Мелнишка българска община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българското сдружение. За гръцкото вижте Мелнишка гръцка община.

Мелнишка българска община
Vek 12 October 1874 Article about the Melnik Bulgarian Comune.jpg
Дописка, в която се съобщава за обиколката на Атанас Павлов за събиране на помощи за българското просветно дело в Мелник, вестник „Век“, Цариград, брой 40, 12 октомври 1874 г.
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана 1870-те г., Османска империя
Закрита 1912 г., България
Правно положение несъществуваща
Седалище Мелник
Официални езици български

Мелнишката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти, създадено в 19 век в град Мелник, тогава в Османската империя.

История[редактиране | редактиране на кода]

Не е доказана точната дата на създаване на българската община в Мелник. Първите ѝ документирани прояви са от началото на 70-те години на 19 век, т.е. след като е издаден ферманът. Поради факта, че Мелник е седалище на гръцката митрополия, едва ли българската община е създадена преди това.[1] Свещеник Атанас Павлов е един от основателите и член на Мелнишката българска община. На 5 март 1873 година в къщата му в Мелник е открито първото българско училище в града с учител Петър Сарафов.[2] Училището е посещавано от деца от града и от околните села. Наклеветен от гърци пред властите, Сарафов не успява да довърши годинита и е принуден да напусне Мелник, като на негово място учител става Иван Козарев. След него преподават Спас Влахли от Влахи и Тома Николов от Неврокоп, при когото в навечерието на Руско-турската война, след нови гръцки клевети, училището отново е затворено,[3] за да бъде отворено в 1881 година.[4] По-късно Хаджи поп Димитър от Черешница дарява сграда за българското училище.

Като пратеник на мелнишката община Атанас Павлов обикаля повече от осем месеца из Цариград, Северна и Южна България да събира „волни помощи за въздигането на едно Българско народно училище в Мелник“. Първият „разпис“ е с дата 3 януари 1874 година от общината в Горна Джумая, а последният е от Пловдив, от книжарницата на Христо Г. Данов. Атанас Павлов получава дарения от Екзархията и редица български общини, читалища, дружества и частни дарители в градовете Цариград, Тулча, София, Скопие, Самоков, Щип, Видин, Свищов, Кюстендил, Пазарджик. Сред дарителите са още Крива паланка, българите от Галац и Браила, Рилският манастир и други. До 11 юли 1874 година са събрани общо 10158 гроша. След тази дата обиколката му продължава. Из между новите дарители за българското училище в Мелник се нареждат Шумен, Габрово, Чирпан, Калофер, Клисура, Копривщица, Пирдоп, Панагюрище, Пещера, Брацигово, Казанлък, Пловдив и други. Сред частните благодетели личат имената на Кръстю Пишурка, Димитър Бисеров, Евлоги Георгиев, Петър Бонев. Мисията на Атанас Павлов завършва твърде резултатно. Събраната сума достига 19500 гроша без стойността на вестниците, книгите и другите материали.[5] На 14 септември 1874 година той представя точен отчет пред общината за събраните суми. Чрез цариградския вестник „Век“, общината отправя публична благодарност към дарителите.

От 1871 година председател на Мелнишката българска община е Хаджи поп Димитър.[6] Костадин Попстоянов е член на общинското ръководство, а от 1878 година е неин председател. От 1892 година иконом Стоян Гайгуров е председател на българската община и архиерейски наместник на Българската екзархия в Мелник. На 19 март 1895 година в града е открит български параклис „Св. Св. Кирил и Методий“, където Гайгуров води първата служба.[7] След Младотурската революция в 1908 година за председател на общината и екзархийски наместник в Мелник e избран свещеник Никола Шкутов, който в 1910 година е сменен от свещеник Сава Попов.[8] Други изтъкнати общински членове са свещеник Димитър Икономов и хаджи Мильо Иванов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането до 1878 година, Наука и изкуство, 1982, стр. 82.
  2. Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край, София, 1987, стр. 60-62.
  3. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 128 - 129.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 568.
  5. Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането до 1878 година, Наука и изкуство, 1982, стр. 83.
  6. Тасев, Христо. "Борба за национална просвета в Мелнишкия край". София, 1987, стр. 53.
  7. Мелник - проучвания
  8. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 367 - 368.
     Портал „Македония“         Портал „Македония