)[3] и в Брусарския манастир (1916).[3][11][12][13] Едни от последните му творби са иконите на Разбоишкия манастир.[3]

Умира в 1954 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 260.
  2. а б в г д е ж з и к л Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 204.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 261.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 205.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 189.
  6. Село Обнова. // Община Левски. Посетен на 5 април 2014.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 309.
  8. Възстановяват храм във видинското село Цар Петрово. // БНР. Радио Видин. Посетен на 18 април 2015.
  9. Храм Преподобне мати Параскеве у Халову (1906). // Епархија Тимочка. Посетен на 8 април 2015.
  10. Сланотрън. // Vidin Online. Посетен на 8 април 2015.
  11. План за икономическо развитие на Община Брусарци 2007 - 2013. //
  12. Христова, Рени. Монашески работи. // Монт-прес Online, Брой 65 (2197), година ХХV, 2-3 септември 2014 г. Посетен на 8 април 2015.
  13. Брусарски манастир “Св. Архангел Михаил”. // Свети места. Посетен на 8 април 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония