Мелодичен метълкор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мелодичен метълкор
Стилистични корени Метълкор, мелодичен дет метъл
Културни корени начало на 2000-те, САЩ и Великобритания
Типични инструменти Вокал - Барабани - Електрическа китара - Бас китара
Смесени стилове
Нинтендокор, електроникор
Регионални сцени
Масачусетс, Охайо, Великобритания
Други теми
Груув метъл, NWOAHM, пого, пост хардкор

Мелодичният метълкор смесен стил от метълкор и мелодичен дет метъл.[1] Съдържа мелодични китарни рифове, бласт бийт и вокали, които могат да бъдат ръмжащи, крещящи или чисти.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мелодичния метълкор води началото си от новия 21 век, като корените му са в мелодичния дет метъл звук. Звукозаписните компании Century Media и Metal Blade започват да привличат групи в този стил. През 2004 г. албума The War Within на Shadows Fall заема 20-то място в класацията Билборд 200. През 2007 г. песента "Nothing Left" на As I Lay Dying е номинирана за грами награда в категорията "най-добро метъл изпълнение". Третият албум Fever на уелската група Bullet For My Valentine, достига 3-то място с продадени 71 000 копия в САЩ и 21 000 във Великобритания през 2010 г.

Групи[редактиране | редактиране на кода]

Killswitch Engage, Architects, Trivium, All That Remains, Atreyu, Bullet For My Valentine, Caliban, Darkest Hour, As I Lay Dying, The Devil Wears Prada, Miss May I и August Burns Red.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Melodic metalcore“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.