Мелетий Преспански и Охридски
| Мелетий Μελέτιος | |
| гръцки духовник | |
| Роден |
около 1814 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 февруари 1892 г.
|
Мелетий (на гръцки: Μελέτιος, Мелетиос) е гръцки духовник, преспански и охридски митрополит от 9 април 1860 до 1879 година.[1] Мелетий е „фанатизиран грък, познат с грубостта на характера си и със скандалния си разврат“, който се сблъсква с българското национално движение в Охрид.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мелетий е роден около 1814 година[1] в цариградския квартал Арнавуткьой.[3] Произхожда от Миханиона, Кизическо.[1]
Пристига в Охрид в 1847 година като протосингел на митрополит Дионисий и управлява епархията в негово отсъствие.[4] На 27 юли 1854 година в църквата „Свети Никола“ в Крушево е ръкоположен за велички епископ и назначен за викарий на Преспанската и Охридска митрополия.[1]
Около 1855 - 1856 година заради интриги срещу Дионисий е дигнат от Охрид и прехвърлен в Зворник (Босна) като митрополитски наместник в тая епархия.[5]
Кузман Шапкарев пише за Мелетий:
| „ | Мелетий, родом грък от цариградското предградие Арнауткьой, человек неук, но красив и представителен; а, от друга страна, лукав и зъл како същ фанариотин, дойде за пръв път в града и епархията ни заедно с охридский митрополит Дионисия като негов протосингел, който в случайно отсътствие на митрополита управляваше вместо него митрополитските работи или като негов наместник представяваше го в Ресен или в Крушово, където повечето време и пребиваваше. На последните години от Дионисиевото в Охрид пребиваване Мелетий биде възведен на епископский чин, с титла Велицкий епископ... Мелетий във времето на протосингелуванието си в Охридската епархия освен блуднический си живот, който излишне считам да излагам подробно, представляваше лице на същ „кърджалия“ — притесняваше и грабеше народа немилостиво, взимаше му покъщнината, ако би някой не бил в състояние да му заплати справедливата или несправедлива владичнина. За венчание изискваше и взимаше неимоверни суми, само ако би да се появело някое като мало-много съмнително сродство. Инак беше още и безчеловечен и немилостив злодей и предател, с една реч, същ зъл човек... След възведението си на епископский чин Мелетий взе да интригува и против стареца си Дионисия, вследствие на което и биде проводен в Босна, като изпълняющ длъжността на зворничкий митрополит, който по подобни, види се, владички злоупотребления, бил временно вдигнат от епархията.[5] | “ |
На 29 декември 1859 година митрополит Йоаникий Преспански и Охридски умира. Три месеца преди това при уреждането на кукушкия български униатски бунт, Патриаршията е обещала на Иларион Макариополски да дава на българите владици от тяхната народност, веднага след като се появи ваканция.[6] След смъртта на Йоаникий охридските кожухари, живеещи в Цариград, се явяват във Фенер, за да поискат българин владика и предлагат трима кандидати Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, току-що присъединил се към българското църковно движение и архимандрит Антим, който още не е скъсал с Патриаршията. Кирил VII Константинополски привидно дава вид, че приема това желание, но вместо това на 11 януари 1860 година[7] назначава Мелетий Велички. Това скандално назначение води до Великденската акция от 1860 година, с която българските църковни водачи обявяват скъсването си с Цариградската патриаршия.[2]
На 28 февруари 1860 година Мелетий пристига в Цариград[8] и заема митрополитската катедра в Охрид въпреки упоритата съпротива на българското гражданство и владичеството му става известно с гоненията на българщината. Мелетий е основен виновник за гибелта на Димитър и Константин Миладинов.[9] Под българския натиск след основаването на Екзархията и появата на екзархийския митрополит Натанаил в Охрид, в 1872 година Мелетий се мести в българо-влашкия градец Крушево, който става център на патриаршеската епархия, но не е отзован. Мелетий заема охридската катедра до 1880 година.[10][11]
По-късно от 11 април 1880 година е проедър на Стагийската епархия.[12]
Умира от пневмония на 23 февруари 1892 година в Атина, където участва в заседанията на Светия синод на Църквата на Гърция.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Πρόεδρος Σταγών κυρός Μελέτιος. (περ. 1814-1892) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 март 2020 г.
- ↑ а б Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 122.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 103.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 54.
- ↑ а б Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 71.
- ↑ Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 121.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 173. Посетен на 4 септември 2014.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 174. Посетен на 4 септември 2014.
- ↑ Миладинова, Царева. Епоха, земя и хора, София, 1985, стр. 299.
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Ίδρυμα Mελετών Xερσονήσου του Aίμου. Θεσσαλονίκη, Institute for Balkan Studies, vol. 56, 1962. σ. 28.
- ↑ Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´ // Θεολογία 31 (4). Οκτώβριος - Δεκέμβριος 1960. σ. 550.
| пръв | → | велички епископ (27 юли 1854 – 11 януари 1860) |
→ | Паисий |
| Йоаникий | → | преспански и охридски митрополит (11 януари 1860 – 11 април 1880) |
→ | Александър |
| Климент | → | стагийски проедър (11 април 1880 – 23 февруари 1892) |
→ | ? |
